накара П.М. да се чувства щастлив, че й е помогнал.
Беше му благодарна. Без пресата, която раздуха техните отношения и насочи интереса към нея, тя би могла да изпадне дотам, че да прави порно филми. На момичетата се плаща издръжка. Енджи изви китката си, така че светлината да падне върху диамантите и сапфирите на гривната, която П.М. й беше подарил. Няма защо да се тревожи повече за издръжка.
Обърна се към остъклената врата и го видя изправен пред бюрото. На ярката светлина той й се стори толкова самотен. Въпреки че бе коравосърдечна, усети някакво съчувствие. Откакто малкото момче умря, той не беше същият. Тя наистина съжаляваше за детето, но пък трагедията беше направила П.М. още по- зависим от нея. А пресата просто беше неоценима. Умната жена използва всяка възможност, която й се предлага.
Погали с ръка гърдите си, доволна, че бяха достатъчно твърди, за да не носи сутиен. Застана зад него, притисна ги в гърба му и обви с ръце врата му.
— Липсваше ми, мили.
Той хвана ръцете й, гузен, че първата му мисъл беше за Бев.
— Не исках да те събудя.
— Знаеш, че ми харесва да ме събуждаш. — Ръцете й плътно го прегърнаха. С лека, възбуждаща въздишка притисна устни към неговите.
— Не искам да те виждам толкова тъжен.
— Мислех за Бри. Тревожа се за него.
— Ти си добър приятел, мили. — Тя покри лицето му с леки целувки. — Едно от нещата, които обичам най-много в теб.
Привлече я по-силно към себе си, както винаги учуден и възхитен, когато заявяваше, че го обича. Толкова беше красива! Гласът й бе като музика, изпълнявана само за него.
Енджи се притисна още по-силно, когато ръцете му се плъзнаха по нейното издължено и сочно, със златист тен тяло. Когато тя потрепери страстно, той се почувства на седмото небе.
— Желая те, скъпа.
— Вземи ме тогава.
Отметна назад глава и го изгледа изпод умело почернените си ресници. Бавно, без да откъсва очи от него, посегна и повдигна края на тениската си и я свали. На ярката слънчева светлина тялото й бе безкрайно привлекателно — розовите връхчета на гърдите й се открояваха на златистия тен. Едва се въздържа, докато я внесе вътре и я положи на пода.
Позволи му да прави каквото иска и общо взето, й беше приятно. От време на време тихо стенеше, за да ме покаже, че го желае. Не че не я възбуждаше. Но тя предпочиташе да е малко по-груб. Силните ръце на барабаниста ставаха безкрайно нежни, когато се докоснеха до нея. Дори когато дишането му се учестяваше, той се отнасяше с нея като с кристална ваза. Стараеше се да не се отпуска изцяло върху нея и дори в страстта си се въздържаше да я обладае по-грубо.
Любеше я нежно и тя почти изпита задоволство. Остана само за момент върху нея, колкото да се овладее, а тя изучаваше тавана. Като се страхуваше да не й натежи, той се отмести и мушна ръка под главата й.
— Беше чудесно! — Тя погали влажните му светли гърди. — Ти си най-добрият, мили.
— Обичам те, Енджи. — Започна да си играе с косата й. Помисли си, че точно това искаше. Никога не му е харесвал случайният секс с непознати жени. Нуждаеше са някой да го чака вкъщи или в отвратителните хотелски стаи. Искаше това, което Брайън имаше.
Разбира се, не Бев! П.М. почувства угризения за своята нелоялност. Мечтаеше за жена, семейство, дом. С Енджи би могъл да има всичко.
— Енджи, ще се омъжиш ли за мен?
Тя замръзна. Това беше всичко, което очакваше и то се случи. Вече виждаше как филмовите агенти я засипват с предложения, както и голямата бяла къща в Бевърли Хилс. Усмивка озари лицето й. След това пое дълбоко дъх и стана сериозна. Когато отново го погледна, в очите й имаше сълзи.
— Наистина ли ме искаш?
— Ще те направя щастлива, Енджи. Разбираш ли, знаем, че не е лесно да си омъжена за човек като мен — турнетата, почитателите, пресата. Но можем да направим и нещо за себе си, само за нас двамата, нещо само наше.
— Обичам те какъвто си — отвърна тя съвсем честно.
— Тогава? Ще се омъжил ли за мен? Искам да създадем семейство.
— Ще се омъжа за теб. — Прегърна го. „Семейството е съвсем отделен въпрос“ — помисли тя и отново се отпусна на пода. — Но като жена на П.М. Фергюсън кариерата й беше осигурена.
Брайън не знаеше колко още би издържал да спи нощ подир нощ до жена, която се отдръпваше и от най-лекия допир с него.
Телефонираше почти всеки ден с надеждата, че Кесълринг би могъл да му каже нещо, каквото и да е. Трябваше да излее върху някого безсилната си ярост.
Единственото, което му остана, беше празната детска стая, сянката на жената, която обичаше.
И Ема. Да благодари на Бога за Ема.
Той се отдръпна от масата, на която се опитваше да композира, като разтърка с ръце лицето си. През последните седмици единствено присъствието на Ема му помогна да не полудее.
Тя също тъгуваше, тихо, отчаяно. Седяха често двамата. Дълго след часа за лягане той й разказваше приказки или пееше. Когато се усмихваха един на друг, малко им олекваше.
Щом тя излезеше от къщата, той изпадаше в паника. Дори наетите бодигардове, които я съпровождаха до училище и обратно, не можеха да прогонят задушаващия го страх.
А как щеше да се чувства, когато самият той започне да излиза от къщи? Въпреки огромната загуба трябваше да се върне на сцената, в студиото, към музиката. Едва ли би могъл да води навсякъде със себе си едно шестгодишно момиченце.
А живот с Бев нямаше. Не сега, не и в близко бъдеще.
— Мистър Макавой, извинете.
— Да, Алис.
Въпреки че Ема беше голяма, задържаха бавачката. Брайън бръкна за цигара в смачкания пакет на масата.
— Мистър Пейдж иска да ви види.
Брайън погледна към масата, на която цареше хаос.
— Доведи го тук.
— Здрасти, Бри. — На Пит бе достатъчен само един поглед, за да разбере, че той прави безуспешни опити да композира: смачкани на топка листове, димяща цигара върху препълнен пепелник, бутилката с алкохол, въпреки че беше още обед.
— Нямаш нищо против, че се отбих, нали? Имах работа наоколо и реших да те видя.
— Заповядай. — Посегна към бутилката, която напоследък му беше постоянно под ръка. — Ще пийнеш ли?
— Ще се въздържа, благодаря. — Седна и с усилие се усмихна. Никой не знаеше как да се държи с Брайън, какви въпроси да му задава, какви да отбягва. — Как е Бев? — реши да попита.
— Не знам. — Спомняйки си за цигарата, Брайън я измъкна от фасовете. — Не говори много, не иска въобще да излезе навън. — Издуха дима с дълга въздишка. Когато погледна към Пит, в очите му имаше и молба, и предизвикателство.
— Пит, тя седи понякога с часове в стаята на Дарън. Дори нощем, понякога се събуждам и я намирам там: просто седи в проклетия люлеещ се стол. — Отпи глътка от чашата, след това втора — по-голяма. — Не знам какво да правя, по дяволите.
— Мислил ли си за лечение?
— Имаш предвид психиатър? — Брайън рязко се отдръпна от масата. Пепелта от цигарата му падна на килима. Той беше обикновен човек, с обикновен произход. С личните проблеми хората се справяха сами. — Какво би й помогнало, ако говори за сексуалния си живот или защо мрази баща си и за разни други глупости?
