Далеч на север

Тя погледна към „Хижата“, откъдето шумът нарастваше. Започнаха да отброяват последните секунди до полунощ.

— Май ще посрещнем сами Новата година, Бърк.

— Значи ще изпратя старата по-добре, отколкото очаквах. Искаш ли да се престоря, че те целувам, защото традицията е такава?

— Майната им на традициите.

Тя стисна главата му в ръцете си и го придърпа към себе си.

Устните й бяха студени и усещането как се затоплят под неговите беше странно и завладяващо. Яростта на целувката го разтърси и го върна към живот, разбърка стомаха му и ускори кръвообращението му.

Чу викове — но далечни, приглушени и неясни, — когато Удари полунощ. Зазвъняха камбани, засвириха клаксони, прозвучаха аплодисменти. И през всичко това той долови ясно биенето на сърцето си.

Пусна чашата си и отметна одеялото, за да стигне до нея. Разочаровано изсумтя, когато видя колко е навлечена. Желаеше това силно и гъвкаво тяло, искаше да види извивките му, да усети вкуса и мириса му.

Изведнъж звук от изстрели го накара рязко да се отдръпне.

— Празнични залпове, това е всичко.

Дъхът и излизаше на облаци, докато ръцете й го привличаха обратно. Този мъж определено можеше да се целува и тя искаше да задържи опияняващото усещане как устните, езикът и зъбите му я поглъщат.

На кого му трябваше евтино шампанско?

— Може би, но… трябва да проверя.

Тя се изсмя кратко, после посегна към чашите.

— Да, така е.

— Мег…

— Давай, шерифе. — Приятелски го потупа по коляното и се усмихна на загадъчните и тревожни сиви очи. — Работата си е работа.

— Няма да се бавя.

Тя беше сигурна в това. Обичайно беше някой да стреля във въздуха на празници, на сватби, раждания, дори на погребения, в зависимост от чувствата си към покойника.

Но не й се струваше разумно да го изчака. Вместо това остави столовете, чашите и бутилката на предната веранда и хвърли одеялото в колата си.

После подкара към къщи, докато зелените светлини се вихреха по небето. Знаеше, че Хоп е права. Нейт Бърк щеше да се окаже голяма беля.

6.

Вестник „ЛУНАТИК“

Полицейска хроника

Понеделник, 5 януари, 8,03 ч. Повикване за липсващи снегоходки от верандата на жилището на Ханс Финкъл. Заместник-шериф Питър Ноти се отзова. Твърдението на Финкъл, че (пропускаме няколко цветисти фрази) „Трилби пак се е върнал към старите си номера“ не можа да бъде потвърдено. Впоследствие снегоходките се намериха в колата на самия Финкъл.

9,22 ч. Съобщиха ни за пътнотранспортно произшествие на Ранкор Роуд. Шериф Бърк и заместник Ото Грубер се отзоваха. Участниците са Брет Трупър и Виргиния Ман. Нямат наранявания, освен натъртения палец на крака на Трупър в резултат на многократното ритане на собствения му смачкан амортисьор. Не бяха повдигнати обвинения.

11,36 ч. Съобщение за сблъсък между Декстър Трилби и Ханс Финкъл в „Хижата“. Спорът, който включваше разнообразни и цветисти ругатни, очевидно беше последствие на предишния инцидент със снегоходките. Отзова се шериф Бърк и след известен дебат беше решено кавгата да се реши чрез турнир по дама. В определеното време Трилби водеше с 12 на 10 игри. Не бяха повдигнати обвинения.

13,45 ч. Съобщение за силна музика и движение на коли с превишена скорост по „Карибу“. Шериф Бърк и заместник Ноти се отзоваха. Джеймс и Уилям Маки бяха открити да се състезават със снегомобили и да слушат „Роден да бъдеш свободен“ много силно. След кратко и, според думите на свидетелите, забавно преследване последва разгорещена конфронтация с полицаите, по време на която дискът с въпросната мелодия беше конфискуван, а Джеймс Маки заяви, че „в Лунаси вече изобщо не е забавно“. И двамата братя бяха глобени за превишена скорост.

15,12 ч. Съобщение за крясъци на Ранкор Ууд, на 3,3 км от града. Отзоваха се шериф Бърк и заместник Грубер. Оказа се, че група момчета играят на война, въоръжени с детски пушки и бутилка кетчуп с пръскалка. Шериф Бърк обяви незабавно примирие и ескортира войниците — живи, мъртви и ранени — по домовете им.

16,58 ч. Съобщение за нарушение на обществения ред на „Муус“. Шериф Бърк и заместник Ноти се отзоваха. Спорът между шестнадесетгодишно момиче и неин връстник, включващ обвинения за флирт с друго момче на същата възраст, беше разрешен. Не бяха повдигнати обвинения.

17.18 ч. Шестнадесетгодишно момче глобено за безразсъдно шофиране и надуване на клаксона нагоре-надолу по „Муус“.

19,12 ч. В отговор на различни молби шериф Бърк отстрани Майкъл Съливан от бордюра на пресечката на „Лунаси“ и „Муус“, където пееше високо и фалшиво версия на „Уиски в буркан“. Съливан прекара нощта в участъка заради собствената си безопасност. Не бяха повдигнати обвинения.

Нейт препречете случките от всеки ден, а после остатъка от втората си седмица във вестник „Лунатик“. Очакваше оплаквания, когато излезе първият брой с полицейската статистика, но не получи нито едно. Очевидно хората нямаха нищо против да видят имената си отпечатани, макар и във връзка с провиненията им.

Пъхна вестника в чекмеджето на бюрото при първия брой. Вече минаха две седмици, помисли си.

И все още бе тук.

Сари Паркър се приведе над тезгяха в „На ъгъла“. Беше свалила ботушките си от заешка кожа и парката на вратата, после беше грабнала пакетче дъвка от рекламната поставка.

Беше дошла да поклюкарства, не да пазарува, а дъвката беше най-евтиното възможно извинение. Погали лекичко по главата Сесил, шпаньола на Деб. Както всеки ден той лежеше в подплатената си кошничка на тезгяха.

— Шериф Бърк не се мярка често в ресторанта на „Хижата“

Деб продължи да подрежда пакети цигари и тютюн за дъвчене. В магазина най-напред се научаваха всички новини в града. Щом тя не знаеше нещо, значи още не се беше случило.

— И тук не идва често. Самотник е.

— Всеки ден закусва с момчето на Роуз и повечето пъти вечеря там. Но ако питаш мен, няма особено добър апетит.

Тъй като и без това беше взела пакетчето дъвки, Сари го отвори.