— По дяволите!
— Искам да имам деца от теб.
— Боже! — Тя заскуба косите си и от гърлото й се изтръгна неописуем звук. — Престани.
— Виждаш ли? — Нейт посегна за още едно парче пица. — Страхливка.
Дясната й ръка се сви в юмрук.
— Не си мисли, че не мога да те сваля, Бърк.
— Вече го направи, още първия път, когато се видяхме.
— Господи. — Тя отпусна ръка. — Мислиш се за много умен, а си елементарен. Вече си бил женен, страдал си, а сега искаш още.
— Тя не беше ти. Аз не бях аз.
— Какво, по дяволите, значи това?
— Първата част е лесна. Няма друга като теб. А аз не съм онзи, който бях, когато живеех с нея. Различните хора са си различни. С теб ставам по-добър, Мег. Ти ме караш да бъда по-добър.
— Господи, не говори такива неща. — Усети, че очите й парят. Сълзите, които напираха от сърцето й, бяха горещи и силни. — Ти си човекът, който винаги си бил. Може би известно време си бил несигурен в себе си, но това става с всички, когато са били победени и захвърлени. Аз не съм по-добра, Нейт. Аз съм егоистка, различна съм от теб и… Щях да кажа, че съм безогледна, но не разбирам защо да е безогледно да живееш, както ти харесва. Когато реша, съм гадна, не уважавам ничии правила, освен своите, и още живея тук, защото съм полулуда.
— Знам. Не се променяй.
— Знаех си, че ще ми създадеш проблеми още на Нова година, когато се поддадох на онзи глупав импулс и те изведох да гледаш Северното сияние.
— И носеше червена рокля.
— Мислиш, че ще се размекна, защото помниш какъв е бил цветът на роклята ми?
— Ти ме обичаш.
— Да. — Мег издиша продължително и потърка мокрите си бузи. — Да, така е. Каква каша.
— Омъжи се за мен, Мег.
— Няма ли да спреш да го повтаряш?
— Само когато получа отговор.
— Ами ако отговорът е „не“?
— Тогава ще изчакам, ще те обработвам и пак ще те питам. Няма да се откажа. Приключих с това.
— Никога не си се отказвал, просто беше заспал зимен сън.
Той отново се усмихна.
— Господи, бих могъл да те гледам цял живот.
— Исусе, Нейт. — Сърцето буквално я болеше и тя го потърка с ръка. И тази сладка болка прогони страха. — Убиваш ме.
— Омъжи се за мен, Мег.
— Добре, добре — въздъхна. После се засмя, защото я заля вълна от приятно усещане. — Какво толкова, ще опитам. — И скочи към него така яростно, че щеше да го повали, ако не беше облегнат на плота. Краката й се сключиха около кръста му, устните й се впиха в неговите. — Ако не се получи, ти си си виновен.
— Това е ясно.
— Ще бъда ужасна съпруга. — Тя покри лицето и шията му с целувки. — Ще те вбесявам и ще те подлудявам през половината време. Ще се боря непочтено и ще се вбесявам, когато печелиш, а това няма да е често. — Отдръпна се и обхвана лицето му. — Но няма да те лъжа. Няма да те мамя. И никога няма да те предам.
— Това е достатъчно. — Той опря буза до нейната и пое уханието й. — Ще се справим. Само че нямам пръстен.
— Ще трябва да поправиш това бързо. И то без да се скъпиш.
— Добре.
Мег се разсмя.
— Това е такава лудост, че нищо чудно да се окаже хубаво. — Обви ръце около врата му. — Мисля, че е време да се качим горе и да правим див годежен секс.
— На това разчитах. — Нейт я повдигна и я изнесе от стаята. Когато го захапа за гърлото, той рязко си пое дъх. — Трябва ли да бъде в спалнята? Какво ще кажеш за стълбите? Или за пода тук? А после бихме могли… По дяволите.
Кучетата с лай хукнаха към вратата и секунда по-късно отражението на фарове се плъзна по прозореца.
— Заключи всички врати — замаяно промърмори Мег, която продължаваше да целува шията му. — Угаси всички лампи. Ще се скрием. Ще се съблечем и ще се скрием.
— Вече е късно. Но ще запомним докъде сме стигнали и след като се отървем от досадниците — дори ако се наложи да ги убием, — ще продължим оттам.
— Готово. — Мег скочи от ръцете му. — Мирно! — заповяда на кучетата, които седяха потръпващи до вратата. Мег разпозна мъжа, който слезе от колата. — Приятел — каза тя на кучетата, после махна с ръка за поздрав. — Здравей, Стивън.
— Здрасти, Мег. — Младежът се наведе да погали кучетата. — Здравейте, момчета. Как е? Видях Питър и той ми каза, че шериф Бърк е тук. Може ли да поговоря с него?
— Разбира се. Влизай. Хайде, момчета, бягайте на разходка.
— Здравей, Стивън, как си?
— Шерифе. — С Нейт си стиснаха ръце. — Много по-добре от последния път, когато ме видяхте. Исках още веднъж да ви благодаря лично за онова, което направихте за мен. За нас. На теб също, Мег.
— Чух, че си успял да запазиш всичките ти пръсти.
— Да, десет на ръцете и десет на краката. Всъщност — на краката са девет и половина. Голям късмет извадих. Другите също. Съжалявам, че ви безпокоя… знам, че не сте на работа.
— Няма нищо.
— Хайде, седни — покани го Мег. — Искаш ли вино? Бира?
— Той е непълнолетен — каза Нейт, точно когато Стивън се канеше да приеме. — И шофира.
— Полицаи — изсумтя Мег. — Вечно ти развалят купона.
— Може би кока-кола, ако имаш.
— Разбира се.
Стивън седеше и барабанеше с пръсти по коленете си.
— Дойдох си за няколко дни. В пролетна ваканция съм. Исках да се обадя по-рано, но имах много да наваксвам. Бях изпуснал доста от материала.
— Успя ли?
— Да, след много безсънни нощи успях. Исках да поговорим, когато разбрах за Юкон. — Гласът му трепна и пръстите се вкопчиха в коленете му.
— Съжалявам.
— Помня, когато го взехме. Бях още хлапе, а той беше пухкава топчица. Трудно е. На мама й е най- тежко. Обичаше го като свое дете.
— Не знам какво бих направила, ако някой нарани моите кучета — каза Мег, която влезе в стаята.
Подаде на Нейт една от чашите с вино, които беше донесла, след това занесе кутията кола, която носеше под мишница, на Стив.
— Знам, че правите всичко възможно. Някой ми каза, че тук имало някакъв луд — Господи, прострелял Питър. — Момчето поклати глава, докато отваряше колата. — Някои смятат, че той е убил Юкон. Но…
— Ти не мислиш така — обади се Нейт.
— Юкон беше дружелюбен, но не би тръгнал с непознат. Не мисля, че би го направил. Не и без бой. Беше стар и почти сляп, но нямаше да излезе от двора с човек, когото не познава.
Отпи голяма глътка.
— Но не за това дойдох. Исках да ви дам това.
