— Още не съм свикнал. Къде ми е вечерята, жено?
— Ха-ха-ха. Опечи си бургери с лосово месо.
— Те са ми особено любими.
— Нищо ли не откри в Анкъридж?
— Не, поне за разследването. А как беше твоят ден?
— Всъщност и аз бях там за малко. И когато отидох, случайно минах покрай един магазин, в който продаваха булчински рокли.
— Сериозно?
— Престани да се хилиш. Продължавам да твърдя, че не искам голяма сватба. Просто един див купон тук, в къщата. Но реших да се докарам в страхотна дреха. Такава, която ще накара очите ти да изскочат!
— И намери ли?
— Това аз си знам, а ти ще разбереш. — Тя стъпи на верандата пред него и го целуна шумно. — Обичам месото за бургера добре препечено, а хлебчето — само затоплено.
— Ясно. Но преди да вечеряме, нека да ти кажа, че аз също пазарувах за сватбата днес.
— Така ли?
— Да. — Нейт извади кутийка от джоба си. — Познай какво е това.
— Мое е. Дай си ми го.
Той отвори кутийката и с удоволствие видя как Мег широко разтвори очи, когато видя шлифования диамант върху платинена халка.
— Мили Боже! — Мег го извади от кутията, вдигна го нагоре и скочи от верандата. После се разтанцува из двора, издавайки звуци, които той прие като одобрителни.
— Това значи ли, че ти харесва?
— Страхотен е! — С танцова походка се върна към него. — Това, шериф Бърк, наистина е пръстен. С колко олекна?
— Господи, Мег.
Тя продължи да се кикоти като смахната.
— Знам, здраво. Всъщност не искам да знам. Невероятен е, Нейт. Глупав и екстравагантен, значи — идеален. Просто съвършен.
Тя го сложи в дланта му.
— Хайде, сложи ми го по-скоро.
— Извинявай, но не може ли да го направим по-тържествено.
— Мисля, че вече е късно. — Нетърпеливо щракна с пръсти. — Хайде, дай ми го.
— Добре, че не се напъвах да измисля нещо поетично, което да ти кажа, когато го правя. — Нейт сложи пръстена на пръста й, където той ярко заблестя. — Внимавай да не си извадиш окото с него.
— Кога ли ще се пръсна!
— Моля?
— Все повече и повече се влюбвам в теб. Кога ли най-после ще се пръсна от любов! — Обхвана лицето му с длани, което винаги караше сърцето му да подскача. — Не знам дали аз съм идеалната жена за теб, Нейт, но ти със сигурност си идеалният мъж за мен.
Той хвана ръката с пръстена и я целуна.
— Ако и когато се пръснем от любов, ще го направим заедно. А сега да вървим да правим лосови бургери!
30.
— Какво е това? Мег погледна към връзката ключове в ръката на Нейт и умишлено смръщи чело.
— Приличат ми на ключове.
— Защо са ти толкова много ключове?
— Защото има много ключалки. Това тест ли е?
Нейт ги претегли на дланта си, докато тя му се усмихваше невинно.
— Мег, ти дори не заключваш вратата през половината време. Откъде са всички тези ключове?
— Ами… Понякога човек трябва да влезе някъде, а вратата е заключена. Тогава е нужен ключ.
— И мястото, което е заключено, не е собственост на този човек, нали?
— Технически. Но никой не живее изолирано, всички ние сме едно цяло в дзен вселената.
— Значи това са дзен ключове?
— Именно. Върни ми ги.
— Няма да стане. — Той стисна юмрук. — Дори в дзен вселената, ще ми бъде неприятно да арестувам съпругата си за незаконно проникване.
— Още не съм ти съпруга, приятел. Имаш ли заповед за обиск?
— Стояха на видно място. Не ми е нужна заповед.
— Гестаповец.
— Престъпница. — Обхвана брадичката й със свободната си ръка и я целуна. После отвори задната врата на джипа и повика кучетата. — Хайде, момчета, да се повозим.
Мег отказваше вече да оставя сами кучетата в къщата. Водеше ги у Джейкъб, а когато работата й не го позволяваше, Нейт ги вземаше в кучкарника на „Хижата“.
Той помогна на Бул, който още се лекуваше, да скочи в колата.
— Приятен полет — пожела на Мег.
— Благодаря.
Пъхнала ръце в джобовете, тя тръгна към самолета, после се обърна отново.
— Ако искам, мога да си намеря нови ключове. Имам си начини.
— Сигурен съм — промърмори Нейт.
Както му беше навикът, изчака, докато излети. Обичаше да я гледа как се плъзга от водата във въздуха, да слуша как моторите раздират тишината. В такива мигове не можеше да мисли за нищо друго, освен за нея, за тях, за живота, който щяха да си изградят.
Мег вече работеше по цветните лехи, обграждащи верандата. Говореше за кандилки, божури и за вълчата урина с която ги пръскала, за да ги защити от лосове.
Обеща му, че ралиците й щели да станат три метра през дългите летни дни.
Представи си Мег Галоуей, пилот и убиец на мечки, и жена, която прониква незаконно в чуждите къщи, да се грижи за цветя. Беше му казала, че далиите й били едри като тасове на гуми.
Искаше да ги види. Да седи на верандата с нея през безкрайната лятна нощ, когато слънцето не залязва, и да гледа цветята пред къщата.
Колко е простичко, помисли си. Животът им щеше да се състои от хиляди простички моменти. Но нямаше да бъде обикновен.
Самолетът издигна нос и полетя като малка червена птичка в огромното синьо небе. Нейт се усмихна и почувства облекчение, когато тя го поздрави с полягане вдясно и вляво.
Когато отново настъпи тишина, се качи в колата. И се замисли за други неща.
Може би беше глупаво да залага толкова много на една обица, на малко парченце сребро, както и на непотвърдените слухове, че Галоуей е притежавал солидна сума пари в брой.
Но беше виждал и преди тази обица и щеше да си спомни къде. Рано или късно. А парите често бяха мотив за убийство.
Докато караше към града, продължаваше да мисли. Галоуей беше притежавал пари и красива жена. Сериозни основания да бъде убит. В град като този жените бяха скъпа стока.
Комитетът по организирането на парада вече поставяше Украсата за Първи май. Тя не се състоеше от обичайните червени, бели и сини знамена, характерни за малките градски паради. Защо Лунаси да бъде като всички останали. Вместо това знамената бяха дъга от синьо, жълто и зелено.
Видя един орел, кацнал върху гирлянда, които сякаш кимаше одобрително.
По главната улица хората чистеха и украсяваха домовете и предприятията си за пролетта. Саксии и висящи кошнички с теменужки и броколи — бяха му казали, че и двете растения са студоустойчиви — вече
