— Може би е само инстинкт на новоизпечен полицай. Виждаш ли оня седан, точно зад нас?
Погледна през рамото си.
— Да. И?
— Откакто купихме хамбургерите, се движи след нас. — Сви в тясна уличка. Седанът ги последва. — Странно, но мисля, че ни следи.
Тя се обърна и се загледа в колата.
— Вероятно е Суини.
— Суини?
— Бодигардът. Той винаги ме открива. Понякога си мисля, че татко е имплантирал под кожата ми сигнално устройство.
— Да, сигурно е така. — Но не държеше да го следят толкова любителски и то, както му се струваше, на първата среща с дългогодишната си любов. — Ще му се изплъзна.
Ема сложи очилата си. За тях очите й се оживиха.
— Наистина ли?
— Мога да приложа най-добрите си хватки и ще го оставя да гълта праха.
— Направи го — извика тя и се засмя.
Майкъл натисна газта, засече един фургон и увеличи на осемдесет.
— Свикнали сме да се състезаваме на такива отсечки в безгрижното ми детство. — Отклони се отново, като се промъкна между един пикап и едно БМВ, след това рязко зави, хвърли се право срещу един кадилак и мерцедесът полетя с деветдесет.
— Добър си. — Ема се изкикоти, завъртя се на седалката и се загледа назад. — Не го виждам.
— Отново е зад нас, опитвайки се да задмине кадилака. А сега виж како ще направя, дръж се! — Завъртя вляво волана и се включи в обратното движение. Профучаха край седана и с умерена скорост се отправиха към следващата бариера.
— Страхотен си — извика тя. — В Академията ли ви учат на такива неща?
— С някои умения човек се ражда. — Спря и погали кормилото. — Каква кола!
Ема се наведе и го целуна по бузата.
— Благодаря ти. Отново. — Преди да успее да й отговори, тя вече бе грабнала пакета с хамбургерите и тичаше към пясъка.
— Харесва ми! — Завъртя се, като се смееше. — Толкова е приятно тук на брега. Обичам шума на вълните и мириса на водорасли. Ако само можеше да докарат океана близо до Бродуей, щях да се чувствам в рая.
Изведнъж изпита желание да я целуне и да види дали е толкова сладка, колкото изглежда. След това тя седна на пясъка и се зае с пакета.
— Това също мирише прекрасно. — Тя му подаде един хамбургер и забеляза, че той я гледа. — Какво има?
— Нищо. — Но устата му беше пресъхнала. — Знаеш ли, спомням си, че веднъж се питах дали въобще си ходила в Макдоналдс. Това беше, когато татко ме доведе на репетицията. После ходихме с него в закусвалните и аз се попитах дали би могла да отидеш с цялата тази охрана.
— Не, не можех, но получавах други неща. Не ме съжалявай! — бръкна в пакета отново. — Поне не днес.
— Добре. Подай пържените картофи.
Изядоха всичко, без да оставят и троха за чайките. Вятърът се беше усилил и носеше лека мъгла от морето. Имаше и други хора — няколко семейства, млади момичета, демонстриращи тен и елегантни фигури, неизбежното радио, от което се носеше музика, но за нея това беше един от най-спокойните и уединени промеждутъци в живота й.
— Лесно се свиква на такива удоволствия — въздъхна тя и разпери ръце. — Да седиш на брега, да слушаш шума на вълните. — Поклати глава и косата й се разпиля и падна като златен водопад на гърба й. — Бих искала да остана по-дълго.
— И аз — промълви Майкъл. Жадуваше да я докосне. Винаги го бе искал. Прокара пръст по бузата й, тя се извърна и се усмихна. Онова, което видя в очите му, накара сърцето й да се разтупка. Устните й леко се разтвориха.
Не се възпротиви, когато той я целуна. Изстена тихо и инстинктивно се притисна към него. Той нежно ухапа устните й и те пламнаха. Езикът му проникна в устата й, той изстена от удоволствие и ръцете му се напрегнаха.
Питаше се дали би й повярвал, че за пръв път я целуват по този начин? Че за пръв път се чувства така? Изпита страстно желание, което й причини болка. Нима го бе очаквала? Затвори очи, за да задържи мига.
— Така е — промърмори той и нежно я целуна.
— Какво е така?
— Действително си толкова сладка, колкото изглеждаш.
Тя преглътна и рязко се отдръпна. В гърдите й бушуваха непознати чувства. Очите й се насълзиха. Объркана, стана и тръгна към водата.
Един мъж лесно обърква смущението с безразличието. Майкъл седеше неподвижно и се опитваше да подреди мислите си. Не бе безразличен към нея. Може би звучеше глупаво, но бе влюбен до уши. Тя бе красива, елегантна и сигурно е свикнала мъжете да я ухажват. Богати мъже, от висшето общество. А той беше само начинаещо ченге от буржоазно семейство. Въздъхна дълбоко, изправи се и се опита да прикрие чувствата си.
— Стана късно.
— Да. — Полудяваше ли? Готова бе едновременно да плаче и да се смее. Искаше да му се довери, но утре ще бъде на три хиляди мили далеч оттук. Каза си, че той само я съжалява. Тя бе „бедното малко богато момиче“, титла, която ненавиждаше, а той, макар и млад, вече беше човек с професия.
— Трябва да се връщам. — Усмихна се тя. — Наистина съм щастлива, че дойде с мен днес. Че се забавлявахме.
— Винаги на вашите услуги. — Подаде й ръка и изведнъж си каза: „По дяволите, стига съм прикривал чувствата си!“ — Искам да се видим пак, Ема! Трябва да те видя!
— Не знам…
— Непременно ми се обади, когато се върнеш.
От начина, по който я гледаше, усети, че й става ту горещо, ту студено.
— Ще се обадя. Бих искала… не знам кога ще дойда тук отново.
— Може би за филма?
— Какъв филм?
Бяха тръгнали към колата, но сега той спря.
— След две седмици започват снимки в Лондон и след това предполагам тук. Ще поставят допълнителна охрана. Филма — повтори той, когато забеляза, че тя го гледа озадачено. — „Девъстейтет“31, нали се сещаш по книгата на майка ти. Енджи ще изпълнява главната роля. Енджи Паркс. — По израза на лицето й разбра, че е направил много голяма и много глупава грешка. — Извинявай, Ема, мислех, че…
— Не — каза тя, почувствала се изведнъж безкрайно изтощена. — Не знаех.
Грабна слушалката на телефона още при първото позвъняване. От часове чакаше и се потеше.
— Да?
— Открих я. — Добре познатият му глас леко потреперваше.
— И?
— Отиде да види ченгето, Кесълринг. Остана там около час. След това отиде до къщата, влезе в проклетата къща, където стана онова. Трябва да направим нещо и то бързо. Казах ти го тогава, казвам ти го и сега. Не мога да си позволя провал.
— Стегни се. — Говореше спокойно, но ръката му слабо трепереше, когато посегна за цигара. — Тя е отишла до къщата. Влизала ли е вътре?
