— Значи имаме три часа. Ще се свържа със спасителната служба. Вземи една радиостанция и повикай Ото, Питър и Пийч тук. После искам да знам кои са другите пилоти, освен Мег, в района.
Той прегледа телефонните номера, които Пийч четливо му беше написала.
— Какви са шансовете да са още живи?
С радиостанция в ръка, Хоп тежко се отпусна на стола.
— Трябва да стане чудо, за да се спасят.
Пет минути след като й се обадиха, Мег беше облечена и товареше самолета. Беше изкушена да не отговори на радиоповикването от полицейския участък в Лунаси, но реши, че може да има нови сведения за изчезналите катерачи.
— Тук КУНА. Край.
— Идвам с теб. Вземи ме от реката като идваш. Край.
Докато пъхаше допълнителни лекарства в чантата си, тя почувства, че я обхваща раздразнение.
— Не ми трябва помощник-пилот, Бърк. И нямам време да ти показвам забележителностите. Ще се свържа с теб, когато ги открия. Край.
— Идвам с теб. Тези момчета заслужават още чифт очи, а моите са добри. Ще бъда готов, когато пристигнеш. Край на връзката.
— По дяволите! Мразя героите.
Тя нарами раницата и следвана от кучетата, излезе навън. Взе останалата част от багажа и като запали фенерче, тръгна със снегоходките надолу към езерото.
След като бурята беше спряла, беше излитала два пъти и поблагодари на Бога, че няма да й отнеме цял час, за да изрови самолета си. Не мислеше дали момичетата са живи или мъртви в планината. Просто си вършеше работата.
Свали покривалата от крилата и ги сгъна. Беше трудоемко, но не колкото да стържеш леда от непокрити криле. След като пресуши водните филтри на резервоарите, тя се качи да провери на око нивото на бензина и доля гориво.
След това обиколи самолета и огледа задкрилките, опашката, всяка част на самолета, която се движеше, за да се увери, че всичко е наред.
Знаеше, че много хора са умрели заради някой разхлабен болт.
После подреди багажа и се качи в кабината.
Натисна стартера и включи двигателя. Витлото се завъртя, отначало бавно, после моторът изпусна облак дим. Докато загряваше, тя погледна уредите.
С тяхна помощ контролираше всичко, което можеше да се контролира.
Зората още не беше се показала, когато отпусна спирачките.
Пусна задкрилките, за да се подготви за излитане, дръпна лоста и погледна навън, за да се убеди, че елероните се движат и стабилизаторите реагират. Доволна, се изправи на седалката.
Целуна пръсти и докосна с тях прикрепената с магнит снимка на Бъди Холи върху контролното табло. И разтвори дроселите.
Още не беше решила дали да мине през Лунаси. Докато обикаляше езерото, за да набере скорост за излитането, размисляше.
Може би трябваше да го направи, а може би не.
Самолетът се издигна във въздуха точно когато на изток просветляваше. После носът му рязко се насочи към Лунаси.
Беше там, където й бе казал. Стоеше на ръба на леда, на фона на заснежената планина. На гърба си имаше раница, Можеше само да се надява, че някой е посъветвал чичако какво да си носи в такъв случай. Видя, че Хоп е с него, и стомахът й се сви, когато разпозна в другите фигури Джон Лара.
Това я принуди да се замисли какво ли е станало. За телта, които беше превозвала преди. И за онези, които може би щеше да превозва днес.
Кацна на ивицата лед и зачака Нейт да я прекоси, без да изключва двигателите.
От движението на витлото палтото и косата му се развяха. После той се качи, остави багажа си и закопча колана.
— Надявам се, че знаеш какво те чака — каза тя.
— Нямам и представа.
— Може би така е по-добре. — Тя целуна пръсти и отново докосна Бъди. Без да поглежда към ужасеното лице вдясно, се подготви за излитане.
Използвайки ръчния микрофон, се свърза с контролната кула в Талкийтна и съобщи координатите си. После се из дигнаха над дърветата и се понесоха на изток-североизток към бледото изгряващо слънце.
— Ти си очи и баласт, Бърк. Ако Джейкъб не беше на гости при сина си в Ноум, не бих те взела.
— Ясно. Кой е Джейкъб?
— Джейкъб Иту. Най-добрият пилот на малък самолет, когото познавам. Той ме е учил.
— Човекът, с когото ядохте пуканки на събранието в кметството?
— Точно той. — Пропаднаха във въздушна яма и тя видя как ръката му се сви в юмрук. — Ако страдаш от въздушна болест, ще бъда много нещастна.
— Не, просто мразя да летя.
— И защо?
— Заради гравитацията.
Мег се усмихна, защото продължиха да се друсат.
— Ако турбулентността ти пречи, те чака наистина тежък ден. Още има време да те върна.
— Кажи го на трите деца, които търсим.
Усмивката й изчезна. Загледа се в стръмните очертания на планините, докато земята под тях се размазваше от скоростта и ниските облаци.
— Затова ли си станал ченге? За да спасяваш хора?
— Не. — Той не реагира, когато самолетът се разтресе за пореден път. — Защо пилот би сложил в кабината си снимка на Бъди Холи?
— За да му напомня, че се случват всякакви гадости.
Когато слънцето се засили, тя извади тъмни очила от джоба си и ги сложи. Отдолу видя криволичещи следи от шейна, димни спирали, малка горичка, възвишение. Използваше ориентирите на земята почти толкова, колкото и уредите.
— Бинокълът е в онова отделение — посочи му Мег. После намали скоростта на пропелера и бутна напред ръчката на дросела.
— Нося си свой. — Той разкопча парката си и извади бинокъла, който висеше на врата му. — Кажи ми накъде да гледам.
— Ако са се опитали да се изкачат по южния склон, трябва да са ги свалили на Слънчевия ледник.
— Свалили са ги? Кой?
— Никой не знае, нали? — Челюстта й се стегна. — Някой глупак, който се интересува само от парите. Много хора имат самолети и ги управляват. Това не ги прави пилоти. Който и да е, не е съобщил за тях, когато започна бурята, и със сигурност не ги е извозил обратно.
— Шибан откачалник.
— Да си откачен не е зле, но не бива да си глупак. А той попада точно в тази категория. Когато наближим планините, въздухът ще е по-неспокоен.
Той погледна надолу — малко дървета, океан от сняг, ледена плоча, която представляваше замръзнало езеро, няколко колиби — всичко ту изчезваше, ту се появяваше през облаците. Гледката би трябвало да му се струва пуста и гола, но беше поразителна. Жестоката красота на планините гравирана върху яркото наситеносиньо небе.
Помисли си за трите момчета, които бяха от шест дни пленници на това сурово място.
Самолетът рязко се наклони вдясно и той трябваше да мобилизира цялата си воля, за да не затвори очи. Планините — синьо-бели и чудовищни — изпълваха цялото му полезрение. Минаха през един пролом. От двете страни имаше само лед, скали и смърт.
Някакъв тътен заглуши виенето на двигателите и той видя как снегът се завихри в планината.
