— Благодаря. — Нейт седна. — Беше ли Макс егоист?
— Всички сме егоисти, особено когато сме отчаяни.
— Отчаянието се проявява индивидуално и не винаги е егоистично. Помниш ли кога Макс пристигна в града, за да издава вестник?
— Беше млад и нетърпелив. И упорит — добави Джейкъб и наля кафе на двамата.
— Дошъл е сам.
— С мнозина е така.
— Но си е намерил приятели.
— Някои успяват — усмихнато отвърна Джейкъб. — Но аз не бях между приятелите му, макар че не бяхме и врагове. Кари го ухажваше. Беше си го нарочила и го преследваше. Той не беше красив, богат или много умен, но тя видя нещо в него и го пожела. Жените често виждат неща, които са скрити за другите.
— Кои бяха приятелите му?
Джейкъб повдигна вежди и бавно отпи от кафето си.
— Чувстваше се добре с много хора.
— Разбрах, че обичал да се катери по планините. Водил ли си го някога горе?
— Да. След като пристигна тук, правихме летни изкачвания на Денали и Дебора, ако добре си спомням. Биваше го. Веднъж-дваж съм го карал заедно с други хора на лов, макар той да не ловуваше. Пишеше в бележника си или снимаше. Друг път сме ходили да събира материал за статии. Карах ги с Кари до Анкъридж и двата пъти, когато тя щеше да ражда. Защо?
— Любопитен съм. Някога изкачвали ли са се заедно с Галоуей?
— Никога не съм ги карал заедно. — Сега очите на Джейкъб бяха напрегнати. — Какво значение има това?
— Просто съм любопитен. И затова те питам — би ли казал, че Патрик Галоуей е егоист?
— Да.
— Просто да? — след миг попита Нейт. — Без пояснения?
Джейкъб отпи от кафето си.
— Не си казал, че искаш пояснения.
— Какъв беше като съпруг, като баща?
— Като съпруг беше ужасен. — Джейкъб допи кафето си и отиде до мивката, за да измие чашата. — Но някой би казал, че съпругата му е труден човек.
— А ти?
— Смятам, че между тях имаше много силна връзка, но желанията им се разминаваха.
— Мег ли беше тази връзка?
Джейкъб внимателно постла кърпа на плота и остави чашата върху нея да се отцеди.
— Едно дете винаги свързва родителите си. Но тя не приличаше на тях.
— Което значи?
— Беше по-умна, по-силна, по-издръжлива и щедра, отколкото който и да е от тях.
— Приличаше повече на твоя дъщеря, така ли?
Джейкъб се обърна към него, но очите му бяха непроницаеми.
— Мег не принадлежи на никого. Сега си тръгвам.
— Знае ли Мег какво е станало с Макс?
— Не спомена нищо. Нито пък аз.
— Каза ли кога ще се върне?
— Ще върне групата вдругиден, ако времето позволява.
— Имаш ли нещо против да остана тук тази нощ?
— Тя би ли имала?
— Не мисля.
— Тогава защо аз да имам?
Нейт се наслаждаваше на компанията на кучетата и използва уредите й за фитнес. Почувства се по- добре, отколкото очакваше, докато вдигаше щангите.
Нямаше намерение да рови из нещата й, но тъй като беше сам, обиколи къщата и започна да наднича в килерите и чекмеджетата.
Знаеше какво търси — снимки, писма, спомени от баща й, каза си, че ако Мег беше тук, сама би му ги дала.
Откри албумите със снимки ни най-горната лавица в дрешника й в спалнята. Над гардероб, който беше удивителни смесица от фланелени и копринени дрехи. До албума имаше кутия от обувки, пълна със снимки, които още не бе успяла да подреди.
Той седна с тях на леглото в гостната и първо отвори албума. Веднага разпозна Пат Галоуей на снимките. Един по-млад Галоуей от онзи, когото беше видял мъртъв. С дълга коса и брада, облечен в характерните за края на шейсетте и началото на седемдесетте клоширани джинси, тениска и с лента на главата.
Нейт внимателно разгледа една от снимките, на която Галоуей се беше облегнал на огромен мотоциклет — зад него се виждаше океанът, а вдясно имаше палма — и дясната му ръка беше вдигната в знака на мира.
Имаше и други снимки, на които лицето му беше замечтано и озарено от лагерен огън, докато дрънкаше на акустична китара. На някои беше заедно със съвсем младата Чарлийн. Косата й беше дълга, руса и къдрава, очите й се смееха зад очилата със сини стъкла.
Била е красила, осъзна той. Много хубава — с гъвкаво тяло, гладки бузи, пълни и чувствани устни. И, според него, още нямаше осемнадесет.
Имаше и други снимки — от пътувания, от лагери — на единия от тях или и на двамата, заедно с други хора. Няколко снимки на град — стори му се, че разпознава Сиатъл. Други, на които Галоуей беше гладко избръснат, бяха правени в апартамент или малка къща.
После отново попадна на снимка, където мъжът беше с брада и се облягаше на пътен знак:
Можеше да проследи пътуването им по снимките. Времето, прекарано в югоизточната част на щата, където бяха работил в консервните фабрики.
Изведнъж зърна за пръв път Мег — образно казано — със снимката на Чарлийн в напреднало бременност.
Носеше късо бюстие и джинси, смъкнати под огромния й гол корем. Ръцете й бяха скръстени върху него, сякаш за да го защитят. Болезнено младото й лице сияеше от любов, от надежда и щастие.
Имаше снимки, но които Патрик боядисваше детската стоя, и други, на които правеше нещо, което приличаше на детска люлка.
За ужас на Нейт последваха три страници снимки, които в подробности проследяваха раждането.
Той бе работил в отдел „Убийства“ и смяташе, че е виждал всичко, но тези едри планове накараха яхнията опасно да се разбунтува в стомаха му.
Набързо прелисти страниците.
Видът на малката Мег го успокои и накара до се усмихне. Загуби известно време, за до ги разгледа внимателно, и забеляза нежността и гордостта, с която единият или двамата родители държаха детето и се прегръщаха.
В следващия албум видя кок сезоните се променят, кок годините минават. Как младото и красиво лице на Чарлийн става по-строго, по-изопнато, а светлината в очите й гасне.
Целогодишните снимки сега бяха сведени до онези, правени по празници, рождени дни, по специални поводи. Мъничката Мег се усмихваше щастливо, стиснала кученце с червена панделка на шията. Тя и баща й, седнали под рехава коледна елха; Мег край реката, държаща риба, голяма почти колкото нея.
