— Вън — повтори тя и го заблъска към вратата.
Те бързо се изнизаха навън. Една от жените се позадържа и потупа приятелски Дру по бузата. Ема затръшна вратата след тях и се обърна към съпруга си.
— Аз съм дотук. Това е всичко, което съм в състояние да понеса, Дру. Искам тези хора да се махнат и никога да не се връщат.
— Така ли? — попита той тихо.
— За теб няма ли значение? Въобще ли не ти прави впечатление? Исусе, та това е нашата спалня, Дру! Погледни нещата ми. Бяха в гардероба. — Започна да прибира яростно купчина копринени дрехи и бельо. — Един Господ знае какво са откраднали или счупили този път, но това не е най-страшното. Изобщо не познавам тези хора, а те се дрогират в моята спалня. Не искам наркотици в моята къща.
Видя го, че рязко се обръща. Ръката му се стовари с така сила върху лицето й, че тя полетя и се строполи. От разцепената й устна потече кръв.
— Твоята къща? — Издърпа я грубо и я изправи. Блузата й се разкъса. После отново я блъсна. Този път тя падна върху нощната масичка. Любимата й лампа „Тифани“ се счупи с трясък на земята. — Разглезена малка кучка! Твоя ли е къщата?
Вцепенена от уплаха, за да се отбранява, тя само се сви, когато я доближи. Вдигна я отново и я хвърли на леглото. Оглушителната музика заглуши вика й.
— Нашата къща! Натъпчи си в мозъка, че тя е толкова твоя, колкото и моя. Всичко е колкото твое, толкова и мое. Въобще си избий от главата, че можеш да ми нареждаш какво да правя. Да не мислиш, че можеш да ме унижиш така и да се измъкнеш безнаказано?
— Не съм… — Гласът й пресекна, а раменете й се свиха, защото той отново вдигна ръка.
— Така е по-добре. Ще ти съобщя кога бих желал отново да чуя хленченето ти. Винаги си постигала своето, нали, Ема? Добре — и тази нощ няма да е изключение. — Вдигна телефона и го изскубна от кабела. — Ще си останеш тук. — Запокити в стената телефона, излезе с трясък и заключи вратата след себе си.
Остана свита в леглото. Дишаше тежко и във вцепенението си не усещаше болките от ударите и синините. „Кошмар“ — помисли си тя. Имала е и други кошмари. Спомни си виковете и ударите, с които бе живяла през първите три години от живота си.
„Разглезена, малка кучка.“ — Чий беше гласът — на Джейн, или на Дру?
Разтреперана, протегна ръка към малкото черно кученце от детинството си, което лежеше на възглавницата. Обгърна го с ръце и плака, докато заспи.
Тя спеше, когато той отключи вратата на другия ден сутринта. Застанал на прага, Дру я наблюдаваше с безразличие. Едната страна на лицето й бе подута. Ще се наложи да не излиза навън два-три дни.
Каза си, че бе твърде глупаво от негова страна да избухне така. За урок — да, но иначе — глупаво. Но и тя непрекъснато го дразнеше. А той беше с най-добри намерения, нали? Беше ли му лесно на него? Вместо нея би могъл да сложи в леглото си умряла риба. И проклетата й изложба. Вместо да се грижи за него, с часове виси в лабораторията.
Неговите потребности и неговата работа трябва да са на първо място. Време е да го разбере.
Жената е предопределена да се грижи за съпруга си. Затова се е оженил за нея. Да се грижи за него, да му помогне да стигне до там, докъдето си е набелязал. Боят може да свърши добра работа. Сега сигурно ще си помисли добре, преди да го предизвика отново.
Но след като й показа кой диктува парада, би могъл да си позволи да е великодушен. „Сладката, малка Ема — си помисли — лесно може да бъде укротена.“
— Ема. — Внимателно прескачайки парчетата от счупена лампа, Дру се приближи към леглото. Видя, че очите й се отварят. Видя страха. — О, бебче. Толкова съжалявам. — Тя трепна, когато погали косата й. — Не знам какво се случи. Заслужавам да ме затворят.
Тя не отговори. Като че ли чуваше гласа на майка си.
— Трябва да ми простиш, Ема. Толкова много те обичам. Но начина, по който ми викаше, обвиняваше. Не е моя вината. — Хвана ръцете й и ги притисна към устните си. — Знам, че тези отрепки нямат право да влизат тук, в нашата стая. Но грешката не е моя. Аз сам ги изхвърлих. Просто побеснях. Но вместо това ти се нахвърли върху мен.
Тя заплака, сълзите се стичаха по лицето й.
— Никога няма да те нараня отново, Ема. Заклевам се. Ще си отида, ако искаш. Можеш да се разведеш. Господ знае какво ще правя без теб, но няма да ти се моля да не ме гониш. Просто всичко се струпа наведнъж. Албумът не се продава добре. Подмина ни наградата „Грами“. И през цялото време мисля за нас… за бебето.
Заплака, притиснал главата си с ръце. Тя нерешително го докосна по ръката. Едва не се изсмя, но след това взе ръката й и падна на колене до леглото.
— Моля те, Ема. Знам, че съм виновен. Прости ми. Дай ми още веднъж шанс.
— Ще се оправим — прошепна тя.
Притиснал лице в одеялото, той се усмихваше.
Глава 31
Безкрайните купони престанаха. Е, имаше някое и друго събиране, но с хора, които не дразнеха Ема. Нямаше ги тълпите от непознати в дома й. Дру беше внимателен и мил както по времето, когато упорито я ухажваше. Опитваше се да си внуши, че яростта и жестокостта не са типични за него.
Тя го бе предизвикала. Повтаряше й го толкова често, че започна да вярва. Обвинила го бе в нещо, което не е извършил. Нахвърли се върху него, вместо да го подкрепи да му вярва.
Когато от време на време изпускаше нервите си или очите му се изпълваха с ярост, когато размахваше юмруци или злобно свиеше устни, той винаги изтъкваше логични причини за това, че тя е го е предизвикала.
Синините избледняха. Болката утихна. Опитваше се да проявява интерес към работата й, обаче непрекъснато повтаряше, че нейното хоби, както презрително го наричаше, пречи на съвместния им живот, на неговата кариера.
„Снимката е много хубава — казваше например, — ако човек се интересува от стари жени, хранещи гълъби.“ И защо трябва да е толкова часове далеч от него само за да се прибере с няколко черно-бели снимки на размотаващи се в парка безделници?
Разбира се, че би могъл да мине и със студен сандвич, макар че е композирал цели шест часа. Очевидно той ще трябва да носи прането на пералня, въпреки че цяла сутрин е бил зает с делова среща.
Тя изобщо не бива да се тревожи. Може да се забавлява и сам още една вечер, ако проклетата й работа е толкова важна.
Той придружаваше всяка своя критична забележка с комплименти: изглеждала толкова привлекателна, докато готви; изпитва удоволствие да се прибере вкъщи и да я види.
Вярно, че налагаше вкуса си върху дрехите и прическата й, но нали е съпруга на известен певец.
Особено загрижен бе какво ще облече за откриването на изложбата. Каза, че го прави само от желание тя да изглежда възможно най-добре. Дразнеше го вкусът й към по-семпли дрехи.
Тя действително предпочиташе черния вечерен тоалет пред късата рокля, прилепнала към тялото й, украсена с пера и пайети. Но както й каза, сега тя принадлежи към артистичния свят и от нея се очаква по- екстравагантно облекло. Трогната от думите, тя реши да му достави удоволствие. Подари й огромни златни обеци, обсипани с разноцветни камъни. Примири се с тях, въпреки че бяха безвкусни, защото той й ги бе закачил.
Когато пристигнаха пред малката галерия в центъра на града, започна да я обзема напрежението. Дру потупа успокоително ръката й.
— Хайде, Ема, не излизаш на сцената пред десет хилядна деряща се публика. Една малка фотоизложба. — Засмя се и й помогна да излезе от колата. — Отпусни се. Хората ще си купят от фотографиите на малкото момиче на Брайън Макавой независимо дали ги харесват или не.
Спря се на тротоара, силно наранена.
