— Ще останем в Маями няколко дни.
— Не. — Ема мислеше вече по-ясно. От всички безумни намерения и планове, които бяха преминали през ума й през последните два дни, само един изглеждаше правилен. — Не мога да остана тук дори за една нощ. Това ще е първото място, където ще дойде да ме потърси.
— Тогава иди в Лондон, при Бев. Тя ще ти помогне.
— Нямам паспорт. Дру го скри. Нямам дори шофьорска книжка. Той я скъса. — Тя се облегна назад. — Мариан, имам само петдесет и пет долара в чантата си. Нямам кредитни карти. Взе ми ги преди месеци. Имам само дрехите на гърба си и това е всичко.
Скочи и си наля още „Гранд Марниър“, защото иначе щеше да счупи нещо. През всичкото това време, докато тя се е цупела в студиото, Ема е понасяла адски мъчения.
— Не се тревожи за парите. Имам ти доверие. Ще взема аванс в брой от кредитната ми карта, след това ще се обадя и ще им наредя да признават подписа ти. Можеш да избираш между три вида кредитни карти.
— Сигурно мислиш, че съм прекалено чувствителна.
— Не. Ти си най-добрата приятелка, която съм имала. — Сълзи опариха очите й и Мариан ги остави да потекат. — Бих го убила заради теб.
— Няма да казваш нищо на никого. Не още.
— Няма. Но мисля, че баща ти би трябвало да знае.
— Не. И без това отношенията ни с татко са твърде обтегнати. Нуждая се от малко време. Мислех да отида някъде на планина или в горска хижа, но ми се струва, че не бих издържала тишината. Искам да се загубя в голям, шумен град. Може би в Лос Анджелис. Всеки път, когато обмислях бягството си, си представях, че бягам там. И го сънувам отново, много често.
— Заради Дарън ли?
— Да. Кошмарите започнаха отново преди няколко месеца. Като че ли ми е необходимо да отида там, а и се надявам, че това е последното място, където Дру ще ме търси.
— Ще дойда с теб.
Ема я хвана за ръката.
— Надявах се, че ще дойдеш. Поне за малко.
Глава 33
В спалнята беше тъмно и мръсно. Последната прислужница на Джейн напусна миналата седмица, като сви и два сребърни свещника за довиждане. Дори не разбра за кражбата. Напоследък рядко излизаше от спалнята си. Като пъшкаше и се задъхваше по стълбите, понякога слизаше до кухнята. Като отшелник трупаше в стаята си наркотици, бутилки и остатъци от храна.
Някога стаята беше красива: Джейн имаше слабост към червеното кадифе. То още висеше по прозорците на тежки, втвърдили се от прах и мръсотия дипли. Но веднъж в яда си смъкна завесите, които обграждаха пухкавото заоблено легло. Сега лежеше свита под тях, защото често я тресеше.
Тапетите в червено и сребристо бяха целите в петна. Джейн имаше навика да хвърля разни предмети по любовниците си — лампи, украшения, бутилки. Затова й беше и трудно да задържи в леглото си някого повече от две поредни вечери.
Последният — висок, мускулест картоиграч на име Хич, търпя нервните й кризи по-дълго от останалите, след което философски я натупа, така че я остави в безсъзнание, смъкна диамантения пръстен от ръката й и тръгна да търси по-приятна компания.
Но й остави наркотици. Той беше човечен по свой начин.
Джейн не се беше любила повече от два месеца. Но не се тревожеше особено. Никой не я посещаваше, телефонът й не звънеше. Това не я безпокоеше. Но когато останеше без наркотик, плачеше и изпадаше в самосъжаление. И ярост. Обземаше я страшна ярост.
Филмът не пожъна успеха, който се очакваше. С почти оскърбителна бързина бе продаден на компаниите за видеокасети. Толкова бе бързала да го види завършен, че не си осигури права над видеоразпространието. Агентът й бе недоволен от договора, но тя го изгони и продължи сама.
Не забогатя от филма. Някакви си сто хиляди лири бързо се стопяват от човек с нейните вкусове и апетити. „Новата й книга“ отново се преработваше. Няма да види пукната пара, докато оня глупак, който пишеше книгата, не я довърши.
Пресъхнал бе най-сигурният източник на пари — вече не получаваше чекове от Брайън. Държеше на тях не само заради парите — докато й плащаше, той продължаваше да мисли за нея.
Злорадстваше, че той не е познал щастието си. Гордееше се, че отчасти е допринесла за това. Ако не можеше да го има, поне и никоя друга жена не го е задържала за дълго.
Все още имаше моменти, когато вярваше, че той ще се върне при нея и ще я моли да му прости. Във въображението си виждаше как се любят в леглото с червени кадифени завеси. Тялото й е закръглено и свежо като на младо момиче — винаги си се представяше по този начин.
Беше станала огромна. Гърдите й висяха като балони чак до онова, което някога беше талия. Коремът й се беше отпуснал като желе. Трудно й бе да намери вените си, затова премина на кокаин. Все още се опитваше да се боцка, но безуспешно. Липсваше й, жалеше като майка умрялото си дете.
Изправи се и светна нощната лампа. Не обичаше светлината, но сега й трябваше, за да намери лулата. Косата й висеше в безпорядък, а руси бяха останали само краищата. Искаше да я обезцвети с „Клеърол“, но не можеше да открие последната опаковка. Носеше черна дантелена нощница с размери на палатка.
Пушенето я успокои. Лежа в леглото и прави планове. Съзнаваше, че й трябват пари, много пари, за да плати на снабдителя си. Нуждаеше се от нови дрехи и от красиви момчета. Мечтаеше да ходи на партита.
Пушеше и се успокояваше.
знаеше откъде ще намери пари, но трябва да действа много внимателно. От наркотика се почувства уверена. Време беше да се измъкне от затрудненото си положение, като използва скрития си коз.
Порови из тоалетната масичка и откри кутия с принадлежности за писане. Разноцветните листове бяха с нейния монограм. Полюбува им се известно време, след това дръпна още веднъж от лулата, преди да потърси писалката си. Разбира се, ще скъса името от горната част на листа. Да не е глупава.
Писа като дете, бавно, изплезила език от усърдие. Толкова беше доволна от написаното, че забрави да махне името си. В кутията имаше марки. Залепи три, като си тананикаше. Толкова са красиви! Добави още една, след това се загледа в художественото си творение. За момент се замисли за адреса и отново започна да пише.
Кесълринг, полицейски детектив
Лос Анджелис, Калифорния
САЩ
Замисли се, добави „Бързо!“ в ъгъла и го подчерта.
След това тръгна из стаите, за да търси подходящо скривалище за писмото. Отби се в кухнята и изяде цяла кофичка сладолед, като загребваше с голяма лъжица. Загледа писмото, което държеше в ръка.
— Глупаво момиче — промърмори тя, имайки предвид последната си прислужница. — И едно проклето писмо не е способна да пусне. Ще я изгоня. — Изпълнена с негодувание, тя се заклатушка навън и с голямо усилие се наведе да бутне плика под входната врата. Качи се обратно горе и се „надруса“ до самозабрава.
Мина седмица, преди да се сети за плана. Спомняше си, че писа писмо. Застраховката. Скри го. Макар че не знаеше къде го е сложила, не се разтревожи. Тревожеше я обаче, че беше останала почти без храна и наркотици. Пресушила беше и последната бутилка джин. Джейн вдигна слушалката на телефона. След няколко часа, успокои се тя, въобще няма да има проблеми с парите.
Отговори й на третото позвъняване.
— Здравей мили. Тук е Джейн.
— Какво искаш?
