Седнал в тъмната зала, се попита дали Ема ще гледа филма.
Не обичаше да мисли за нея.
Имаше връзки и с други жени. Имаше и работата си. Вече се чувстваше по-уверен. Примиряваше се с дългите часове в проследяване и засади и достатъчно ценеше живота си, за да не се хваща бързо за пистолета.
— Вчера стреляха по мен — каза той с желание да поговори с Конрой. Кучето с безразличие започна да се чеше от бълхи. — Ако онзи перверзен тип имаше късмет, ти щеше да останеш на студено, приятелче. Не се залъгвай, че онази кучка ще те прибере.
Конрой се огледа, облиза се и продължи с бълхите.
— Ще се поразходим до ветеринарния доктор — промърмори Майкъл и привърши закуската. — Само едно посещение и две срязвания и земният ти път ще приключи. — Доволен, отговори вестника.
Както обикновено съобщаваха за последните терористични акции в Близкия изток, имаше няколко жалвания на икономисти. На втора страница, долу, имаше статия за залавянето и арестуването на някой си Ник Акселрод — незначителен човечец, който под въздействието на силно депресивни средства бе насякъл любовницата си.
— Ето го човека — обясни Майкъл на Конрой. — Намерих го в един апартамент в търговската част на града да стреля по стените и да призовава Исус. Гледай тук е името ми. Детектив Майкъл Кесълринг. Предполага се, че това съм аз. Ако не те интересуват новините, защо не свършиш нещо полезно, като например да ми донесеш цигарите. Хайде, търси!
Кучето леко излая и започна да куца, за да привлече вниманието му. Но Майкъл се бе задълбочил във вестника.
Обърна на клюкарската рубрика и тогава видя снимката…
Беше Ема. Изглеждаше…„Господи — каза той, — страхотна е.“ Срамежливата усмивка, огромните, спокойни очи. Беше с къса рокля без презрамки, гъстата й коса бе разпиляна по раменете.
На раменете й имаше още нещо — ръка и ръката принадлежеше на мъж. Майкъл откъсна очите си от лицето на Ема, за да разгледа мъжа.
Дру Латимър. — Веднага го позна. Той също се усмихваше. „Сияе скапанякът“ — помисли си Майкъл. Отново се загледа в Ема. Конрой влезе и стовари в скута му олигавен пакет „Уинстънс“, но той не помръдна.
Много бавно, като че ли се учеше да чете, той прочете заглавието.
Преди два дни на тайна церемония Ема Макавой, дъщеря на Брайън Макавой от „Девъстейшън“ и на писателката Джейн Палмър, се омъжи за Дру Латимър, двадесет и шест годишен, соло вокал и китарист на изгряващата рокгрупа „Бърдкейдж Уок“. Младоженците са се запознали по време на последното турне на „Девъстейшън“ в Европа.
Майкъл престана да чете. Затвори очи и изпусна вестника на масата.
Ема се вълнуваше от завръщането си в Ню Йорк. Нямаше търпение да покаже града на Дру, да прекарат първата си Коледа заедно в студиото.
За нея бе без значение както закъснението на самолета, така и ледената лапавица. Разполагаха с четири седмици за медения си месец, който започваше малко късно заради новия албум на Дру. Искаше да прекара това време в Ню Йорк, в дома си. В него да се превърне от младоженка в съпруга.
Накара шофьора да мина през центъра, за да покаже на Дру светлините, хората, величественото коледно дърво в Рокфелер Сентър, карнавала на Таймс Скуеър.
Колко бе щастлива да се завърне в дома си и да знае, че няма да бъде охранявана непрекъснато.
— Като че ли са минали години, откакто не съм била тук.
Бащата на Мариан бе много недоволен от отказа им да дадат студиото под наем, но тя се радваше, че никой не бе живял тук в нейно отсъствие.
— Е? — Разреса с пръсти мократа си коса. — Какво мислиш?
— Доста е обширно. — Погледът му се плъзна по варосаните стени, голия под, кичовия порцеланов бухал, който Ема бе открила в евтиния квартален магазин. — Малко… спартански.
— Почакай да видиш как ще го преобразя за Коледа. Двете с Мариан имаме няколко страхотни украшения. — Порови в чантата си за бакшиш, когато шофьорът внесе багажа им. — Благодаря.
Човекът прибра двайсетачката в джоба си.
— Благодаря, мадам. Весела Коледа.
— Весела Коледа и на вас. — Хвърли палтото си и изтича до прозорците. — Дру, ела да видиш колко е красиво! От стаята на Мариан се вижда по-добре, но ми се завива свят.
— Много е хубаво. — Видя една мръсна улица и безкраен поток от коли. — Ема, чудя се защо не си се преместила в по-луксозно жилище.
— Никога не съм искала…
— То е чудесно за две колежанки, но сега трябва да потърсим нещо по-подходящо. — Той я погали по косата. — В края на краищата няма да живеем заедно с Мариан, колкото и да е очарователна.
— Не бях си помислила… Тя ще се върне чак след два месеца.
— По-добре започни да мислиш. — Целуна я по челото, за да заличи острия тон, с който изрече думите. „Хубавичка, но несъобразителна“ — каза си той. — От това, което съм чувал, да се намери жилище в Ню Йорк, изисква много време, пари и енергия. И след като смяташ да прекарваме половината време тук, ще ми е необходима подходяща квартира. Боже, колко е студено тук!
— Поисках да спрат отоплението, докато ни няма. — Изтича навън, за да го пусне.
— Винаги практична, нали, мила? — В гласа му се чувстваше подигравка, но когато се обърна към нея, на лицето му имаше усмивка. — Сигурен съм, че ще ни е приятно тук две седмици. В края на краищата меденият месец, дори и отложен, не изисква нещо повече от легло. — Тя се изчерви и той се засмя. След това се приближи, притисна я към себе си и я целуна продължително. — Има ли легло, Ема?
— Да. Ето там. Трябва само да сменя чаршафите.
— За чаршафите ще мислим после. — Повлече я по коридора и засъблича пуловера й.
Тя знаеше, че ще стане бързо — не жестоко и болезнено, както през първата брачна нощ, но кратко и с това приключваше. Не знаеше как да се помоли за повече. Някъде дълбоко в сърцето си чувстваше, че трябва да има нещо повече от това опипване набързо. Гърбът й замръзна на студения дюшек. Но неговото тяло, вече навлязло в нея, далеч преди да е готова, гореше. Тя обви ръцете си около него, притискайки се към топлината и в очакване на кулминацията, за която само бе чела.
Когато свърши, тя потрепери. „От студа е“ — си каза. Малко по-късно Дру повтори мислите й.
— Всемогъщи Боже, тук е като в хладилник!
— Скоро ще се затопли. Имам и няколко одеяла в скрина.
Тя посегна за пуловера си, но той я спря.
— Обичам да гледам тялото ти, Ема. Толкова, сладко малко телце, не съвсем зряло още. Нали не се срамуваш вече от мен?
— Не. — Изправи се, за да отвори капака на скрина. Той порови за цигара в джоба на якето си, което се търкаляше по земята.
— Сигурно няма никаква храна или бутилка, за да се предпазя от пневмония.
— Има малко коняк в кухнята. — Спомни си за бутилката, която отвори заради Люк. Люк, който се бе върнал в Маями, за да дочака края си. Постави купчината чаршафи и одеяла в края на леглото. Всички тайни бе споделила с Дру, но не и тази за Джоно и Люк.
— Не съм и помислила за храна. — Видя го, че се намръщи. — Ще изтичам да взема нещо. Можеш да пийнеш коняк и да вземеш гореща вана. Ще приготвя вечерята.
— Чудесно. — Дори и не помисли да й предложи да излезе с нея. — Ще ми купиш и цигари, нали?
Когато тя излезе, той стана и обу джинсите си по-скоро за удобството, отколкото от благоприличие.
