ги за стая в скъп хотел, обилна вечеря и две бутилки шампанско, донесени от рум-сървиса. Купи ми и дрехи. Рокля, обувки и обици със сапфири.
Очите й овлажняха, но тя разтърси глава, изправи рамене и изтри сълзите.
— Беше глупаво. После продадох обиците в Принс Уилям, за да платя за поправката на мотора и да купя нещо за ядене. Голяма полза имах от тях.
— Ако наистина е спечелил пари, какво би направил с тях?
— Похарчил ги е. Не. — Подпря чело на един от стълбовете, които поддържаха лавиците. Изглеждаше толкова уморена, тъжна и изгубена, че тон се осмели да я погали по рамото. — Не, не и тогава. Пат знаеше, че сме без пари. Ако е спечелил, сигурно е похарчил малко, но щеше да запази повечето, за да ги донесе у дома и да спра да му опявам.
— Нямаше ли да ги внесе в банката в Анкъридж?
— Тогава там нямаше банка. По-скоро би ги пъхнал в раницата си и би се прибрал у дома, за да ми ги даде. Не ценеше парите. Повечето хора, които произхождат от богати семейства, са такива.
Тя вдигна глава.
— Искаш да кажеш, че е имал пари?
— Само, че е възможно.
— Тогава не ми прати нищо. Дори стотинка.
— А ако е тръгнал да се изкачва, след като е спечелил толкова?
— Ако е задържал стаята в хотела, ги е пъхнал в някое чекмедже. Или ги е взел със себе си. Но щатските полицаи не споменаха нищо за пари.
— Не са намерили.
Никакви пари, помнели си Нейт. Нито портфейл, нито документи, нито дори дребни монети. И раницата му не бяха намерили. Само кутия кибрит и дневника, прибрани във вътрешния джоб на парната му, който се затваряше с цип.
Когато излезе на тротоара, извади бележника си, написа „Пари“ и огради думата с кръгче.
Класическата реплика за такива случаи бе „Търси жената“, но полицаите знаеха, че когато става дума за пари, със сигурност те са във фокуса на нещата.
Чудеше се как да разбере дали някой от Лунаси не е забогатял набързо преди около шестнайсет години.
Разбира се, също така вероятно беше Галоуей да е запазил стаята си и да е оставил парите в нея. И камериерката, собственикът или следващият обитател на стаята да са извадили късмет.
А може и да ги беше пъхнал в раницата си. И убиецът да не си беше дал труд да я отвори, преди да я изхвърли в някоя близка пукнатина.
Но защо тогава си е дал труд да се отърве от нея? Заради наркотиците? Или просто я е захвърлил в паниката си, смятайки, че ако не е при тялото, няма да го разпознаят?
Но Нейт беше готов да се обзаложи, че ако вътре е имало пари, убиецът е знаел за тях и ги е взел. Кой…
— Хората може да започнат да се чудят за какво плащат данъци, щом началникът на полицията бленува по улиците?
Стреснат, той погледна напред и видя Хоп.
— Ама ти навсякъде ли си?
— Доколкото е възможно. Отивам да си купя кафе и да мисля. И да заговорнича. — Раздразнението на лицето й беше очебийно като зелената й карирана риза.
— Какво има?
— Джон Малмонт току-що подаде оставка. Каза, че ще напусне в края на учебната година.
— Ще напусне училището?
— Ще напусне Лунаси. Не можем да си позволим да го изгубим.
Тя извади запалката си и защрака с капака й. Из града се носеше мълва, че се опитва да откаже цигарите.
— Страхотен учител е, освен това помага на Кари за вестника, режисира всички училищни пиеси, оглавява комитета за годишника, рекламира ни със статиите, които пише за нас по разни списания. Трябва да седна и да помисля как да го задържа.
— Каза ли защо е решил да замине така внезапно?
— Било му време за промяна. Точно обсъждахме летния читателски клуб, който той ръководи, когато внезапно заяви, че се маха. Кучият му син!
Хоп разтърси рамене.
— Ще взема към кафето и сладкиш. — Тя яростно изщрака с капака на запалката. — Това ще размърда мозъчните ми клетки. Няма да го пусна без бой.
Интересно, помисли си Нейт. Интересен момент е избрал.
Бърк трябваше да си отиде. В момента това беше най-важното. Бъркаше се и ровичкаше в неща, които не бяха
Имаше доста начини да изгониш досаден чичако от града. Макар някои да казваха, че след като е преживял първата си зима тук, не е новак.
Но той знаеше, че някои си оставаха чичако, независимо колко бяха преживели.
Такъв беше и Галоуей. Когато беше притиснат в ъгъла, той се държа като страхливец, хленчеше и се опитваше да хитрува.
Абсолютен глупак. Защо изобщо на някого му пукаше, че е мъртъв?
Направих каквото трябваше, каза си той, докато носеше тежките найлонови торби през гората. Както го правеше и сега.
Щеше да се справи с Бърк. С още един страхлив и хленчещ глупак. О, жена ми ме напусна заради друг. Горкият аз. О, убиха партньора ми. О, о. Трябваше да избягам някъде, където никой не ме познава, за да затъна в самосъжаление.
Но това не му беше достатъчно. Трябваше да се прави и на важна клечка. Да взима неща, които не бяха негови. И никога нямаше да бъдат.
Но ще се справи с глупака и всичко ще се нормализира.
Закачи найлоновите торби на дърветата, които бяха най-близо до къщата, докато кучетата скимтяха и размахваха опашки.
— Не този път, момчета — каза тон и закачи още една торба на стряхата над задната врата. — Не сега.
Погали ги набързо, но на тях им беше по-интересно да душат и ближат ръцете му.
Обичаше кучетата. Обичаше и Юкон, но бедничкият беше полусляп, парализиран и почти глух. Убийството му си беше направо милосърдие. А и беше изпълнило предназначението си.
Тръгна обратно към гората и спря в началото й, за да погледне назад. На места земята се виждаше под разтопения от слънцето или дъждовете сняг. Няколко зелени стръкчета се издигаха над нея.
Пролет, помисли си. Щом земята се затоплеше добре, щяха да донесат тялото на Патрик Галоуей за последен път у дома.
Възнамеряваше да стои на гробището с почтително сведена глава.
Здрачаваше се, когато Нейт се прибра. Изчака до пътя, докато Мег се приближи откъм езерото, през мочурливата зеленина, сред която бяха останали малки островчета сняг.
Носеше кутия с покупки и беше облечена в яркочервена риза, в която приличаше на тропическа птица.
— Ще се сменим ли?
Тя погледна към кутията с пица, която й показа, и я подуши.
— Не, ще се справя. Вътре са значките играчки. Но обичам мъжете, които се грижат за вечерята. Откъде знаеше, че ще се върна за вечеря? Или възнамеряваше сам да изядеш всичко това?
— Чух самолета ти, зарязах всичко и хукнах към „Италианското“, за да я купя. Прецених, че ще трябва да разтовариш и ще стигна тук точно навреме.
