топла и гладка беше тази кожа. Въпреки практичното бельо от памук и вълна от него се носеше тайнственият й съблазнителен аромат.
Мег го докосваше без свян и нетърпеливо го събличаше. Пробуждаше у него нещо повече от желание. Нещо, което бе потискал прекалено дълго.
Можеше да потъне в нея, без да се чувства изгубен. Да се отпусне, без да се тревожи дали ще намери обратния път. Когато устните му покриха нейните, вкуси едновременно желание и отдаване — това беше всичко, от което имаше нужда.
Те отстъпиха до леглото и легнаха на него. Чу я да въздиша и се зачуди дали може да бъде толкова спокойна и същевременно жадна като него. Тя го привлече върху себе си, гънеше се и се отдаваше, докато устата му обхождаше шията, докато зъбите му лекичко гризяха тила й. Почувства как сърцето й бие срещу неговото и силния, приятен натиск на ръцете й по гърба си.
Мег искаше той да вземе онова, от което се нуждае. Това бе рядко за нея — жена, която предпочиташе да задоволи първо собствените си нужди. Но на него искаше да даде, за да изтрие мъглата от скръб, която забулваше очите му. Освен това знаеше, че ако му дава, той няма да я остави незаситена.
В горещината на устните и жаждата на ръцете му се криеше нещо повече от стремеж към удоволствие. Силата на чувствата му я обезпокои за миг, но потисна тревогата. Знаеше, че след това ще има достатъчно време да се тревожи и съжалява.
Затова се надигна към него, погали лицето му с ръце и устни и позволи на нежността да се смеси със страстта.
Нейт се движеше върху нея, предизвиквайки леки тръпки, подпалвайки малки огньове и най-накрая притисна ръцете й, за да не го възбужда прекалено много и прекалено бързо.
Искаше да опита вкуса й. Раменете, гърдите, прекрасното й гъвкаво тяло. Докато устните му я обхождаха, тя потръпна, изстена и пръстите й се преплетоха с неговите.
Той продължаваше да я вкусва с устни и език и това я влудяваше.
Свърши бързо и тялото й стана горещо и влажно, когато удоволствието я заля. Викът на облекчение бързо премина в отчаян стремеж към повече.
И той й даваше още и още, докато й се прииска да го погълне целия, докато тялото й се отпусна, отмаляло от наркотика, който бе влял в кръвта й.
— Мег. — Той притисна устни към корема й, под сърцето, върху него.
Когато ръцете й го стиснаха за бедрата, повдигна краката й.
И най-после влезе в нея. Бяха свързани. Съединени. Отпусна чело върху нейното, борейки се да си поеме въздух, и изчака главата му да се проясни, за да усети всяка секунда, всяко движение, всяка тръпка.
Тя го притисна по-здраво, телата им се сляха, умовете се замъглиха. Нейт отново повтори името й, миг преди да свърши.
12.
Тя нямаше нищо против да лежи мълчаливо в мрака. Всъщност, дори й харесваше, особено когато тялото й беше отпуснато от секса.
Чу как кучетата влязоха и се свиха на обичайното си кълбо до леглото.
Стенният часовник от кабинета отмери девет.
Твърде рано е, за да се спи, помисли си. И бе прекалено отпусната, за да се надигне.
Но пък беше идеалното време, за да задоволи част от любопитството си към мъжа до нея.
— Защо ти изневери?
— Какво?
— Жена ти? Защо ти изневери?
Усети, че той се размърда и леко се отдръпна от нея.
— Предполагам, че ней давах онова, което търсеше.
— Добър си в леглото. Дори повече от добър. Чакай малко.
Изправи се и тъй като беше решила да изтръгне някаква информация, облече халата си.
— Веднага се връщам — каза му и тръгна надолу, за да донесе виното и чисти чаши.
Когато се върна, той беше станал, беше обул панталоните си и хвърляше цепеници в камината в стаята.
— Може би трябва…
— Ако следващите думи са „да си тръгна“, забрави. Не съм приключила с теб. — Мег седна на леглото и напълни чашите. — Време е за онази дълга и тъжна история, Бърк. Можеш да започнеш с нея, тъй като вероятно оттам започва всичко.
— Не знам каква е тя.
— Бил си женен — подсказа му Мег. — Тя ти е изневерявала.
— Общо взето, това е всичко.
Но тя наклони глава и му подаде чашата. Нейт се поколеба, но протегна ръка. Взе виното и седна на леглото до нея.
— Просто не я направих щастлива, това е всичко. Не е лесно да си омъжена за ченге.
— Защо?
— Защото… — „Сега ще ти изброя“ — помисли си. — Работата те притиска непрекъснато. Никога не свършваш в края на работното време. Всеки втори път, когато планираш нещо, трябва да го отлагаш. Прибираш се късно, а умът ти е още зает със случая. Когато разследваш убийство, донасяш смъртта със себе си, дори и да не искаш.
— Струва ми се съвсем логично. — Тя отпи от виното си. — Кажи ми нещо. Беше ли ченге, когато тя се омъжи за теб?
— Да, но…
— Не, не, тук аз задавам въпросите. Колко време се познавахте, преди да се ожените?
— Не знам. Година. — Нейт отпи от виното и се загледа в огъня. — По-скоро две.
— Тя беше ли глупава? Или бавноразвиваща се?
— Не. Господи, Мег.
— Просто искам да изтъкна, че трябва да бъдеш едното или другото, за да имаш връзка с ченге повече от година и да не ти е ясно с какво се хващаш.
— Да, може би. Но това не значи, че правилата ти харесват или искаш да живееш с тях.
— Разбира се, понякога хората променят решенията си. Няма закон срещу това. Искам само да кажа, че е знаела за какво става дума, когато се е омъжила за теб. Така че да го използва като извинение, за да ти изневери, или да хвърля вината върху теб, ако отношенията ви куцат, не е честно.
— Тя се омъжи за копелето, с което ми изневеряваше, така че това сигурно има значение.
— Добре, влюбила се е в някой друг. Стават такива гадости. Но това е нейна вина. Да я прехвърля върху теб, е подло.
Сега той я погледна.
— Откъде знаеш, че го е правила?
— Нали те гледам, сладурче. Греша ли?
Той отпи от виното.
— Не.
— И ти я оставяше да го прави.
— Обичах я.
Прекрасните й очи се замъглиха от съчувствие, когато докосна бузата му и погали разрошената му коса.
— Горкият Нейт. Значи тя ти разби сърцето и те срита в топките. Какво по-точно стана?
— Знаех, че нещо не е наред. Не обърнах внимание, затова вината си е моя. Реших, че всичко ще се оправи от само себе си. Трябваше да се постарая повече.
— Трябваше, можеше, щеше.
