— Съвсем навреме. Умирам от глад. — Мег занесе покупките в къщата и ги остави в кухнята. — Освен това едно от нещата, които купих днес, се смята за изключително каберне.
Тя извади бутилката.
— Ще участваш ли?
— Ей сега. — Остави пицата, сложи ръце на раменете на Мег и я целуна.
— Здравей.
— Здрасти, хубавецо. — Усмихната, тя го дръпна за косата и го целуна продължително и страстно. — Здравейте, момчета. — Мег се наведе, за да погали кучетата. — Липсвах ли ви, а?
— На всички нас. Снощи се утешавахме с мечи кокали и хамбургер със сирене. Джейкъб осигури кокалите и мечото месо във фризера.
— Мм, чудесно. — Извади един плик, разтърси го и съдържанието му издрънча. После му го подхвърли.
В него имаше сребристи звезди значки.
— Каза да ти взема седем, но купих дванадесет. Може да ти свършат работа, ако решиш да назначиш още някое хлапе за заместник.
— Благодаря. Какво ти дължа.
— Пиша ти ги на сметката. После ще се оправим. Ще отвориш ли виното, шерифе? — Тя плъзна ръка в кутията с пица и отчупи едно парче. — Не съм обядвала — каза с пълна уста. — Имах малък проблем с двигателя и това ми отне часове.
— Какъв проблем?
— Нищо сериозно. Оправих го, но искам пица, вино, горещ душ и мъж, който знае как да ме разтрие.
— Струва ми се, че може да се уреди.
— Защо се усмихваш като котарак?
— Просто така. Ще седнеш ли, или ще стърчиш там и ще се тъпчеш.
— Ще стърча. — Тя отхапа лакомо от пицата. — И ще се тъпча.
— Добре. Не трябва ли виното да подиша?
— Не, защото трябва да си прокарам пицата с него. Дай ми го.
Нейт наля в две чаши, отчупи си парче пица и се облегна на плота.
— Помниш ли деня, когато Питър беше прострелян?
— Трудно е да го забравя. Следваше ни с Роуз като кученце. Вече е добре, нали?
— Да, но онзи ден, когато видях кръвта му по снега, когато стигнах до него и докоснах кръвта му, превъртях. Спомних си какво стана с Джак. Имах чувство, че пак съм в онази алея. Виждах я, чувах звуците, подушвах миризмата й. Искаше ми се да потъна вдън земя. Да изчезна.
— Аз пък чух съвсем друго.
— Това ставаше вътре в мен. — Трябваше да й го признае. Да й се покаже такъв, какъвто е, какъвто е бил, какъвто се надяваше да бъде. — Стори ми се, че мина много време. Че дълго клечах в снега и го гледах как кърви. Но не беше така. И аз не се поддадох на спомена.
— Не, не си. Отклонил си огъня от Питър.
— Не това е важното.
— Миличък — Мег се приближи, целуна го лекичко и се върна на мястото си, — ти си страхотен полицай.
— Овладях ситуацията. Справих се със задачата и никой не пострада. Но можеше да го убия Спинакер.
Тя леко наклони глава.
— Можех да го направя и за миг ми мина през ума. Никой нямаше да ме обвини. Той беше прострелял заместника ми, стреля и по мен. Беше въоръжен и опасен. Но не беше като в алеята с Джак. Тогава свалиха партньора ми. Той умираше, аз бях ранен, а онзи кучи син се приближаваше към нас.
Погледна към чашата си, а тя зачака да продължи.
— Тогава нямах избор, но този път имах. И реших да го пратя по дяволите. Трябва да го знаеш. Трябва да знаеш, че аз съм такъв.
— И очакваш, че щях да се разстроя, ако го беше направил? Той се опита да убие мой приятел, да убие теб. Не бих го съжалила, Нейт. Трябва да знаеш, че аз съм такава.
— Но това щеше да бъде…
— Неправилно — довърши тя. — За теб. За човека, който си, за полицай като теб. Затова се радвам, че не си го направил. Ти разграничаваш доброто и злото по-отчетливо от мен. Така си устроен.
— Джак загина преди година.
Очите й се изпълниха със съчувствие.
— Божичко, сигурно се чувстваш ужасно.
— Не, не, обадих се на Бет на годишнината от смъртта му. И се почувствах добре. Тя беше много мила. И докато разговарях с нея, осъзнах, че вече няма да потъна. Не знам кога точно се измъкнах от дупката, а понякога все още усещам, че земята е нестабилна под краката ми. Но няма да се върна там долу.
— Никога не съм се съмнявала в това. — Мег си наля още вино. — Познавам хора, които са затънали или ще затънат. Такива, които се забиват със самолет в някоя планина в ясен ден или отиват сред пустошта, за да умрат. Познавам ги. Те са част от външния свят, с който се сблъсквам вън оттук. Превъртели пилоти или пришълци, които идват тук, защото не могат повече да издържат в света. Жени, смачкани от факта, че дълго са ги обиждали или пренебрегвали, просто се оставят следващият мъж да ги пребие от бой на улицата. Ти беше тъжен, Нейт, изглеждаше и малко изгубен, но никога не си бил един от тях. Ти си прекалено силен, за да се предадеш.
За миг той замълча, после протегна ръка и леко погали косата й.
— Ти изгори сенките ми.
— Какво?
Той се усмихна лекичко.
— Ожени се за мен, Мег.
За миг тя остана втренчена в него с кристалносините си очи. После захвърли полуизяденото парче пица в кутията.
— Знаех си! — Вдигна ръце, завъртя се на пети и яростно се заразхожда из кухнята. Дори кучетата учудено се приближиха и я подушиха. — Знаех си. Прави с някой мъж хубав секс, готви му от време на време, размекни се, за да му кажеш, че го обичаш, и — бум! — той веднага заговаря за брак. Не ти ли казах? Не ти ли казах? — Обърна се и заби показалец в гърдите му. — На задника ти е татуирано „Дом и огнище“.
— Явно си ме преценила добре.
— Не ми се хили.
— Преди минута каза, че се усмихвам като котарак и това ти харесва.
— Промених си мнението. Защо ти е притрябвало да се жениш?
— Обичам те и ти ме обичаш.
— Е, и? Какво толкова? — Тя размаха ръце, кучетата решиха, че това е някаква игра и игриво заподскачаха нагоре. — Защо искаш да развалиш всичко?
— Сигурно съм луд. Защо, боиш ли се?
Мег шумно си пое дъх през носа и очите й заблестяха като сини пламъци.
— Не ми пробутвай тези номера.
— Да нямаш брачна треска? — Нейт се облегна на плота, взе чашата си и отпи от виното. — Коленете на смелата пилотка се разтреперват, когато споменеш думичката с „б“. Интересно.
— Нищо им няма на коленете ми, глупако.
— Омъжи се за мен, Мег. — Усмивката му стана по-широка. — Видя ли, пребледня.
— Не съм. Не е вярно.
— Обичам те.
— Копеле!
— Искам да прекарам живота си с теб.
