— Бях отишъл за курва, не за да играя комар.
— Спомена ли ти за плановете си да изкачи Безименната?
— За бога, той тъкмо си вдигаше панталоните, а аз се канех да смъкна моите. Не сме си бъбрили. Каза, че му провървяло на карти, затова дошъл само да изчука Кейт и се връщал обратно. Тя пък ми спомена, че този ден било пълно с лунатици, но това било хубаво. Имала много работа. После се захванахме с онова, за което бях отишъл.
— Видя ли Галоуей, след като свърши работата?
— Не си спомням. — Бинг зачопли с вилицата в чинията си. — Може би е идвал в бара, а може би — не. Аз отидох при Айк Трански, трапер, който живееше близо до Скуента, и останах при него няколко дни — ходихме на лов, ловихме риба на леда. После се прибрах.
— Трански ще подкрепи ли това?
Очите на Бинг заприличаха на топчета ахат.
— Не е нужно никой да подкрепя казаното от мен. А и той умря през 1996.
Удобно, помисли си Нейт, докато излизаше. Двамата души, които Бинг беше споменал като потенциални свидетели, бяха мъртви. Или пък нещата можеха да бъдат погледнати от друг ъгъл.
Откраднати ръкавици, откраднат нож, оставени край убито куче. Собственост на човек, който е видял Галоуей и е говорил с него.
Не беше трудно да се сетиш, че Галоуей се е върнал към играта или е спрял да пийне с приятели.
Реши по пътя към участъка да се отбие тук-там, размахвайки единствената си улика. По-късно я показа на Ото. Заместникът сви рамене.
— Нищо не ми говори.
Отношенията им бяха студени и официални. Нейт съжаляваше, но нямаше как да го избегне.
— Винаги съм смятал, че малтийският кръст е по-скоро военен символ, отколкото религиозен.
Ото не трепна.
— Аз съм морски пехотинец и не нося обици.
— Добре. — И както всеки път досега Нейт прибра обицата в джоба си и го закопча.
— Говори се, че я показваш на всички. Хората се чудят защо началникът на полицията си губи времето с някаква загубена обица.
— Пълно обслужване — непринудено отвърна Нейт.
— Шерифе — обади се Пийч от бюрото си, — получихме съобщение за мечка в гаража на Джини Ман. Съпругът й е на лов — добави. — Сама е вкъщи с двегодишното си дете.
— Кажи й, че идваме. Ото?
Когато поеха по изровената алея на два километра северно от града, Ото хвърли поглед към Нейт.
— Надявам се, че няма да ме караш да обикалям в кръг, докато ти стърчиш до прозореца и даваш предупредителни изстрели покрай главата на мечката.
— Ще видим какво ще правим. Защо се е навряла в гаража?
— Със сигурност не си оправя карбуратора. — Когато Нейт се изкикоти, Ото се усмихна. После отново стана сериозен, спомняйки си какви са отношенията им. — Сигурно някой е забравил вратата отворена. Може вътре да е имало наченат пакет кучешка храна или храна за птички. Или пък глупавата мечка просто е влязла, за да види има ли нещо интересно.
Спряха пред двуетажната къща с прилепен гараж, чиято врата наистина зееше отворена. Не можеше да се определи дали мечката е виновна за бъркотията, която се виждаше вътре, или семейство Ман небрежно хвърля вътре различни вещи, все едно е на градското сметище.
Джини отвори предната врата. Червената й коса беше събрана на тила, широката й риза и ръцете бяха омазани с боя.
— Влязла е отзад. От двадесет минути вилнее вътре. Мислех, че ще си тръгне, но вече се боя, че ще се опита да влезе и в къщата.
— Стой вътре, Джини — нареди Нейт.
— Видя ли я? — попита Ото.
— Зърнах я, когато се намъкваше вътре. — Чуваше се неистов лай, придружен от плач на дете. — Вкарах кучето вътре и тъкмо се заех да боядисвам кабинета горе, когато Роджър започна да лае. Събуди детето. Направо ще полудея от врявата, която вдигат. Мечката е кафява. Млада е, но е доста голяма.
— Мечките са любопитни — обясни Ото, когато провериха пушките си и се насочиха към гаража. — Щом е млада, сигурно просто ще се порови вътре и ще избяга бързо, когато ни види.
Отзад Нейт видя, че семейство Ман бяха оградили парче земя за градина. Очевидно на идване мечката беше минала през него, после беше прекарала известно време в чупене на пластмасовата щайга, пълна с вестници и каталози.
Нейт огледа наоколо и махна на Ото, когато забеляза кафявата маса сред дърветата.
— Ето я.
— По-добре да я подплашим, за да избяга. И да не се връща повече.
Ото насочи пушката към небето стреля два пъти. Нейт видя развеселен, как мечката размърда дебелия си задник и хукна да бяга.
Сега стоеше до човек, фигуриращ в списъка му със заподозрени.
— Беше лесно.
— Обикновено е така.
— Понякога не е. Онази вечер с Мег трябваше да убием една, дошла до къщата й.
— От това ли пострада кучето й? Чух, че било ранено.
— Да. Щеше да нападне и нас, ако не я бяхме убили. Някой я беше подмамил към къщата.
Ото присви очи.
— Какви ги говориш?
— Някой беше окачил прясно кърваво месо в найлонови пликове по къщата на Мег.
Ото стисна устни, после рязко се обърна и направи няколко крачки. Нейт отпусна ръка върху приклада.
— Искаш да знаеш дали бих направил нещо толкова страхливо и подло? Дали бих допуснал двама души да бъдат разкъсани на парчетата? При това единият от тях е жена?
Заби пръст в гърдите на Нейт два пъти.
— Приемам, че когато става дума за Галоуей, би могъл да ме заподозреш, приемам го, дори когато става дума за Макс. Яд ме беше, че ме заподозря и за Юкон, но преглътнах и това. Ала проклет да съм, ако оставя да ме обвиниш в подобно нещо. Бил съм морски пехотинец. Знам как да убия човек, ако ми се налага. Мога да го направя бързо и са ми известни много места, където да се отърва от тялото и никой да не го намери.
— Така мисля и аз. Затова те питам, Ото, кой би паднал толкова ниско?
Мъжът потръпна. Нейт виждаше, че е още ядосан. В едната си ръка държеше пушката, но дулото й сочеше към земята.
— Не знам. Но такъв човек не заслужава да живее.
— Обицата, която ти показах, е негова.
Интересът победи гнева.
— Около къщата ли я намери?
— Не. Била е в пещерата с Галоуей. Ето за какво трябва да помислим. Кого е харесвал Галоуей, на кого е вярвал, с кого би се изкачвал през зимата? Кой би спечелил нещо от смъртта му? Кой е носел това? — добави и пипна джоба си. — Кой се е смятал за лошо момче и е можел да напусне града за няколко седмици, без никой да го коментира?
— Включваш ме в разследването?
— Да. Да кажем на Джини, че вече е чисто.
