му.
— Аз съм готов.
— Радвам се да го чуя. Нали нямаш намерение да се биеш с П.М.?
— Остави ме на мира, Джоно!
— Предпочитам да му разбиеш носа, отколкото непрекъснато да мислиш как да му пречиш или да кроиш планове как да го убиеш, докато спи.
— Проблемът си е на П.М. — отвърна Брайън.
— И на жена ти.
Той го изгледа злобно, но успя да се овладее и не му възрази.
— Бев отдавна не ми е жена.
Джоно се огледа, за да се увери, че Ема няма да го чуе.
— Думите ти могат да заблудят другите, но не и мен, Бри. — Хвана китката на ръката му и я стисна. — Знам, че ще ти бъде много трудно. Просто исках да се убедя, че си готов.
Брайън вдигна чашата си, но видя, че е празна и отново я сложи на пясъка. Въпреки лекия ветрец горещината му се стори нетърпима.
— Не можеш да върнеш времето назад, Джоно. Нито да го задържиш. Така че продължаваш напред, независимо дали си готов, или не.
— Вълшебно беше! — Ема коленичи между баща си и Джоно. От косата й се стичаше вода. — Трябваше да влезете и вие.
— Във водата? — попита Джоно, смъквайки надолу тъмносините си слънчеви очила. — Ема, мила, във водата има „същества“. „Лигави същества!“
Тя се засмя и го целуна по бузата, а след това и баща си. Усети силната миризма на ром и едва успя да задържи усмивката си.
— Хората на средна възраст стоят на плажа — каза тя безгрижно.
— На средна възраст? — Брайън я дръпна за косата. — Кои според теб са на средна възраст?
— Тези, които цяла сутрин седят под чадърите. — Засмя се тя. — Защо не си останете така, за да си починете. Ще ви донеса разхладителни напитки и ще си взема апарата. Ще ви фотографирам, за да си спомняте хубавата и тиха ваканция.
— Доста е устата, а, Бри?
— Забелязах.
— Ще я оставим ли да мине метър? Брайън погледна към приятеля си.
— В никакъв случай. Двамата се пуснаха към нея и тя изпищя. Лесно можеше да се изплъзне, но се престори, че се бори с тях — баща й я хвана за краката, а Джоно под мишниците.
— Да я хвърлим във водата. — Джоно отметна главата си назад и шапката му падна на пясъка. След това с Брайън я понесоха към водата. Ема задържа дъха си и ги повлече със себе си.
Никога не се бе чувствала толкова щастлива. Всичко беше прекрасно. Прекарваше дните си на плажа, вечер слушаше как Джоно и баща й свирят, забавляваше се, докато „мамеше“ Джоно на карти и се разхождаше с баща си по плажа. Бе заснела безброй фотографии, които щяха да й напомнят за щастливите дни.
Как да заспи — това бе последната й нощ в Мартиника, последната нощ с баща й. Последната й нощ на свобода, преди да бъде затворена в пансиона. Утре ще я качат на самолета и ще я върнат в училището, където царяха досадните правила: кога да стане, кога да заспи, какво да носи, какво да мисли.
Поклати глава с въздишка. Припомни си, че скоро ще бъде лято. И ще отиде до Лондон. Тогава ще види Стиви и П.М. Ще може да присъства на записите.
Докато се приспособи, ще минат няколко седмици. „За татко е толкова важно — помисли си тя — да получа образование, да съм на сигурно място, да се грижат за мен.“ Е, добре, монахините го вършеха. Едва ли е имало момент от деня, в който да не са я следели зорко.
Дочу шума на вълните и долови мирис на водорасли. Бързо грабна шортите си. Късно е. Дори охраната спи. Ще отиде сама на брега в последната нощ. Сама. Ще седне, ще гледа водата, необезпокоявана от никого.
Бързо премина по коридора на вилата, след това по стълбите. Внимателно отвори високата остъклена врата и изтича навън.
Постоя само един час. После се върна на пръсти във вилата. От нея се стичаше вода, тъй като не устоя на изкушението да се изкъпе. Влезе тихо с намерение да изтича в стаята си. Но чу гласа на баща си и се спря.
— Тихо, мила. Всички спят.
Женско кискане, след това шепот, неясен френски.
— Тиха съм като мишле.
Брайън влезе в стаята заедно със закръглена дребна брюнетка, притисната към него. Носеше ярко розов саронг и сандали с високи токчета.
— Много съм щастлива, че дойде тази нощ, cher.
Тя плъзна ръце по тялото му, след това обви врата му и вдигна устни към неговите.
Объркана, Ема затвори очи, но чуваше кратките, страстни простенвания.
— Ммм. Бързаш. — Французойката се засмя и пъхна ръка под ризата му. Ще получиш всичко за парите, cher, не се грижи. Но си ми обещал да си устроим парти.
— Правилно. — Косата й бе тъмна и права и това му помагаше. Обаче очите й не бяха зелени, а кафяви, но след две дози нямаше да има значение. Нищо нямаше да има значение. Отиде до масичката, отключи чекмеджето и извади малко бяло шишенце. — Партито започва.
Брюнетката изръкопляска. Полюлявайки ханша си, тя тръгна към стъклената масичка за кафе и коленичи.
Ужасена, Ема наблюдаваше как баща й спокойно изсипва кокаин, изважда тръбичка, огледала, самобръсначка. Личеше си, че не го прави за пръв път. Наклони глава към брюнетката.
— Ах! — Французойката отметна назад глава с искрящи очи. Топна с пръст в прашеца върху огледалото, след това го разтри върху венците си. — Божествено!
Брайън я дръпна за саронга й и я привлече към себе си. Чувстваше се млад, силен, несъкрушим. Беше възбуден и я желаеше. Искаше първия път да я обладае бързо. В края на краищата беше си платил за цяла нощ.
— Татко.
Вдигна глава. Погледна я, но тя му се стори нереална. Дъщеря му, изправена в сянката, с бледо лице, с потъмнели от мъка влажни очи, с мокра коса, падаща по раменете й.
— Ема?
— Ема. — Французойката измърка името. — Коя е Ема? — Недоволна, че вниманието на Брайън се е отклонило, тя се обърна. Загледа я с явен интерес. — Значи харесваш деца. Са va!22 Хайде, хубавице. Включи се в партито.
— Млъкни, по дяволите! Това е дъщеря ми. — Изправи се. — Ема… мислех, че си в леглото.
— Да. — Гласът й беше безизразен. — Разбирам.
— Какво правиш тук. — Пристъпи към нея и хвана ръката й. — Мокра си, ще изстинеш — каза той, борейки се с острото бучене в главата си. — Къде беше?
— Слязох долу на брега. — Отправи се към стълбите, без да го поглежда.
— Сама? Ходила си на брега сама? Нощем?
— Да. — Рязко се обърна към него, стиснала зъби от парфюма на французойката. — Отидох на брега сама. А сега ще си легна.
— Знаеш много добре. — Хвана я с двете си ръце и я разтърси. — Знаеш много добре, че не трябва да ходиш никъде без охрана. И си плувала, за Бога. А ако ти се беше схванал крак?
— Тогава щях да се удавя.
— Ела, cher , остави детето да си легне. — Брюнетката приготвяше друга доза. — Това е парти.
— Млъкни, пачавро — извика й той. Тя само сви рамене. — Забранявам ти да излизаш сама — обърна се той отново към Ема. — Разбираш ли?
