бюрото. А сега искаше да превърне едно самоубийство в убийство, защото така щеше да се почувства полезен.
Изпита срам и вина, когато се сети как беше наложил мнението си на Кобън, как беше издавал заповеди, въпреки съмнението в очите на заместниците си. Ненужно бе ровил из личните вещи на Мег.
Едва успяваше да се справи с малкия участък, чиито основни проблеми бяха пътнотранспортните нарушения и усмиряването на биещи се мъжкари, а ето че внезапно се беше превърнал в голямото лошо ченге, което ще разкрие убийство, станало преди шестнадесет години, и ще опровергае едно самоубийство, направено като по учебник?
Да бе, а после ще преследва безименния и безлик убиец, ще му изтръгне признание и ще предаде случая на Кобън, чисто опакован и завързан с розова панделка.
— Ама че глупости. Ти вече изобщо не ставаш за ченге, откъде ти хрумна, че…
Той млъкна, втренчен недоумяващо в снега, който блестеше в лъча на фенерчето му. И следите по него.
— Странно. Сигурно съм се въртял в кръг.
Не че му пукаше. Би могъл да броди безцелно цяла нощ, както го правеше през повечето дни.
— Не. — Затвори очи и се изпоти от усилието, което му струваше да се отдръпне от ръба на бездната. — Няма да се върна там. Това са глупости. Няма да падна пак в дупката.
Ако се налагаше, щеше да взима антидепресанти. Да практикува йога. Да вдига тежести. Каквото и да е, но не и да се върне там. Ако отново паднеше вътре, никога нямаше да успее да изпълзи отново.
Затова си пое дъх, отвори очи и загледа как парата от дъха му се разсейва.
— Още съм жив — промърмори и отново погледна към снега.
Следи от снегоходки. Използвайки любопитството си, за да отблъсне мрака на бездната, той отстъпи назад и сравни следите си с тези пред него. Изглеждаха същите, беше трудно да се открие разлика в светлината на фенерчето и като се има предвид, че не беше следотърсач.
Но беше сигурен, че не е бродил из горите, не е обикалял в кръг, за да засече отново собствените си следи, идващи от противоположната посока.
— Може да са на Мег — промърмори. — Може да се е разхождала тук, както правя аз сега.
Кучата се върнаха назад и се спуснаха към светлините на къщата. За да се увери, че е прав, Нейт се обърна, като едва не падна по гръб, и тръгна по следите.
Но те не обикаляха само из гората. Сякаш някой го удари с юмрук в корема, когато видя мястото, където някой очевидно беше стоял и гледал през дърветата към задната част на къщата и басейна, в който с Мег бяха разпускали предишната вечер.
А кучетата се бяха разлаяли в гората, спомни си той.
Последва следите в обратна посока. Видя и други — може би от елен или лос. Откъде можеше да знае? Но реши, че непременно ще се научи да ги различава.
На едно място снегът беше утъпкан и той реши, че кучетата са лежали тук и са се търкаляли, а следите сочеха, че някой беше стоял съвсем наблизо, сякаш ги бе наблюдавал.
Докато вървеше по-нататък, разбра къде ще го изведат. На пътя, само на няколко метра от къщата на Мег.
Когато стигна до края, дишаше тежко. Но беше сигурен в онова, което бе открил. Някой беше дошъл пеша или с кола по този път. После беше минал през гората, за да стигне до къщата на Мег.
Едва ли беше съсед, наминал да я види, или някой, който беше търсил помощ след катастрофа или друг инцидент. Някой я беше наблюдавал.
По кое време бяха влезли в басейна предишната вечер? В десет, помисли си той. Не, по-късно.
Стоеше отстрани на пътя, а кучетата душеха заснежената земя пред него.
Колко време му беше трябвало, за да стигне до пътя? На него — повече от двадесет минути, но някой по-опитен със снегоходките можеше да го измине за двойно по-малко време. Още десет минути, за да стигне до къщата на Макс и да вземе пистолета от жабката на колата. И пет минути до града.
Достатъчно време, помисли си той, за да влезеш през невключената врата и да напишеш бележката на компютъра. Достатъчно време, за да убиеш.
16.
Нейт не се изненада, когато откри, че Бинг Карловски има досие. Нито пък бе потресен, че е арестуван за нападение и побой, нападение с тежки телесни повреди, съпротива при арест, пиянство и неприлично поведение.
Да провери всички, независимо дали разследването е официално, беше задължителна процедура. Патрик Галоуей може и да е бил убит, докато Нейт още се е учил как да поправя първата си кола, но Макс Хоубейкър беше умрял по негово време.
Разпечата досието на Патрик Галоуей, в което имаше арести за притежание на малки дози наркотици, неприлично поведение и навлизане в чужда собственост.
Продължи по списъка и откри, че Хари Майнър е задържан за неприлично поведение и нанасяне на материални щети. Ед Улкът беше ходил в поправителен дом и бе арестуван за каране в нетрезво състояние. Макс имаше в досието си няколко навлизания в частна собственост, неприлично поведение и два ареста за притежание на наркотици.
Джон Малмонт — два ареста за неприлично поведение в нетрезво състояние. Джейкъб Иту беше чист, а Маки старши беше арестуван за пиянство и неприлично поведение, нападения, материални щети.
Не пропусна заместниците си и видя, че на млади години Ото също бе проявявал буйство, довело до нападение и побой, но обвиненията бяха свалени. Питър, както и беше подозирал, беше чист като пресен сняг.
Направи списъци с бележки и ги сложи в папката.
Придържаше се максимално към правилата. Проблемът според него беше, че не знаеше какво трябва да прави началникът на полицията в малко градче, който разследва зад гърба на едно щатско ченге.
Реши, че ще бъде умно или поне дипломатично да задава въпросите си първо на Кобън. Едва ли има значение, реши, когато затвори телефона. Не беше получил отговор на никое от питанията си. Все още.
Като във всеки по-голям град, в Анкъридж царуваше бюрокрацията и всичко ставаше бавно. Резултатите от аутопсията още не бяха готови. Лабораторните резултати също.
Фактът, че началникът на полицията в Лунаси инстинктивно усещаше, че Макс е убит, нямаше особена тежест.
Можеше просто да се остави на течението, но го правеше вече доста време. Бе за предпочитане да се възползва от ситуацията и да докаже, че може да се справи достойно.
Седнал на бюрото си, Нейт наблюдаваше как снегът навън пада тихо и ритмично и не можеше да избере по кой път да поеме. Нямаше почти никакви средства, почти никаква автономия, служителите му бяла неопитни, а доказателствата сочеха необоримо към самоубийство.
Но това не значеше, че е безпомощен, напомни си той и закрачи из стаята. Застана пред дъската с материалите по случая и се взря в кристалните очи на Патрик Галоуей.
— Ти знаеш кой го е направил — прошепна Нейт. — Да видим какво можеш да ми кажеш.
„Ще направя паралелно разследване — реши той. — Все едно с Кобън разследваме един и същ случай поотделно.“ Вместо да отвори вратата, включи интеркома.
— Пийч, обади се в „Хижата“ и кажи на Чарлийн, че искам да говоря с нея.
— Тук ли искаш да дойде?
— Точно така.
— Още е време за закуска, а тя пусна Роуз в отпуска. Кен смята, че бебето може да се роди малко по- рано от очакваното.
— Кажи й, че искам да дойде колкото може по-скоро, няма да я задържа много.
— Добре, Нейт, но може би ще е по-лесно, ако отидеш и…
— Пийч, искам Чарлийн тук преди обяд. Разбра ли ме/
— Добре, добре. Не е нужно да бъдеш толкова рязък.
