бяха изнесени навън. Верандите и капаците на прозорците бяха боядисани наново. Мотоциклети и скутери замениха снегомобилите.
Децата ходеха с колела на училище и вече носеха обувки, а не ботуши.
Но планините, които ограждаха царството на пролетта, макар и огрявани по четиринадесет часа дневно, неумолимо се бяха вкопчили в зимата.
Нейт паркира и пусна кучетата в кучкарника. Те го изгледаха жално и опашките им увиснаха.
— Знам, че е гадно. — Клекна и пъхна пръсти през мрежата, за да ги оближат. — Щом хвана лошите, майка ви вече няма да се тревожи и ще ви оставя вкъщи да си играете.
Когато се отдалечи, те завиха тъжно и това го накара да се почувства ужасно виновен.
Мина през фоайето и откри Чарлийн в офиса й.
— Наех за лятото трима колежани — потупа тя компютъра. — С тези резервации ще ми трябва помощ.
— Браво на теб.
— Местните водачи също помагат. През юни тук ще бъде пълно с хубави колежанчета. — Докато го казваше, очите й блеснаха, но на Нейт му се стори, че това беше по-скоро защитна реакция, отколкото радостно очакване.
— Значи всички ще имаме много работа. Чарлийн… — Той затвори вратата. — Ще те попитам нещо и то няма да ти хареса.
— Че кога те е спирало подобно нещо? Нямаше как да бъде деликатен.
— Кой е първият мъж, с когото спа, след като Галоуей замина?
— Не разказвам за себе си на всеки срещнат, Нейт. Ако беше спал с мен, щеше да знаеш.
— Не става дума за клюки, Чарлийн, и това не е игра. Искаш ли да открием кой е убил Пат Галоуей?
— Разбира се. Знаеш ли колко е трудно да планираш погребение, когато покойникът е все още в някаква морга и не знам кога ще мога да го прибера у дома. Всеки ден питам Бинг кога смята, че земята ще омекне достатъчно, за да се копае. За да изкопае гроб за моя Пат.
Тя извади две книжни салфетки от пакетчето на бюрото и си издуха носа.
— Когато майка ми погреба баща ми — каза Нейт, — цял месец обикаля като призрак из къщата. Че дори и повече. Правеше всичко, което трябваше да прави — като теб, но умът й беше другаде. Човек не можеше да стигне до нея. Сякаш се изгуби някъде. Така и не успях да я намеря повече.
Чарлийн примигна, за да преглътне сълзите си, и остави кърпичките.
— Колко тъжно.
— Но ти не си постъпила така. Не си позволила изчезването му да те превърне в призрак. Сега те моля за помощ. Кой те ухажваше, Чарлийн?
— По-добре попитай кой не го е правил. Бях млада и хубава. Трябваше да ме видиш тогава.
Нещо прещрака в ума му, но докато се опитваше да разбере какво е, тя избухна.
— И бях сама! Не знаех, че е мъртъв. Ако знаех, нямаше да бързам толкова да… Бях наранена, ядосана и когато мъжете се тълпят около теб, защо да не си избереш някого? И не само един.
— Изобщо не те обвинявам.
— Първо спах с Джон. — Раменете й трепнаха и тя хвърли салфетките в розовото кошче за боклук. — Знаех, че е влюбен в мен, а и беше толкова сладък. Толкова внимателен — добави тъжно. — Затова отидох при него. Но не само при него. Това ми носеше удовлетворение. Разбивах сърца и бракове. И не ми пукаше.
Овладя се и за пръв път изглеждаше спокойна, почти замислена.
— Никой не е убил Пат заради мен. А ако е било така, го е направил напразно. Защото никога не ми е пукало за когото и да било от тях. Не съм им дала нищо, което да не си върна. Пат не е мъртъв заради мен. А ако е така, кълна се, че не бих могла да го преживея.
— Не, не са го убили заради теб. — Нейт застана зад нея, сложи ръце на раменете й и леко ги разтри. — Не са.
Тя вдигна ръка и я сложи върху неговата.
— Чаках го да се върне. Да види, че не тъгувам за него, да ме пожелае отново. Кълна се в Бога, Нейт, докато не намерихте трупа му, все още го чаках.
— Щял е да се върне. — Когато Чарлийн поклати глава, той я притисна по-силно. — Когато водиш разследване, трябва да вникнеш в психиката на жертвата. Научаваш се да четеш мислите й по-добре от онези, които са я познавали приживе. Щял е да се върне.
— Това е най-хубавото нещо, което някой някога ми е казвал — каза тя след малко. — Особено човек, който не се опитва да ми бръкне под полата.
Нейт лекичко я потупа по гърба и извади обицата от джоба си.
— Познаваш ли това?
— Хм. — Чарлийн отново подсмъркна и прекара пръст по миглите си, за да ги изсуши. — Хубава е, но ми се струва мъжка. Не бих носила такова нещо. Аз обичам по-ефектните бижута.
— Възможно ли е да е била на Пат?
— На Пат? Не, нямаше такава. Не обичаше кръстовете и изобщо религиозните символи.
— Виждала ли си я преди?
— Не мисля. Но може и да не си спомням. Не е кой знае какво.
Найт реши да започне да я показва и да преценява реакциите. Тъй като Бинг закусваше в „Хижата“, отиде до масата му и залюля обицата.
— Ти ли си я изгубил?
Бинг едва я погледна и се вторачи в очите на шерифа.
— Последния път, когато ти казах, че съм изгубил нещо, пострадах.
— Обичам да връщам вещите на собствениците им.
— Не е моя.
— Знаеш ли на кого е?
— Не си губя времето да разглеждам ушите на хората. И не желая повече да ти гледам мутрата.
— И аз се радвам, че се видяхме, Бинг — подхвърли шеговито и прибра обицата. Забеляза, че механикът беше подстригал малко брадата си — вероятно това беше лятната му прическа. — Февруари 1988. Не мога да открия човек, който да потвърди със сигурност, че си бил тук. Един-двама дори са убедени, че те е нямало.
— Да си гледат работата.
— Макс бил заминал, а чух, че тогава си си падал по Кари.
— Не повече, отколкото по която и да е друга жена.
— Струва ми се, че е било подходящо време да се завъртиш около нея. Приличаш ми на човек, който не пропуска удобните случаи.
— Тя не се интересуваше от мен, защо да си губя времето? По дяволите. По-лесно би било да си платя на час. Може би съм ходил в Анкъридж онази зима. Имаше една курва на име Кейт, с която си имах вземане-даване. Галоуей — също.
— Кейт Курвата?
— Да. Вече не е жива. Какъв срам. — Бинг сви рамене. — Получила сърдечен удар между двама клиенти. Поне така казват. — Сетне се приведе напред. — Не съм убил онова куче.
— Така казваш, но изглежда си по-загрижен за него, отколкото за двамата мъртви мъже.
— Хората могат да се грижат за себе си по-добре, отколкото едно старо сляпо куче. Може би съм ходил в града онази зима. Може би съм видял Галоуей у Кейт. Хич не ми пука.
— Говори ли с него?
— Имах си други проблеми. Той също. Играеше покер.
Нейт вдигна вежди, сякаш беше донякъде изненадан, донякъде заинтересуван.
— Така ли? Внезапно взе да си спомняш много подробности.
— През цялото време ми се навираш в носа, нали? Разваляш ми апетита, затова се опитах да си спомня.
— Ти игра ли покер?
