Беше довел двама души от екипа за предварителни огледи, които усърдно претърсваха кабинета на Макс за следи, докато Кобън изучаваше снимките, които Нейт беше направил.
— Кой е влизал тук, откакто беше открито тялото?
— Аз, градският лекар и един от заместниците ми. Преди да ги пусна вътре, направих снимките, очертах положението на тялото и събрах доказателствата. Всички бяха с ръкавици. Мястото е непокътнато, сержант.
Кобън погледна към мазните следи на килима до вратата. Нейт прилежно беше прибрал и сандвичите.
— Дотам ли е стигнала съпругата?
— Според нея и двама свидетели, да. И никой, освен мен, не е пипал нищо — само тялото.
Кобън изсумтя одобрително и погледна бележката на екрана.
— Ще вземем компютъра и доказателствата, които сте събрали. А сега да видим тялото.
Нейт го изведе отзад.
— Работили сте в отдел „Убийства“, нали?
— Да.
Кобън пъргаво се качи в джипа на Нейт.
— Това е добре. Чух, че сте изгубили партньора си.
— Така е.
— И сте били прострелян на две места.
— Още съм жив.
Сержантът прилежно закопча колана.
— През последната година в Балтимор сте отсъствали доста по здравословни причини.
Нейт го погледна спокойно.
— Но сега не съм в отпуск по здравословни причини.
— Лейтенантът ви казва, че сте добър полицай, но сте по-загубили част от самоувереността си, след като са убили партньора ви. Върнали сте значката миналата есен и сте прекъснали сеансите с психиатъра.
Нейт спря пред вратата на клиниката.
— Някога губили ли сте партньор?
— Не. — Кобън замълча за миг. — Но изгубих двама приятели по подобен начин. Просто се опитвам да ви преценя, шериф Бърк. Полицай от големия град с вашия опит може би ще се ядоса, ако се наложи да предаде такъв случай на щатските власти.
— Може би. А един щатски полицай може да не познава този град така добре, както началника на полицията му.
— Не сте отдавна шериф тук. — Той излезе от колата. — Възможно е и двамата да сме прави. Засега успяваме да скрием от пресата името на Ледения човек — онези хиени само това чакат.
— Винаги е така.
— Но това ще се промени, когато екипът свали тялото. Ще бъде голяма сензация, шериф Бърк. От онези, които представляват интерес дори за националните медии. А сега сте открили тялото на човек, който твърди, че е убиецът на Галоуей. Това прави новината още по-голяма. Колкото по-бързо и с по-малко шум приключим случая, толкова по-добре ще е за всички.
Нейт стоеше от другата страна на колата.
— Да не би да смятате, че ще отида в пресата, за да направя реклама на себе си и на града?
— Просто ви обясних ситуацията. Много се изписа за престрелката в Балтимор. И голямата част от него беше за вас.
Нейт почувства как гневът бавно се надига у него, как кипи и търси изход навън.
— И смятате, че ми харесва да виждам името си във вестниците и лицето си по телевизията, а двама мъртъвци ще ми дадат възможността да го постигна.
— Струва ми се, че ще спечелите точки, ако сте решили да се върнете в Балтимор.
— Какъв късмет, че дойдох тук точно когато всичко това се случи.
— Не е лошо да бъдеш на подходящото място в подходящия момент.
— Да ме провокирате ли се опитвате, или сте природно тъп?
Устните на Кобън трепнаха.
— Може би и двете. Но най-вече се опитвам да си създам впечатление.
— Тогава да изясним нещата. Това разследване е ваше. Такава е процедурата. Но това са моят град и моите хора. Такива са фактите. И независимо дали ми вярвате, харесвате и дали искате да ме заведете на кино и вечеря, или не, аз ще си свърша работата.
— Тогава най-добре да огледаме тялото.
Кобън влезе в клиниката и Нейт го последва, борейки се с гнева си.
В чакалнята имаше само един човек. Бинг изглеждаше засрамен и раздразнен, че са го заварили да седи на един от пластмасовите столове.
— Бинг. — Нейт кимна за поздрав и получи в отговор сумтене, преди мъжът да разтвори стар брой на „Аляска“ пред лицето си.
— Докторът има пациент — уведоми ги Джоана, след като огледа хубавичко Кобън. — Сал Къшоу си порязала ръката с ножовка и сега я шие. После ще й сложи инжекция против тетанус.
— Трябват ни ключовете от моргата — каза Нейт и очите й зашариха между него и Кобън.
— Докторът каза, че никой не може да влиза там, освен вас.
— Това е сержант Кобън от щатската полиция. Ще донесеш ли ключовете?
— Разбира се.
Сестрата излезе точно когато Бинг промърмори:
— Не са ни притрябвали щурмоваци в Лунаси. Можем да се грижим за себе си.
Нейт само поклати глава, когато Кобън хвърли поглед през рамо.
— Не се притеснявай — прошепна той.
— Болен ли си, Бинг? — Нейт се облегна на гишето. — Или просто си убиваш времето тук?
— Това си е моя работа. Ако някой реши да си пръсне черепа, това също си е негова работа. Ченгетата никога не ни оставят на мира.
— За това си прав. Ние сме досадници със значки. Кога за последен път говори с Макс?
— Никога не сме имали какво да си кажем с този мухльо.
— Чух, че ти вдигнал скандал, задето си затрупал входната му алея. Затова си я изринал и си изхвърлил снега върху колата му.
Между брадата и мустаците на Бинг изгря усмивка.
— Може би. Но едва ли си е пръснал черепа заради това.
— Ти си гадняр, човече.
— Дяволски си прав.
— Шерифе? — Джоана се върна на гишето и му подаде ключовете. — Онзи, на който има жълт етикет. Докторът каза, че ще дойде веднага щом свърши със Сал.
— Ей, след нея съм аз! — Бинг зашумоля със списанието. — На Хоубейкър няма да му стане по-зле.
Джоана сви устни.
— Имай уважение, Бинг.
— Имам хемороиди.
— Кажи на доктора първо да приключи с пациентите си — намеси се Нейт. — Къде е моргата?
— О, извинете. Направо и първата врата вляво.
Те влязоха отзад мълчаливо и Нейт отключи вратата. В стаята имаше стелаж с метални лавици и две метални маси. Нейт включи лампата на тавана и отбеляза, че и двете маси са от онези, които се използват за аутопсия или в погребалните домове.
— Казаха, че използват това помещение за временна морга. В града няма погребален дом, нито гробар. Когато имат нужда, викат някого и той подготвя мъртъвците за погребението.
Нейт отиде до масата, където лежеше Макс — непокрит, както беше наредил, за да не бъде унищожено някое доказателство. Ръцете му бяха увити в найлонови пликове.
