Вместо да плува през снега, той все пак газеше през него.
Чу изстрели. Три бързи изстрела. Спря и се ослуша, за да определи посоката, от която бяха дошли, после поклати глава и продължи да крачи. Искрено се надяваше, че никой не лежи прострелян в снега, защото не можеше да направи нищо, за да му помогне.
Беше на около три метра от участъка и се съсредоточи върху светлината, предвкусвайки удоволствието от топлината вътре, когато снегоринът на Бинг изскочи от виелицата.
Сърцето му спря. Чу как ревът се засилва и кръвта му сякаш се смръзна. Снегоринът изглеждаше огромен като лавина, която се търкаляше към него.
Спря на косъм от върховете на ботушите му.
Бинг се наведе през прозореца. Със замръзналата си брада приличаше на смахнат Дядо Коледа.
— На разходка, а?
— Да. Не мога да се наситя на това временце. Чу ли изстрелите.
— Да. И какво?
— Нищо. Трябва да си починеш. Вътре е топло. Можем да си направим сандвичи.
— Защо си затворил Мани? Тим Бауър обикаля със скапания си снегомобил по улиците като някакъв див тийнейджър при всеки удобен случай. На всички им е писнало.
Тъй като замръзваше, Нейт реши да пропусне частта за у унищожаването на частна собственост и небрежното шофиране.
— Тим Бауър бил в скапания си снегомобил, когато Мани го блъснал.
— Доста бързо се е измъкнал, нали?
Въпреки всичко Нейт осъзна, че се усмихва.
— Скочил с главата напред в една пряспа. Кльощавия Джим го видял. Каза, че май направил задно салто.
Бинг изсумтя, прибра главата си и подкара снегорина.
Вътре Нейт направи сандвичи, занесе един на недоволния Манн и провери как е Майк Пияницата.
Реши да изяде своя пред радиото. Обичаше да слуша гласа на Мег, усещаше странна еротична връзка. Отдавна нямаше с кого да споделя как е минал денят му, отдавна нямаше човек, с когото да му се иска да говори. Разговорът с нея беше подправка към простия му обяд, утеха в самотата.
— Тим е блъскал този снегомобил повече пъти, отколкото си спомням — каза тя, след като й разказа за последния му подвиг. — Мани е направил услуга на всички. Край.
— Може би. Мисля, че ще убедя Тим да не повдига обвинения, ако Мани си плати. Ще дойдеш ли в града, когато всичко това свърши? Край.
— Не ме бива по плановете. Край.
— Скоро ще прожектират филм. Надявах се да опитам от пуканките ти. Край.
— Възможно е. Когато бурята утихне, ще имам няколко полета. Но обичам да ходя на кино. Край.
Той отпи от колата си и си я представи седнала пред радиото с кучетата в краката й и пламтящия огън зад нея.
— Защо не си определим среща? Край.
— Не ходя по срещи. Край.
— Изобщо? Край.
— Ако има нещо да става, то ще стане. След като и на двамата ни хареса сексът, сигурно ще се получи.
Тъй като тя не каза „край“, Нейт реши, че си мисли по въпроса. Поне той определено го правеше.
— Ето какво, Бърк, другия път, когато се видим, можеш да ми разкажеш дългата си и тъжна история. Край.
Той си представи червената татуировка на дупето й.
— Защо си мислиш, че имам такава? Край.
— Сладурче, ти си най-тъжният мъж, когото някога съм виждала. Ще ми разкажеш историята и ще видим какво ще стане после. Край.
— Ако… по дяволите.
— Какъв е този шум? Край.
— Изглежда Майк Пияницата се е събудил и повръща в килията. Мани, естествено, има възражения — добави. — Трябва да отида. Край.
— Животът на полицаите наистина е изпълнен с опасности. Край на връзката.
При тези обстоятелства Нейт реши да пусне и двамата си арестанти да се приберат със снегорина. Предизвиквайки стихиите, той излезе да сипе още бензин в генератора.
След кратък размисъл извади едно от походните легла и го сложи близо до радиото. После бръкна в чекмеджето на Пийч и извади един от любовните й романи.
Легна си с книгата, напомняйки си да я остави на мястото й, преди някой да е разбрал, че я е взимал. Освен кока-колата, компания му правеше шумът на бурята.
Книгата беше по-добра, отколкото беше предположил, и го отведе в тучните зелени поля на Ирландия в дните на замъците и крепостите. В нея имаше солидна доза магия и въображение, така че той следеше приключенията на вълшебницата Мойра и принц Лиам със значителен интерес.
Първата любовна сцена го накара да спре и да се замисли за Пийч с майчинския вид, която чете за секс — между обажданията по телефона и раздаването на кифли. Постепенно се унесе.
Заспа с книгата, разтворена върху гърдите си, и на запалена лампа.
Магьосницата имаше лицето на Мег. Мастилено-черната й коса се вееше във въздуха като криле. Стоеше на един бял хълм в ярката слънчева светлина, която струеше през прозрачната й червена роба.
Тя вдигна ръце, смъкна я от раменете си и я остави да се свлече по тялото й. Гола пристъпи към него. Очите й бяха като син лед, когато разтвори ръце и го прегърна.
Почувства устните й върху своите, горещи и жадни. Тя беше върху него, навсякъде около него. Когато се изправяше, силен вятър разрошваше косата й. Когато се снижаваше, топлината й го изгаряше.
Внезапно през удоволствието се промъкна рязка, пронизваща болка. Той изстена и тялото му се скова. Усети как в плътта му се впиват куршуми.
Но тя само се усмихна.
— Щом кървиш, значи си жив.
— Прострелян съм. Исусе, улучиха ме.
— Но си жив — каза тя, докато кръвта му капеше от ръката й върху лицето му.
Сега беше в алеята и усещаше мириса на кръв и барут. На боклук и смърт. Влагата от дъжда. Беше студено за април. Студено, мокро и тъмно. Всичко беше размазано — виковете, изстрелите, болката от куршума в крака му.
Той беше изостанал и Джак беше влязъл пръв.
Не трябваше да става така. Какво, по дяволите, правеха там?
Още изстрели, още проблясвания в мрака. Удари. Беше ли това звук на стомана, която се удря в плът? И онази зашеметяваща, гадна болка в тялото му. Трябваше да пълзи по мокрия бетон към мястото, където партньорът и приятелят му лежеше и умираше.
Но този път Джак обърна глава и очите му бяха червени като кръвта, която шуртеше от гърдите му.
— Ти ме уби. Ти, глупав кучи сине. Ако някой трябваше да умре, това си ти. Да видим ще можеш ли да живееше това.
Събуди се, облян в студена пот, гласът на партньора му все още звучеше в ушите му. Изправи се и седна на леглото, после скри глава в ръцете си.
„Засега — помисли си, — не се справям особено добре с живота.“
Наложи си да стане и върна леглото в килията. Помисли си за хапчетата в чекмеджето на бюрото, но отмина кабинета си и излезе, за да долее последния бензин в генератора.
Едва когато тръгна да влиза, осъзна, че снегът беше спрял.
Въздухът беше напълно тих и неподвижен. Бледите отблясъци на луната върху купчините сняг им
