с шоколади в ръка. В очите им се четеше лакомия и предвкусвано удоволствие — като на всички децата по света в подобна ситуация.
Когато хукнаха по тротоара, нечия ръка обърна табелката „Отворено“ на вратата на магазина и сега тя гласеше „Затворено“.
На улицата имаше паркирани повече коли и камиони, още се задаваха по заснежения път.
Изглежда на събранието щеше да има много хора.
Той почувства как стомахът му се присвива, познато усещане още от курса по риторика в колежа. Беше направил огромна грешка, като се записа за него. Но човек се учи, докато е жив.
Той обичаше да разговаря. Нямаше проблеми да разпитва престъпници или свидетели — или поне така беше някога. Но да го накарат да излезе пред публика и да говори свързано? По гърба му вече се стичаше струйка пот.
„Просто го направи — нареди си той. — Издръж следващия един час и вече няма да ти се наложи да го правиш. Вероятно.“
Влезе в кметството и веднага беше обгърнат от топлина и жужене на гласове. Няколко души стояха във фоайето, в което централно място заемаше огромна риба. Той изумено се втренчи в нея, чудейки се дали не е някакъв малък кит мутант и как, за бога, някой го беше уловил, да не говорим как го бяха окачили на стената.
Разсейването му помогна да не се притесни прекалено от множеството хора, които го оглеждаха, както и от онези, които вече бяха насядали по сгъваемите столове с лице към сцената и катедрата върху нея.
— Кралска сьомга — чу гласа на Хоп зад себе си.
Той продължи да се взира в огромната сребриста риба, оголила тъмните си венци в злорада усмивка.
— Искаш да кажеш, че това е сьомга? Ял съм сьомга в ресторант. Тя е ей толкова голяма.
И той показа с ръка.
— Значи не си ял кралска сьомга от Аляска. Но честно казано, тази е бая едро парче. Съпругът ми я улови. Излезе към четиридесет и две кила. Не можа да бие щатския рекорд, но е дяволски добро парче.
— С какво я извади? С кран?
Тя отново пусна сирената и развеселено го потупа по рамото.
— Рибар ли си?
— Не.
— Никога ли не си ходил за риба?
— Нямам нищо против риболова, но не съм опитвал.
Той най-после се обърна и веждите му подскочиха към челото. Тя се беше пременила в елегантен делови костюм на ситни черно-бели карета. Носеше обици с перли, а устните й бяха подчертани плътно с червено червило.
— Изглеждаш… внушително, кмете.
— Внушителни са двестагодишните секвои.
— Канех се да кажа, че изглеждаш секси, но реших, че не е прилично.
Тя се усмихна широко.
— Ти си умно момче, Игнейшъс.
— Не съвсем. Не много.
— Щом аз мога да изглеждам секси, и ти можеш да си умен. Въпрос на излъчване. А сега, защо да не започнем, като те представя на членовете на градския съвет? После ще произнесем речите си. — Тя го хвана за ръката и го поведе, сякаш бяха на коктейл. — Разбрах, че вече си се справил с братята Маки.
— Имаха малък спор за уестърните.
— Аз лично харесвам филмите с Клинт Истууд. Ранните. Ед Улкът, ела да се запознаеш с новия началник на полицията.
Той се ръкува с Улкът, здрав петдесетинагодишен мъж, който стисна ръката му с маниера на политик. Гъстата му посивяла коса беше сресана назад и откриваше острите черти на лицето му. През лявата му вежда минаваше тънък бял белег.
— Аз ръководя банката — каза той на Нейт. Това обясняваше морскосиния му костюм и вратовръзката на тънки райета. — Очаквам скоро да си откриете сметка при нас.
— Ще ми се наложи.
— Не сме тук, за да набираш клиенти, Ед. Нека представя Игнейшъс и на другите.
Той се запозна с Деб и Хари Майнър, които държаха магазина, с пенсионирания съдия Алън Б. Ройс и с бащата на Питър, Уолтър Ноти, гъбар и дресьор на впрегатни кучета. Всички те бяха членове на градския съвет.
— Кен Дарби, нашият лекар, ще дойде, когато успее.
— Чудесно. И без това ще ми трябва време, докато запомня всички.
После дойде ред на Бес Маки — висока и слаба като колец, с буйна къносана коса, която се изправи срещу него, скръсти ръце върху малките си гърди и изсумтя.
— Ти ли разтърва момчетата ми днес?
— Да, госпожо, може и така да се каже.
Тя си пое рязко дъх през изящните ноздри и кимна два пъти.
— Добре. Другия път бъди така добър да ги напердашиш, ще ми спестиш труда.
Когато тя се отправи към мястото си, Нейт реши, че предвид обстоятелствата това би могло да се нарече топло посрещане.
Хоп го поведе към сцената, където бяха наредени столове за нея, Нейт и Улкът, който беше заместник- кмет.
— Първо Деб ще говори по някои от проблемите на града и ще направи няколко съобщения — обясни му тя. — После ще се изкаже Ед и ще ми даде думата. Аз ще те представя и след това е твой ред. След като си кажеш речта, ще приключим. Може да има и въпроси.
Нейт почувства, че стомахът му се свива.
— Добре.
Тя го покани да седне и също зае мястото си, после кимна на Деб Майнър.
Собственичката на магазина, пълна жена с хубавичко лице, обградено от рядка руса коса, застана зад катедрата. Микрофонът забръмча и запищя, докато го наместваше, и кашлицата й прозвуча гръмко из залата.
— Добър ден на всички. Преди да минем към главното събитие от дневния ред, имам няколко съобщения. Новогодишното тържество в „Хижата“ ще започне около девет часа. Ще свири група „Карибу“. Ще им заплатим с волни пожертвувания, затова не се стискайте. Училището организира благотворителна вечеря другия петък, за да наберем средства за униформи на хокейния отбор. Имаме добри шансове да станем районни шампиони, затова да ги облечем така, че да се гордеем с тях. Начален час — пет часът. Вечерята включва ордьовър, салата, основно ястие и безалкохолно. Вход за възрастни — шест долара, за деца между шест и дванайсет години — четири долара. За по-малките от шест години вечерята е безплатна.
Тя продължи с предстоящата кинопрожекция в кметството. Нейт я слушаше с половин ухо и се опитваше да не се притеснява от факта, че му предстои да се изправи пред микрофона.
И тогава я видя да влиза.
Червената парка и нещо в походката й му подсказа, че вижда същата жена, която бе забелязал през прозореца предишната вечер. Беше свалила качулката си. На главата си носеше черна плетена шапка.
Изпод нея се подаваше гъста черна коса.
На фона на червеното и черното лицето й изглеждаше много бяло, подчертано от високите скули. Дори от това разстояние различи, че очите й са сини. Ледено сини.
Тя носеше през рамо раница и беше обута в торбести панталони и изтъркани черни ботуши.
Студените й сини очи се насочиха право към него, докато вървеше към редиците сгъваеми столове, после тя седна до един жилав мъж, който очевидно беше местен жител.
Макар да не разговаряха помежду си, нещо подсказа на Нейт, че са много близки, но не интимно. Тя съблече парката си, докато Деб съобщаваше кога ще се проведе следващият хокеен мач.
