с нос, заровен в разни юридически книги. С вас двамата добави тя, като се обърна отново към Лоръл, никога няма да стана прабаба. Вие сте прекалено заети с дела и вестници, че да си намерите любовници.
— Не съм готова за женитба, вметна Лоръл и вдигна чашата си хъм светлината.
— Че кой ти говори за женитба? — веднага парира Оливия. После въздъхна и погледна сина си. — Днешните деца не знаят нищо за любовта.
Лоръл се разсмя и в същия миг чу външната врата да се затваря.
— Това сигурно е Кърт. Отивам да го предупредя за лошото ти настроение.
— Ама че проклето момиченце! — промърмори Оливия, докато Лоръл излизаше от стаята.
— Не говори така, мамо. Тя прилича на теб. Абсолютно твое копие, забеляза синът й и запали поредната си пура.
— Значи е прекалено хубава, изкикоти се бабата.
В момента, в който влезе в приемната, усмивката на Лоръл повехна и челюстта й увисна. Очите й прескочиха изненадано от брат й към мъжа до него. Защото това беше Матю Бейтс.
Той взе ръката й, повдигна я към устните си, и преди Лоръл да успее да каже нещо, я целуна.
— Благодаря за южняшкото гостоприемство.
Мили Боже, помисли си Мат, докато очите му я поглъщаха. Колко е хубава! Цялата тази страст, енергия, огънят, който гореше в нея, под цветовете на слонова кост и рози. Някой ден, Лорилай, обеща си негласно Мат, ще дадем воля на всичко това. Така, както аз си знам.
Лоръл пренебрегна топлината, която се разля по тялото й от коленете до устните, и се обърна към брат си. Той имаше ъгловатите и аристократични черти на баща им, но имаше очи на мечтател. Когато го погледна, обърканото изражение на лицето й веднага се успокои.
— Здравей, тя сложи ръце на раменете му и те останаха там, докато се целунаха. — Как си?
— Много добре. Зает. — Кърт се усмихна, сякаш точно в този миг се сети къде се намира.
— Зает? Ето една чудесна тема за разговор тази вечер — изкикоти се Лоръл. — Баба е в едно от особените си настроения. Може да те дъвче, докато от теб останат само кости.
Той й хвърли толкова измъчен поглед, че тя пак се разсмя и го целуна отново. Горкичкият Кърт, помисли си Лоръл, толкова е стеснителен и сладък. И като обърна глава, погледна Мат право в очите. Той я наблюдаваше сдържано, ала нещо неопределено проблясваше в сините му очи. По гръбнака й премина тръпка, но тя успя да запази спокойствие. Кой е той всъщност, попита се Лоръл не за пръв път. И защо след цяла една година аз все още не съм сигурна? Винаги се чудеше как мъж с неговата енергия, ум и цинизъм, можеше да бъде приятел на нейния благороден, добродушен и мечтателен брат. Учудваше я също така, че не можеше да го постави на мястото му. Вероятно защото той предугаждаше мислите й. И то почти винаги. Неволно очите й слязоха към устните му. Те се извиха в усмивка. — По дяволите, изруга наум Лоръл.
— Мисля, че ще е най-добре да влезем — обади се Кърт, изненадан от мълчанието им, и се усмихна по своя симпатичен момчешки начин. — Щом Мат е тук, ще отвлече вниманието й. А той това много го умее.
— Бас държа, промърмори Лоръл.
Докато Кърт вървеше към приемната, Мат взе ръката й и я сложи в своята.
— Още един бас ли искаш да направим? Не си обявила облога.
Имаше нещо много нахакано в тихо прошепнатите му думи. Тя тръсна глава с нервен жест, което му достави невероятно удоволствие.
— Ако не ми държеше ръката, щях да…
— Щеше да ме прегърнеш довърши изречението й той, докато вървяха.
Винаги бе харесвал тази стая. Бледите цветове и полираното до блясък старо дърво. Когато беше тук, забравяше годините, прекарани в тесния мансарден апартамент, където радиаторът издаваше повече шум, отколкото топлина. Този период от живота му бе останал в миналото. Ала все още понякога си го спомняше, въпреки успеха. Тогава обувките обикновено му бяха тесни, а коремът винаги празен. Но амбициите му бяха твърде големи. Не, Мат никога нямаше да приема успеха като нещо, паднало му от небето. Доста години се беше борил, за да го постигне.
— О, ти си ни довел твоя янки на гости? — възкликна Оливия, като хвърли закачлив поглед към Мат и се приготви да се забавлява.
Кърт поздрави баща си, лепна задължителната целувка върху бузата на баба си и отиде да си сипе едно питие. Оливия не го изпускаше от очи.
— Мис Оливия! — Мат пое подадената ръка и я вдигна към устните си. — По-хубава от всякога.
— Ласкател — отвърна тя, ала в очите й проблесна удоволствие. — Не си ме виждал повече от месец, а това е ужасно много време за моята възраст.
Той целуна ръката й, докато очите му се смееха.
— Стоя нарочно далеч, защото вие не искате да се омъжите за мен. А това разбива сърцето ми.
Лоръл едва сдържа усмивката си, докато сядаше в стола си. Как можеше наистина да бъде забавно очарователен.
Смехът на Оливия беше искрен. Женски звук на одобрени, и приемане на комплимента.
— Преди тридесет години, ти, мошенико, щеше да се поизпотиш здравата, докато ме гониш, въпреки че си янки.
Мат пое предложената му от Кърт чаша и изпълнения му с благодарност поглед, преди да се обърне отново към Оливия.
— Имам чувството, че нямаше да се наложи да тичам дълго. — Той се облегна на стола й. А Лоръл си помисли, че го прави доста небрежно и интимно, като любим племенник.
— Е, това време вече отдавна е отминало — отвърна баба й, преди да я погледне. — Защо ти не се заемеш с този дявол, Лорилай, че да го сложиш на мястото му? Той е от мъжете, които карат кръвта на жените да ври и кипи.
По бузите й плъзна червенина, повече от изненада, отколкото от объркване, докато Мат й се усмихна хищно. Тя обаче запази ледено мълчание, като проклинаше издайническата си светла кожа.
— Това е един чудесен женски номер — отбеляза баба й, докато потупваше бедрото на Мат — и много полезен за тена. — Винаги можех да повикам на помощ изчервяването, въпреки че имах съпруг и трима любовника под ръка.
Доволна от убийствения поглед, с който я възнагради внучката й, Оливия отново вдигна очи към Мат.
— Хубаво е момичето, нали?
— Много хубаво съгласи се той, като се забавляваше почти колкото Оливия.
— Ще роди красиви синове.
— Искаш ли още едно питие, мамо? — попита Уилям, забелязал първите признаци на войнственост в очите на дъщеря си.
— Добра идея. — Оливия му подаде празната си чаша. — Ти не си видял градината ни, Мат. Всичко е чудно нацъфтяло. — Лорилай, защо не вземеш да изведеш този янки навън и да му покажеш как изглежда една истинска градина?
Лоръл стрелна баба си с леден поглед.
— Сигурна съм, че Мат…
— Ще бъде очарован довърши бързо той и стана.
Тя прехвърли погледа си към него, без да промени изражението си.
— Аз не…
— Не желая да бъде груба — отново много, бързо я прекъсна Мат й й помогна да стане от стола.
О, да, добре, помисли си ядосано Лоръл докато излизаше през вратата. Тя наистина искаше да бъде много, ама много груба. Но не пред близките си. А той отлично го знаеше.
— Много ти е забавно, нали? — изсъска Лоръл в мига, в който вратата се затвори зад тях.
— За какво? — попита невинно Мат.
— Да ме вбесяваш.
— Не е възможно да не се наслаждаваш на нещо, което някой прави толкова добре.
Тя се изкикоти, след което се ядоса сама на себе си.
— Е, това е градината — направи широк жест Лоръл. — И ти искаш да я видиш толкова, колкото аз горя
