Далеч на север

придаваха бледосин оттенък. Докато стоеше, дъхът му го обви в пара. „Приличам на буболечка — помисли си той, — само че запечатана в кристал, а не в кехлибар.“

Бурята беше отминала, а той още беше жив.

Да видим ще можеш ли да живееш с това. Щеше да опита. Щеше да продължава да се опитва да живее с това.

Влезе вътре, направи си кафе и пусна радиото. Сънлив глас, който се представи като Мич Даубър, гласът на Лунаси — зачете местните новини, съобщения и прогнозата за времето.

Хората започнаха да излизат навън като мечки, които се измъкват от пещерите. Гребяха и разчистваха снега. Разговаряха, хранеха се, вървяха, спяха.

Живееха.

Вестник „ЛУНАТИК“

Полицейска хроника

Сряда 15 януари

9,12 ч. Съобщение за пожар в комина на къщата на Бърт Майърс. Пожарникарят доброволец Мани Озенбъргър и шериф Игнейшъс Бърк се отзоваха. Пожарът беше причинен от натрупване на креозот. Майърс получил леко изгаряне на ръката, докато се опитвал да извади горяща цепеница от огнището. Озенбъргър окачестви това действие като „кретенско“.

12,15 ч. Джей Финкъл, петгодишен, се наранил при падане от триколката си в спалнята. Шериф Бърк помогна на Пол Финкъл, бащата на Джей, да закара раненото момче до клиниката на Лунаси. Джей получи четири шева и близалка с аромат на грозде. Скоростната триколка не беше пострадала и Джей заяви, че в бъдеще ще кара по-внимателно.

14,00 ч. Тимоти Бауър подаде оплакване срещу Мани Озенбъргър. Свидетели потвърдиха, че Озенбъргър блъснал с камиона си моторната шейна на Бауър, докато последният я карал. Макар неофициалната анкета да показва, че според 52% от гражданите Бауър си го е заслужавал, Озенбъргър беше задържан. Повдигнати са обвинения. Доброволци от пожарната команда в Лунаси организират безплатен бюфет за всички, които искат да участват в подписка за освобождаването на Мани.

14,55 ч. Кейт Д. Айгълбери съобщи, че била нападната от партньора си Дейвид Бънч в дома им на Ранкор Роуд. В същото време Бънч твърдеше обратното. Шериф Бърк и заместник Ото Грубер се отзоваха на повикването. И двамата тъжители предоставиха доказателства във вид на наранявания по лицето и тялото, а Бънч и следа от ухапване по левия бут. Обвинения не бяха повдигнати.

15,40 ч. Джеймс и Уилям Маки бяха обвинени в небрежно шофиране и нарушаване на скоростните ограничения с моторни шейни. Уилям Маки твърди, че „шейните не са скапани коли“. Той смята, че като превозни средства за забавление, те трябва да бъдат освободени от наложените ограничения, и възнамерява да повдигне въпроса на следващото общоградско събрание.

17,25 ч. Екипите за разчистване на снега открили мъж, който се движел дезориентирано по пътя близо до Ранкор Уудс. Чули го да пее „Да станем отново една нация“. Впоследствие идентифициран като Майкъл Съливан, мъжът бил откаран до полицейския участък на Лунаси и предаден на шериф Игнейшъс Бърк.

Сам в участъка, Нейт прегледа останалата част от хрониката. Тя продължаваше със съобщения за пияници и нарушители на обществения ред, за загубването и намирането на изчезнало куче, за обаждането на един от извънградските жители, който страдаше от тежък пристъп на колибна треска и беше казал по телефона, че вълци играели покер на верандата му.

Във всеки случай имената бяха отпечатани изцяло, независимо колко притеснително можеше да се окаже това за собствениците им. Чудеше се какво ли би станало, ако „Балтимор Сън“ беше толкова точен и безмилостен при изброяването на произшествията, имената и действията, предприети от полицията в Балтимор.

Сигурно щеше да е много забавно.

Макс и Кари сигурно бяха подготвили броя и го бяха отпечатали в мига, когато бурята беше свършила. Снимките по време на виелицата и след това също бяха дяволски добри. А статията, написана от Макс, беше почти поетична.

Отпечатването на неговата история не го разстрои толкова, колкото беше предполагал. Всъщност се канеше да запази и този брой, заедно с предишните два.

Когато успееше да стигне до къщата на Мег, щеше да й занесе един.

Седмица след началото на бурята пътищата бяха достатъчно разчистени. Това, че щеше да мине да й остави вестника, не можеше да се брои за среща.

Да й се обади, за да се увери, че е там, а не лети нанякъде, не можеше да се нарече правене на планове.

Беше просто практично.

Тъй като очакваше колегите си всеки момент, той пъхна вестника в чекмеджето и отиде да зареди печката. Хоп влезе през външната врата.

— Имаме проблем — каза тя.

— По-голям от метър и четиридесет сняг?

Тя отметна качулката си. Лицето й беше пребеляло.

— Три момчета са изчезнали.

— Разкажи ми подробно — настоя Нейт. — Кои са, кога са изчезнали и къде са ги видели за последен път?

— Стивън Уайз, синът на Лара и Джо, братовчед му Скот °т Талкийтна и един от съучениците им от колежа. Джо и Лара мислели, че Стивън и Скот са в „Принц Уилям“ за зимната ваканция. Родителите на Скот — също. Лара и майката на Скот се свързали снощи по радиото, за да си побъбрят, и се оказало, че някои от нещата, които момчетата им казали, не се връзват. Заподозрели нещо и Лара се опитала да телефонира на Стивън в колежа. Така разбрала, че не се е връщал, нито пък Скот.

— Къде е колежът, Хоп?

— В Анкъридж. — Тя прокара ръка по лицето си.

— Тогава трябва да уведомят тамошната полиция.

— Не. Лара открила приятелката на Стивън. Тези идиотчета решили да направят зимно изкачване по южния склон на Безименната.

— Какво е Безименната?

— Шибана планина, Игнейшъс. — В очите й се четеше страх. — Огромна проклета планина. Няма ги от шест дни. Лара направо е откачила.

Нейт отиде в кабинета си и отвори картата.

— Покажи ми планината.

— Ето. — Тя заби пръст в картата. — Любима е на местните, а много алпинисти от други места я използват за забавление или тренировка преди изкачването на Денали. Но да се опитваш да я изкачиш през януари е пълна глупост, особено ако става дума за три неопитни момчета. Трябва да се обадим на спасителните служби. И да пуснем самолети във въздуха, веднага щом се съмне.