кошница цъфнали хибискуси в банята.
Десетина бели, ухаещи на жасмин свещи чакаха да бъдат запалени. Шампанското се изстудяваше в кристална кофичка. Радиото свиреше тихо.
Дълго лежа в ухаещата вана. Сложи крем и пудра на цялото си тяло и малко повече парфюм на всяка пулсираща точка. Искаше тялото й да е съвършено — както стаята, както нощта. Дълго разресва косата си. С огромно удоволствие облече белия копринен, обшит с дантели пеньоар.
Според отражението в овалното огледало тя наистина изглеждаше като младоженка. Затвори очи, за да се почувства наистина такава. Нейната първа брачна нощ. Най-красивата нощ в живота й. Дру ще влезе. Ще я погледне. Златистокафявите му очи ще потъмнеят. Ще бъде мил, нежен, търпелив. Тя почти усещаше дългите му, уверени пръсти да докосват кожата й. Ще й каже колко много я желае. След това ще я отнесе до спалнята и ще го докаже. Търпеливо. Нежно. Страстно.
Към десет часа стана неспокойна. Към единадесет се разтревожи. Към полунощ полудяваше. Позвъни в студиото и разбра, че си е тръгнал преди часове.
Въображението й рисуваше ужасни картини. Бързал е да се върне, нетърпелив да започнат съвместния си живот в голямото, меко легло. Бил е невнимателен и колата му… Докторите, полицията не знаят къде да я намерят. Вероятно сега Дру лежи ранен на някое болнично легло и вика името й.
Бе започнала да прави списък на болниците, когато чу ключът да се превърта в ключалката. Преди той да успее да отвори вратата, тя изтича, отвори я широко и се хвърли на врата му.
— О, Дру, толкова се изплаших!
— Спокойно, спокойно. Разтревожихме се, нали!
Той бе пиян! Отдръпна се и го изгледа.
— Пил си.
— Просто отпразнувахме с момчетата. Човек не се жени всеки ден, нали?
— Но ти… Каза, че ще се прибереш към десет.
— За Бога, Ема, нима почваш да се заяждаш от първия ден?
— Не, но… тревожех се, Дру.
— Добре де, сега съм тук, нали! — Помъчи се да свали якето си. Не се напиваше често, но тази вечер питиетата лесно вървяха едно след друго. Бе изкачил още едно стъпало нагоре. — Я се погледни. Срамежлива младоженка. Прекрасна, прекрасна Ема — цялата в бяло.
Тя наистина се изчерви и се смути. В очите му пламна желание.
— Исках да съм красива за теб. — Доверчиво се отпусна в ръцете му и вдигна към него устните си.
Устата му беше свирепа и гореща. Той я нарани. Захапа долната й устна и я притисна силно.
— Дру. — Тя се опита да се отдръпне назад, изплашена от внезапно нахлулия спомен за Блекпуул в лабораторията й. — Дру, моля те.
— Тази нощ номерът няма да мине. — Сграбчи косата й и я приближи до себе си. — Твърде дълго ме накара да чакам, Ема. Тази нощ нямаш извинения.
— Не, не. Аз просто… Дру, не можем ли…
— Сега си моя жена. Ще го направим както аз искам.
Събори я на пода, без да обръща внимание на молбите и опитите й да се освободи. Ръцете му грубо разкъсаха ефирната дантела, разголиха гърдите й. Започна да ги смуче и да ги мачка. Грубостта му я изплаши. „Така ли трябва да го направим — на пода в стаята, обляна от светлина, разкъсаните дрехи“ — помисли си Ема.
Пръстите му се впиха в бедрата й. Той яростно я целуна. Задавена от миризмата на уиски, тя се опита да изговори името му. Когато започна да се съпротивлява, сграбчи ръцете й и грубо я облада.
Тя изкрещя както от болката, така и от шока. Той продължи с пъшкане и ръмжене. Когато свърши, претърколи се на една страна и веднага заспа. Ема се разрида.
На сутринта бе преизпълнен от разкаяние, срам и нежност. Със сенки под очите и треперещ глас проклинаше и молеше за извинение. Наистина жалко извинение — бил е пиян, но единствената причина да се държи като чудовище. Когато я прегърна нежно, погали я по косата и зашепна обещания, тя му повярва. Като че ли друг мъж я беше, обладал през първата брачна нощ, за да й покаже колко груб може да бъде сексът. Сега съпругът й бе толкова нежен. Когато завърши денят, тя лежеше доволна в ръцете му и заспа, преизпълнена с розови мечти за бъдещето.
Майкъл се заклатушка към мивката. Имаше намерение да се захване с чиниите. Намерението му беше в действителност толкова твърдо, че се учуди, като намери мивката все още пълна и стойката до нея в безпорядък. Погледна ги неодобрително. Цяла седмица бе работил по две смени и се чудеше защо вещи като чиниите не се грижат сами за себе си.
Великодушно реши най-напред да се заеме с тях, а след това да закуси. Събра чиниите, купите, чашите, вилиците и ги изхвърли в кофата за боклук. Всичките бяха картонени или пластмасови — това би ужасило майка му, но много подхождаше на Майкъл. Въпреки скромността си кухнята му можеше да се похвали със съдомиялна машина, която така и не се ползваше.
Доволен от себе си, започна да рови в шкафа, бутна шише салца и бурканче маргарин. Остави ги настрана и грабна кутия с житни ядки. Сина малко в купата и ги заля с горещо кафе.
Този деликатес бе открил съвсем неочаквано след друга безсънна нощ. Тогава, почти приключил закуската, откри, че кафето е сипано върху житните ядки, а млякото още е в пластмасовата си опаковка. От тогава Майкъл се отказа от млякото. Преди да успее да се отпусне с удоволствие, чу тропане на задната врата.
Когато отвори вратата, бе поздравен буйно от огромно куче.
— Не се опитвай да ме гримираш. — Отмести грамадните му лапи от голите си гърди. Лапите тупнаха на пода, но по-голямата част от калта остана върху Майкъл.
Конрой с неизвестно родословие — седна на линолеума и се озъби. Миришеше ужасно, но това явно не го притесняваше. Козината му беше сплъстена и пълна с бодли. Майкъл трудно можеше да си представи, че преди по-малко от две години той бе малко, подскачащо кученце. Когато порасна, Конрой погрозня. Но и тази малка шега на природата не го притесняваше.
Кучето продължи да се зъби дори когато вдигна лапа — жест, който и двамата знаеха, че не съдържа никакво подмазване.
— Няма да ти стисна лапата. Не знам къде си бил. Върнал си се отново при оная кучка, нали?
Конрой изви очи наляво. Ако можеше да свирне през зъби, сигурно щеше да го направи.
— Не се опитвай да отричаш. Прекарал си целия уикенд в търкаляне в мръсотията с онази безпризорна кучка. Без да помислиш изобщо за последствията или за чувствата ми. — Майкъл се обърна и отвори хладилника. — Ако още веднъж я начукаш, сам се оправяй. Предупредих те. Внимавай със секса. Сега сме в осемдесетте години, мъжкар такъв.
Подхвърли му парче салам, което Конрой хвана във въздуха и глътна наведнъж. Хвърли му още две парчета, преди да седне и да се заеме отново с напоените в кафе житни ядки.
Животът му харесваше. Правилно реши да се премести в предградията. Имаше всичко, което искаше: чудесна малка полянка, за която да мърмори, че е за косене, няколко големи дървета и онова, което бе останало от цветната леха на предишния собственик.
Беше решил да се занимава с градинарство, но го изостави, когато се убеди в некадърността си. Но затова пък никой не ругаеше Конрой, когато изровеше някое цвете.
Купи малкото, тухлено ранчо веднага след кратката и необмислена връзка с Енджи Паркс. Единственото нещо, което научи от нея освен сексуалните перверзни, беше, че той, Майкъл Кесълринг, е и винаги ще бъде от средната класа.
Когато я видя в ролята на Джейн Палмър, усети зловещи тръпки. Разбра, че е играела тази част от ролята си с него през онези три шеметни месеца, когато бяха любовници.
Да гледа този филм, за него беше нещо като тест, за да се убеди, че се е излекувал и от последните остатъци от нездравословното си увлечение по нея. Почувства само неудобство при вида на разголените й гърди. Знаеше, че тя само изпълнява ролята и въпреки това имаше чувството, че е спал с майката на Ема.
