заедно с всичко останало и се зарея над върховете на дърветата, на ръба на небето.
Едва когато видя дима от комина на къщата си и кучетата, които като космати куршуми затичаха през снега към езерото, тя усети как гърлото й се присвива.
Но чак когато от къщата й се появи познатият силует и бавно тръгна по пъртината, направена от кучетата, почувства в очите й да напират сълзи.
Ръцете й трепереха и трябваше да положи усилие, за да ги успокои и да кацне. Той я чакаше — мъжът, заместил баща й.
Тя слезе и с мъка овладя гласа си.
— Не знаех, че ще се връщаш.
— Имах чувството, че се нуждаеш от мен. — Той се взря в лицето й. — Нещо е станало.
— Да. — Кимна и се наведе, за да погали възторжените кучета. — Случи се нещо.
— Да влезем и да поговорим.
Едва когато пристъпи вътре, отпусна се на топло, направи чай и даде вода на кучетата, едва когато той я изслуша, без да я прекъсва, Мег си позволи да заплаче.
11.
Стоях над облаците. За мен това е върховният момент при всяко изкачване. Изтощението, болката, дори убийственият студ сякаш изчезват, когато застанеш на върха. Чувстваш се прероден и отново невинен. Не се боиш от смъртта или от дивота. Няма гняв или съжаление, нито минало и бъдеще. Съществува само този миг.
Направил си го, значи си живял.
Танцувахме върху девствения сняг, почти на четири хиляди метра над земята, а слънцето заслепяваше очите ни и вятърът разнасяше дивите ни песни. Крясъците ни отекваха в ледените скали и се блъскаха в небето, а веселбата ни завихряше скупчените облаци.
Когато Дарт каза, че трябва да скочим, едва не се хванах. Какво пък толкова, ние бяхме богове!
Но той говореше сериозно! Стреснах се — не беше точно уплаха, — когато разбрах, че говори сериозно. Да скочим. Да полетим! Очевидно беше прекалил с декстроамфетамина. Дори след като беше стигнал финала, трябваше да направи още нещо.
Всъщност Дарт ме сграбчи за ръката и ме предизвика. Трябваше да се откопча и да го издърпам по- далеч от ръба. После той ме напсува, но се смееше. И двамата се смеехме. Налудничаво.
После Дарт каза нещо странно, но признавам, на място. Ругаеше късмета ми и се кикотеше като маниак! Пипнал съм бил най-сексапилната жена в Лунаси и си съм си гледал кефа, докато тя изкарвала пари. Когато съм поискал, съм изчезвал и не само съм чукал каквото ми падне, не само съм печелел на комар, но и съм стоял на върха на света, само защото съм решил така.
А сега дори не искам да скоча.
Но нещата ще се променят, заяви той. Нещата щели да се обърнат. Той щял да има жена, която всички други мъже желаят, щял да направи голям удар. И щял да живее нашироко.
Оставих го да дудне колкото си ще. Моментът беше прекалено велик, за да го запълвам с дребнавост. Ние не сме богове, а просто хора, успели да стигнат до поредния връх. Знам, че много от нещата, които съм правил, вероятно са незначителни. Но не и това. То ме издига.
Ние не покорихме планината, а се сляхме с нея.
Мисля си, че може би защото постигнах това, съм вече по-добър човек. По-добър партньор, по-добър баща. Знам, че част от брътвежите на Дарт са истина. Не съм припечелил лично всичко, което имам, не и по начина, по който стигнах до този миг. Знам, че желанието да бъда нещо повече ме обзема винаги, когато стоя под убийствения вятър, далеч над света, изпълнен с болка и красота, сега закрит от облаци, които ме изкушават да се гмурна в тях, за да се върна по-бързо сред тази болка и красота.
Странното е, че стоя тук, където тъй отчаяно исках да стигна, а копнея за онова, което оставих след себе си.
Нейт изучаваше снимките от ледената пещера. Не забеляза нищо ново, защото ги беше разглеждал през всеки свободен миг от последните три дни и всяка подробност се бе запечатала в ума му.
Беше получил няколко лаконични съобщения от щатската полиция. Ако времето позволявало, щели да изпратят съдебен лекар и екип през следващите четиридесет и осем часа. Знаеше, че са разпитвали неведнъж трите момчета, но повечето от онова, което бяха узнали, разбра от слуховете, а не по официален път.
Искаше му се да се заеме със случая, но той не беше негов.
Нямаше да му позволят да огледа пещерата, нито да присъства на аутопсията, когато свалят тялото. Информацията, която щеше да получи, зависеше изцяло от благоволението на щатските следователи.
Може би, когато категорично идентифицираха тялото като Патрик Галоуей, щеше да има повече основания да разпитва. Но така или иначе, нямаше да участва в разследването на случая.
Изненада се, когато осъзна колко много му се иска да го включат. От години не беше се амбицирал така. Искаше да работи по този случай. Отчасти може би, защото беше свързан с Мег, но много повече заради снимките. Заради човека, когото беше видял на тях.
Замръзнал преди седемнадесет години. Запазен идеално заедно с жестоките подробности на смъртта си. Мъртвите говореха, стига да знаеш какво да търсиш.
Беше ли се борил? Изненадали ли са го? Познавал ли е убиеца си? Или убийците?
Защо беше мъртъв?
Когато почукаха на вратата на кабинета му, той прибра в чекмеджето папката, в която бе започнал да описва случая. Пийч подаде глава през вратата.
— Деб е хванала две деца да крадат от магазина. Питър е свободен. Да го изпратя ли да се оправя?
— Добре. Уведомете родителите и ги извикайте там. Какво са откраднали?
— Опитали се да измъкнат комикси, сладкиши и безалкохолни. Да им се неначудиш. Деб има орлов поглед. Току-що дойде Джейкъб Иту. Иска да поговори с теб, ако имаш време.
— Разбира се, нека влезе.
Нейт стана и отиде до кафе-машината. След час щеше да се мръкне, а и целият ден бе мрачен и влажен. Погледна през прозореца, откри Безименната и се загледа в нея, докато отпиваше от кафето си.
Обърна се, когато чу, че Джейкъб влиза. Мъжът притежаваше класическите черти на жителите на Северна Аляска — скулесто лице и тъмни, проницателни очи. Посребрената му коса бе сплетена на плитка. Ботушите Му бяха здрави, а дрехите — удобни за работа при този климат.
Нейт реши, че е към шестдесетгодишен, но здрав и жилав.
— Господин Иту. — С жест го покани да седне. — С какво мога да ви помогна?
— Патрик Галоуей ми беше приятел.
Нейт кимна.
— Искате ли кафе?
— Не, благодаря.
— Тялото още не е свалено, изследвано или разпознато със сигурност — каза Нейт иззад бюрото си. Това беше речта, подготвена за всички, които бяха идвали при него, бяха го срещнали на улицата или в „Хижата“ през изминалите няколко дни. — Щатската полиция пое разследването. Те ще уведомят най- близките му роднини официално, когато трупът бъде идентифициран.
— Мег не би могла да сбърка баща си.
— Съгласен съм.
— Не можете да оставите правосъдието на други.
Някога и той мислеше така. И точно това беше изпратило него и партньора му в онази ужасна алея в
