— Говорих са някои хора. — Джейкъб влезе в малкото антре, където Мег държеше фризера. — Хора, които не биха се разговорили пред полицията. Хора, които познаваха Пат и Двупръстия. — Той напъха пакетите във фризера. — Тези хора знаят, че могат да ми се доверят, и ми казаха, че когато Пат е бил в Анкъридж, е имал пари. Повече от обичайното. — Джейкъб затвори фризера и се върна в кухнята.
— Смятам да пийна едно уиски.
— Откъде е взел тези пари?
— Казаха ми, че работил няколко дни в консервната фабрика и взел аванс. После отишъл да играе покер. — Джейкъб си наля три пръста уиски и го погледна въпросително, посягайки към втора чаша.
— Не, благодаря.
— Предполагам, че е вярно, защото той обичаше да играе и макар че често губеше, го приемаше като… отплата за забавлението. Но изглежда този път не е губил. Играл две нощи и на следващия ден. Онези, с които говорих, ми казаха, че е спечелил много. Някои говореха за десет хиляди, други — за двайсет, а трети — за още повече. Може би преувеличават, но всички твърдят, че е играл и е спечелил много пари.
— Какво е направил с тях?
— Това никой не знае или не си признава. Но някои хора казват, че са го видели за последно да пие в компания. Това не е необичайно, затова никой не си спомня с кого точно. Пък и защо да помниш подобно нещо толкова години?
— Бил е с някаква проститутка.
Джейкъб леко присви устни.
— Това си беше нормално.
— Кейт. Но не можах да я открия.
— Курвата Кейт. Умря преди около пет години. Сърдечен пристъп — добави Джейкъб. — Беше много дебела и пушеше по два, а може би и по три пакета „Кемъл“ дневно. Смъртта й не изненада никого.
Още една задънена улица, помисли си Нейт.
— Хората, които биха говорили с теб, но не и с ченгета, казаха ли ти повече?
— Някои си спомнят, че Двупръстия е откарал Пат и двама други или може би трима, но не повече, на склона. Според едни, щели да изкачват Денали, според други — ставало дума за Безименната, а трети говорят за Дебора. Подробностите не са ясни, но повечето са сигурни за парите, за пилота и за двама-трима катерачи.
Джейкъб отпи от уискито си.
— А може би те лъжа и аз съм бил онзи, който се е изкачвал с него.
— Би могло — призна Нейт, — но не ми се вярва. Човек, който може да убие мечка, има кураж.
Ескимосът се усмихна.
— Или просто е гладен.
— Вярвам ти. Но може и да лъжа.
Този път Джейкъб се разсмя и изпи на един дъх остатъка от уискито.
— Може. Но тъй като сме в кухнята на Мег, а тя обича и двама ни, можем да се престорим, че си вярваме взаимно. Сега тя е още по-сияйна. У нея винаги е имало светлина, но сега сияе още по-ярко и изгаря твоите сенки. Мег може да се грижи за себе си, но…
Той занесе чашата до мивката, изми я, остави я да се отцеди и се обърна:
— Бъди добър с нея, шерифе — иначе ще те намеря.
— Разбрах — отвърна Нейт, докато Джейкъб излизаше.
28.
Нейт изчака най-благоприятния момент. Тъй като задължително посещаваше „Хижата“ всекидневно, за да закусва с Джеси, не беше трудно да прецени кога може да приклещи Чарлийн.
Роуз си почиваше между смените, допълвайки солниците и шишенцата с олио и оцет.
— Не ставай — каза й, когато тя се надигна. — Къде е днес моят приятел?
— Гостуват ни братовчедите от Ноум, така че Джеси ще има с кого да си поиграе няколко дни — отвърна келнерката Усмихнато. — Но е решил да ги доведе всички в града, за да се запознаят с неговия приятел шериф Нейт.
— Сериозно? — Усети как усмивката почти свързва ушите му. — Кажи му да ги доведе и ще ги разведа из участъка.
Щеше да се обади на Мег да му купи отнякъде десетина значки играчки.
— Няма ли да ти пречат?
— Ще ми бъде много приятно.
Сетне се наведе над Уилоу, която лежеше в количката си.
— Невероятно хубава е.
Сега поне беше искрен. Бузките й се бяха закръглили и направо те предизвикваха да ги ощипеш. А тъмните й очи го гледаха многозначително, сякаш знаеше неща, които не му бяха известни.
Той протегна пръст и Уилоу го хвана и разтърси.
— Чарлийн в кабинета си ли е?
— Не, в кухненския склад. Прави инвентаризация.
— Може ли да вляза там?
— Само ако си с бронебойна жилетка — предупреди го Роуз, докато наливаше кетчуп в червено пластмасово шише. — От няколко дни направо не е на себе си.
— Ще рискувам.
— Нейт, Питър ни каза за похвалата. Много е горд. Ние също. Благодаря ти.
— Не съм направил нищо — той го направи.
Очите й се насълзиха и Нейт побърза да изчезне.
Големия Майк правеше салата, която сигурно би нахранила армия зайци. Радиото беше настроено на местната станция и страстното изпълнение на чело на Йо-йо Ма изпълваше кухнята.
— Раци по флорентински ала Големия Майк — обяви той. — И „Вълча салата“ за добър апетит.
— Звучи вкусно.
— Вътре ли се каниш да влизаш? — попита Майк, когато Нейт се насочи към склада. — Тогава си вземи меч и щит.
Помещението беше голямо и студено, до стените с метални лавици, натежали от консервирани и изсушени продукти. Вътре имаше и фризер, и два високи хладилника.
Чарлийн седеше срещу тях и бързо пишеше на един лист.
— Вече знам къде да се скрия, в случай че избухне ядрена война.
Тя го погледна и за пръв път в погледай липсваше каквато и да е закачка.
— Заета съм.
— Виждам. Искам да ти задам само един въпрос.
— Какво ли съм видяла от теб, освен въпроси — промърмори тя, преди да извика: — Искам да знам защо имаме само две консерви боб!
В отговор Големия Майк усили радиото до дупка.
— Чарлийн, отдели ми две минути и изчезвам.
— Добре, добре, добре! — Така тресна папката с описа върху шкафа, че Нейт чу как дървото пука. — Опитвам се да правя нещо. Но защо ли на някого трябва да му пука за това?
— Съжалявам, че си разстроена, и ще бъда възможно най-кратък. Чувала ли си Галоуей да е печелил значителни суми на покер по времето, когато е заминал оттук, но преди да тръгне из планината?
Чарлийн презрително изсумтя.
— Да, бе. — После се сепна и присви очи. — Какво значи значителни?
— Поне няколко хиляди. Според един от източниците ми той е играл две нощи и е печелил непрекъснато.
— Винаги се включваше, ако разбереше, че някъде се играе. Но почти никога не печелеше, а когато успееше, никога не бяха повече от двеста долара. Само веднъж в Портланд спечели три хиляди. Похарчихме
