леглото, след това към дъщеря си. — Сама ли си?
— Да. — Изгледа го учудено. — Защо? Нещо не е ли наред?
— Ти ще кажеш. — Подаде й вестника. Тя го разгърна и на първата страница видя себе си и Дру. Не бе необходимо да знае италиански, за да разбере какво пишат. От снимката беше ясно: издебнали ги бяха прегърнати, в очите й имаше нежност и любов.
Не знаеше къде е направена. Но нямаше и значение. Важното бе, че отново се ровеха в личния й живот.
Ема запрати вестника в ъгъла, след това излезе на балкона. Задушаваше се.
— Проклети да са — каза тихо и удари с юмрук по парапета. — Защо не ни оставят на мира?
— Откога излизаш с него, Ема?
Погледна го през рамото си.
— От началото на турнето.
Брайън пъхна ръце в джобовете си.
— Значи от седмици. От седмици и ти не си, си направила труда поне да ме уведомиш.
Отметна косата си и се обърна.
— Вече съм на двадесет и една, татко. Не съм длъжна да искам разрешение на баща си, за да отида на среща.
— Ти си криела от мен! По дяволите, влез вътре! — изкрещя той. — Гадните фоторепортери сигурно се насочили вече обективите си насам.
— Това променя ли нещата? — попита тя, без да помръдне. — Всичко, което правим, в края на краищата става публично достояние. Това е част от цената. — Тя посочи към купищата снимки на масата. — По дяволите, аз самата върша това.
— Не е същото и ти го знаеш. — Замълча и прокара яростно ръка през косата си. — Но това вече няма значение. Искам да знам какво става между теб и Дру.
— Искаш да ме попиташ дали спя с него? Не, не още. — Вкопчи се с две ръце в парапета. — Но това въобще не е твоя работа, татко. Точно както ми каза преди години, че сексуалният ти живот няма нищо общо с мен.
— Аз съм твой баща, по дяволите! — Замисли се. Изведнъж осъзна, че вече е баща на голяма жена. Изчака, докато се убеди, че гласът му ще прозвучи спокойно. — Ема, обичам те и се тревожа за теб.
— Няма защо да се тревожиш. Знам какво правя. С Дру се обичаме.
Не можа да отговори. Механично вдигна изстиналото й кафе и го изпи. Чу се меко прошумоляване на крила. Един сив гълъб прелетя над терасата.
— Познаваш го едва от две-три седмици.
— Изкарва си хляба като китарист — напомни му тя. — Би било смешно, ако започнеш да го критикуваш за това.
— Последното нещо, което бих пожелал за теб е да те видя влюбена в някого от професията. За Бога, Ема, ти поне знаеш какво означава това: напрежение, работа, стремеж да си винаги на върха. За това момче знам само, че е амбициозно и талантливо.
— Знам за него всичко, което ме интересува.
— Говориш детинщини. За съжаление ти не можеш да си позволиш да вярваш на един човек само защото лицето му е хубаво и казва, че те обича. Имаш прекалено много пари и твърде много власт.
— Власт?
— Няма човек, който да ме познава и да се усъмни, че ще направя всичко за теб. Всичко, за което ме помолиш.
Едва след минута успя да схване значението на думите му. Яростни сълзи замъглиха погледа й, когато се приближи към него.
— Значи това е? Мислиш, че Дру се интересува от мен заради парите и защото се надява да му помогнеш в кариерата? Значи не е възможно той или който и да е друг мъж да ме хареса, да се влюби в мен? Само в мен.
— Разбира се, че е, но…
— Не, ти мислиш точно това. В края на краищата, как може някой да ме погледне и да не види теб? — Тя излезе и се подпря с длани на парапета. Слънцето отразяваше лещите на обективите долу в градината. На нея не й пукаше. Нека си правят снимки. — Не се ли е случвало по-рано? Да, случваше се: „Ема, да вечеряме в петък. Между другото, ще осигуриш ли билети на братовчед ми за концерта на баща ти в Чикаго?“
— Ема, съжалявам. — Посегна към нея, но тя рязко се отдръпна.
— За какво? Ти наистина нищо не би могъл да направиш, нали? А аз свикнах да живея така, дори се забавлявам. Но този път намерих мъж, който ме харесва, който се интересува от чувствата и мислите ми. Единственото му желание е да бъда с него. А ти искаш да развалиш това!
— Не искам. Но не искам да те видя наранена.
— Ти вече ме нарани. — Очите й бяха сухи, когато го погледна. — Остави ме на мира, татко. Остави и Дру на мира. Кълна ти се, че ако се намесиш, никога няма да ти простя.
— Няма да се меся. Искам само да ти помогна да не направиш грешка.
— Грешката ще бъде моя. А ти също грешиш. От години наблюдавам, че правиш само онова, което искаш и с когото си поискаш. Ти избяга от щастието си, татко. Аз няма да избягам от моето.
— Добре си се научила да ме измъчваш — каза тихо. Излезе от стаята и я остави сама.
Дру прегърна Ема през раменете. Стояха на друга тераса, в друг град. Старомодната изисканост на хотел „Риц“ в Мадрид не впечатляваше Ема. Не я вълнуваше нито песента на фонтаните, нито уханието на цветята в градината. Все пак ръката на Дру й действаше успокояващо и тя потърка страната си в нея.
— Не искам да те вижда тъжна, Ема.
— Не съм тъжна. Може би малко изморена, но не и тъжна.
— Откакто стана разправията с Брайън, ти си разстроена. И то заради мен. — Отдръпна ръката си и се отдалечи. — Последното нещо, което съм искал, е да ти създавам неприятности.
— Няма нищо общо с теб. — Той се обърна и на лунната светлина очите му изглеждаха тъмни. — Наистина няма. Той щеше да реагира така независимо с кого излизах. Татко винаги е бил прекалено предпазлив. Главно заради… онова, което се случи на брат ми.
Целуна я нежно по слепоочието.
— Знам, че е било много тежко за теб, за него, но това е станало много отдавна.
— Някои неща никога не се забравят. — Тя усети хлад в горещата лятна нощ и потрепери. — Разбирам го как се чувства, затова ми е толкова трудно. Всичко е дал за мен.
— Той те обожава. Може да се види в очите му всеки път, когато те погледне. — Погали я по бузата. — Знам и какво чувства.
— Аз също го обичам. Но не искам той да ми определя как да живея. Убедена съм в това от доста време.
— Той не ми вярва. — Запалката му светна. Разнесе се острият аромат на тютюн. — Не го обвинявам. За него аз съм на първото стъпало и все още пробивам пътя си нагоре.
— Ти не се нуждаеш от мен, за да се издигнеш до върха.
Той издиша дима.
— И все пак аз го разбирам. И двамата сме луди по теб.
Тя се приближи и го целуна по рамото.
— Дру, той ще разбере. Просто не е свикнал с мисълта, че съм голяма. И съм влюбена.
— Само ти би могла да го придумаш. — Хвърли цигарата си и я прегърна. — Радвам се, че не искаше да излизаме тази вечер.
— Не си падам по клубове и партита.
Старомодно момиче! — Устните му леко докоснаха нейните.
— Имаш ли нещо против?
— Да прекараме вечерта насаме? — Плъзна ръце по тялото й. — Изглеждам ли ти на луд?
— Изглеждаш страхотно. — Дъхът й секна, когато пръстите му леко докоснаха гърдите й. Бяха малки и
