поставил всичките си карти на масата, преди да направи залозите! И сега как щеше да играе занапред? Реши да й даде възможност за отстъпление, ако иска.
— Казах ли току-що онова, което мисля, че казах?
Тя не се усмихна, но скръсти ръце пред гърдите си.
— Да. Имам свидетел. — Мат вдигна вежди.
— Тук няма никой.
— Ще подкупя някой да потвърди думите ти.
Той пъхна ръце в джобовете си, защото изпитваше непоносимо желание да отиде до нея и да я докосне.
— Това ли искаш?
Лоръл го изгледа дълго и направи една крачка към него.
— Чудя се защо винаги съм мислела, че си проницателен, интуитивен и наблюдателен. Основно правило е, скъпи Мат, че когато една жена е влюбена в един мъж, много по-добре е, ако и той е влюбен в нея.
Сърцето му биеше леко и забързано. Не си спомняше някога през живота си да се бе чувствал толкова безтегловен.
— Кажи ми — прошепна Мат. — Не ме карай да те моля.
— Мат — леко объркана, че той все още не вижда какво бе изписано на лицето й, Лоръл посегна с ръка към него. — Ти си единственият мъж, с когото съм правила любов, защото си единственият, когото обичам. Нито едно от тези неща няма да се промени.
— Лоръл! — Ала Мат не можа да произнесе нито дума повече, защото устните й намериха неговите. Ръцете му я обгърнаха и притиснаха към него в обръч. О, Господи! Откога беше чакал този миг. Толкова дълго! Не можеше дори да си спомни времето, когато не беше го искал. Времето, когато бе искал да чуе тези думи, все още висящи във въздуха край тях.
— Още веднъж — прошепна той. — Кажи ми го още веднъж.
— Обичам те. Само теб. — Ръцете й обгърнаха раменете му. — Мисля, че ти казах, струва ми се преди час, че сигурно съм луда. Кога? — Тя се притисна към него — Кога започна всичко?
— Няма да ми повярваш. — Преди да изрече още нещо, устните му отново намериха нейните.
Целуваше я дълбоко и страстно, все по-дълбоко и бездиханно. Ако си беше мислил преди, че я обича до точката на лудостта, то нямаше нищо общо с това, което бушуваше в него сега. Любовта му бе споделена и взаимна. И нищо друго не съществуваше в живота му освен Лоръл.
Можеше напълно да се забрави в тази прегръдка, в целувките му, в топлата и мека нежност, която й даваше. Мисълта, че я желае, беше побъркваща. Да знае, че я обича, беше повече от славно! Думи, о, колко много думи искаше да му каже. Но те щяха да почакат, докато преминеше първата вълна на удовлетворение. Почувства как костите й се размекват и се свлече с него на пода.
Бързо! Бързо! Никой от двамата не произнасяше нито дума, ала всеки от тях знаеше какво мисли другият. По-бързо! Дрехите хвърчаха на всички страни, чуваше се пукот на шевове и скъсани копчета. Лоръл усещаше мириса на горещия ден, на мъжка пот от тялото му заедно със сладкия аромат на сапун. Тя се потопи в него и допря устни до шията му. Там биеше пулсът му, бърз и жив.
Мат прошепна нещо в ухото й, само нейното име, а звукът на гласа му я издигна нагоре, лека като перце. Всички удоволствия, които бе изпитвала досега, избледняха. После езикът му последва името й.
Дълги ласки, прошепнати нежни слова, гальовни думи. Нямаше нужда, нито смисъл да се бърза. Вече. Нетърпението бе заменено от удивление. Той ме обича! Аз съм обичана! Чувстваше как любовта му извира от него така, както чувстваше биенето на сърцето му. Когато желанието е подплатено с подобна чувство, то става неудържимо. Придобива необикновена сила и страст. Те имаха и от двете предостатъчно.
Устните му се плъзнаха по рамото й, още по-надолу, където пулсът й биеше точно под свивката на лакътя. Ръката му премина през косите й, а нейните пръсти обгърнаха врата му. Мат вдигна глава и я обгърна с дълъг, мълчалив, усмихнат поглед, изпълнен с любов, докато устните им отново не се съединиха.
Промяната настъпи незабелязано. Не нетърпеливо, не отчаяно, желанието им нарастваше и ставаше все по-неудържимо. Постепенно въздишките прераснаха в стонове. Устните му бяха върху гърдите й. Усещанията му бяха замъглени ароматът й, вкусът й, кожата й, мека като коприна.
Обзе го нетърпелив глад и възбудата, че този глад скоро ще бъде задоволен. Ръцете му продължиха да я галят.
Бедрата й бяха меки като кадифе. Лоръл позволи пръстите му, а сетне и устните му да ги изследват. Тялото й потръпваш при всяко докосване, докато съзнанието й не бе обзето единствено от мисълта за него. Лоръл се завъртя и полетя върху Мат, защото искаше да му даде всичкото удоволствие, което бе получила.
Колко гореща бе кожата му! Колко стегнато и силно бе тялото му! Ръцете и преминаваха по здравите мускули на бедрата и тя почувства чара им под пръстите си.
Сякаш плуваше във въздуха а самия въздух бе гъст и лепкав като сироп. Крайниците и натежаха, но Лоръл се чувстваше лека и безтегловна. Усети как той я сграбчи в ръцете си и дочу името си от устните му. Сетне вече беше в нея и експлозиите следваха една след друга. Остана й единствената мисъл да се помоли това никога да не свършва.
Мат я наблюдаваше и се мъчеше да запази завинаги образа й в съзнанието си. Светлината падаше върху нея. С отметната назад глава, косите й стигаха чак до кръста. В момента нейното единствено удоволствие беше и негово. Той я задържа така за миг, сетне го завладяха тъмнината и всички диви сладости, които извираха от нея.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Беше тъмно. Нямаше представа за времето и не го беше грижа. Лежаха прегърнати в нейното легло, топли и голи. Бяха оставили дрехите си разхвърляни из цялата къща като две безгрижни деца. Беше истинско удоволствие да си помисли, че могат да останат тук и така през целия уикенд. Да се любят, да почиват, да се наслаждават един на друг.
Мат знаеше всичко, което трябваше да знае за нея. Кое я караше да се смее, кое й доставяше удоволствие и кое я измъчваше. Знаеше откъде произхожда, как бе преминало детството й, моменти от детството и юношеството й, които бе научил от Оливия, от баща й и от Кърт. Счупила си глезена, когато била на девет години и пишела някакво съчинение. Спяла с едноухото си плюшено куче, докато станала на седем годинки.
При тази мисъл се засмя, макар и да не беше сигурен, че Лоръл ще бъде очарована, ако разбере, че той знае.
Защото имаше толкова много неща, които Мат не беше й казал за себе си. Спомни си изражението на лицето й, когато подмина въпросите й и не им отговори. Да. Имаше много неща, които не беше й казал за себе си. Но въпреки това тя го обичаше.
Лоръл се размърда до него, отвори очи и се опита да ги фокусира в тъмнината. Тялото й беше спокойно и доволно.
— За какво мислиш?
Той помълча малко, после вдигна ръка и погали косата й.
— Израснах в онази картина. Бедната.
Тя сложи ръката си върху неговата и не каза нищо.
— Възрастните хора изобщо не смееха да се мяркат по улиците нощем, а момчетиите вървяха на банди. Имаше тесни улички и счупени улични лампи. Полицаите патрулираха на двойки, в коли. Не си спомням нощ, в която да не съм чул вой на сирени.
Беше така топла и мека до него. Стаята бе тиха и спокойна. Защо връщаше миналото обратно? Защото то всъщност никога не беше си отивало, отговори си сам Мат. Просто трябваше да й го разкаже.
— Като момче работех за един, който държеше павилион за вестници. Едно лято ни обраха шест пъти. Последният път беше толкова разярен, че се сби. На мен ми трябваха два дни, за да се оправя, ала той лежа в болницата цели две седмици. Беше на шейсет и четири години.
— О, Мат! — Лоръл притисна лице към рамото му. — Няма нужда да ми разказваш за всичко това.
