Когато докторът се приближи до вратата, той му махна да влезе.
— И очаквам от вас известно сътрудничество по случая с убийството на Галоуей. Това е моят град, сержант. И двамата искаме да разрешим този случай, но трябва да си помагаме. Ще ви очаквам.
След тези думи затвори.
— Искам да погледнеш тялото, Кен. Можеш ли да определиш горе-долу времето на смъртта?
— Значи е вярно, че Макс е мъртъв. — Кен побутна очилата си, за да ги намести по-добре. — Досега не ми се е налагало да правя подобно нещо, но ще мога да го определя приблизително.
— Това е достатъчно. Моля те, сложи това. — Нейт му подаде чифт ръкавици. — Гледката не е приятна — добави той.
Лекарят влезе, после спря, за да се овладее.
— Виждал съм рани от куршум. Но не и нещо такова. Пък и познавам жертвата. Защо си е причинил подобно нещо? Зимата често депресира хората, но не му е за пръв път. Имало е далеч по-тежки зими. А и не страдаше от депресия. Кари щеше да ми каже или сам щях да го забележа. — Той хвърли бърз поглед към Нейт.
— Никога не съм мислил да се самоубия. Изискват се прекалено много усилия. Ако размисля, ще те уведомя.
— По-добре ли си тези дни?
— През някои от тях. Сега готов ли си?
Кен изправи рамене.
— Да, благодаря. — Той пристъпи напред. — Може ли да го Докосвам? Да го местя?
Нейт беше направил снимки и очертал разположението на тялото с жълта лента по липса на нещо по- добро, затова кимна.
Кен се наведе и вдигна една от ръцете на Макс. Пощипа кожата.
— По-добре ще е, ако мога да го занеса в клиниката, да го съблека и да го прегледам по-подробно.
— Ще имаш възможност. Сега ми кажи приблизителното време на смъртта.
— Като си припомня ученото през студентските години и предвид температурата на стаята и степента на вкочаняване, предполагам, че е станало преди осем-дванадесет часа. Съвсем грубо, Нейт.
— Значи някъде между девет вечерта и един сутринта. Добре. Може би ще успеем да стесним този период с показанията на Кари. Ще изпратя Питър за чувал. Искам да прибереш тялото на сигурно място — и на студено.
— Имам помещение, което използваме като импровизирана морга, когато някой умре.
— Ще свърши работа. Моля те да не говориш за това с когото и да било. Дръж го в тайна, докато дойда там.
Внимателно проследи преместването на тялото и принтира бележката, преди да изключи компютъра. Щом заключи вратата, тръгна обратно към участъка.
Хоп го пресрещна.
— Искам да знам какво, по дяволите, става.
Още се мъча да разбера. Мога само да ти кажа, че Макс Хоубейкър беше намерен мъртъв на бюрото си в редакцията, очевидно от огнестрелна рана в главата. Възможно е самоубийство.
— Господи! По дяволите! Възможно? — Тя забърза, за да върви в крак с него, и го задърпа за ръкава, когато той я задмина. — Какво значи възможно? Смяташ, че е бил убит?
— Не съм казал това. Още разследвам, Хоп. Уведомих щатската полиция и те ще дойдат след няколко часа. Когато имам отговори, ще те уведомя. Остави ме да си върша работата.
Отвори вратата на участъка и я затръшна в лицето й.
В антрето се съблече и се опита да събере мислите си. Слънцето вече беше изгряло и денят беше ясен, както бяха обещали метеоролозите.
Днес трябваше да свалят тялото на Галоуей, помисли си той. А може би щяха да дойдат и за тялото на убиеца му •
Отвори вътрешната врата и откри Джон да седи на един от столовете в чакалнята. Четеше издание с меки корици на „Уотършип Даун“. Професора стана и пъхна книгата в задния си джоб, без да отбелязва страницата.
— Пийч е с Кари в кабинета ти. Ото е с Джим в една от килиите. Незаключена — бързо добави той, после въздъхна. — Трудно ми е да мисля.
— Записа ли Ото показанията ти?
— Да. Няма много за казване. Излязох от „Хижата“ и тръгнах пеша към училище. Видях Кари и Джим, спрях да поговорим. Тя носеше закуска, а в кабинета на Макс светеше. През прозореца се виждаше светлина. Кари влезе, а ние с Джим продължихме да си бъбрим. Той отиваше да си купи стръв. Щял да ходи на риба. Обича да ме занася, защото не ходя нито на лов, нито на риба.
Професора потърка лявата част на челюстта си, сякаш го болеше.
— В следващия миг чухме Кари да крещи. Влетяхме вътре и го видяхме. Видяхме Макс.
Той затвори очи и си пое няколко пъти дъх.
— Съжалявам. Досега не бях виждал мъртвец… не и преди да е… нагласен за гледане.
— Успокой се.
— Дръпнах Кари назад. Не знаех какво друго да направя. После казах: „Джим, шерифът е в «Хижата». Иди да го доведеш.“ Кари беше в истерия. Сложих я да седне, отначало трябваше да я държа, защото тя искаше да отиде при Макс. Като се поуспокои, й донесох вода и стоях при нея, докато ти Дойде. Това е всичко.
— Някой от вас влизал ли е в стаята?
— Не. Само Кари. Но тя беше пристъпила само на крачка-две вътре. Държеше хартиени чинии във всяка ръка. Беше изтървала сандвичите, стоеше там и пищеше с чиниите ръце.
— Колко време мина между момента, когато я чухте да пищи, и времето, когато стигнахте при нея?
— Може би тридесет секунди. Нейт, звучеше все едно някой я ръга с нож. И двамата хукнахме. Влязохме много бързо. Може би дори за по-малко време.
— Добро. Може да се наложи пак да говоря с теб, както навярно ще иска и представителят на щатската полиция, който ще дойде тук. Не напускай града. И бих искал това да не се разчува. Знам, че шансовете не са големи, но бих искал.
— Отивам на училище. — Професора разсеяно погледна часовника си. — Вече съм закъснял, но може би работата ще отклони вниманието ми. Ще бъда там през по-голямата част от деня.
— Благодаря за помощта.
— Той изглеждаше толкова безобиден — каза Джон, когато посегна за палтото си. — Някак мек, ако ме разбираш. Вечно беше в гонитба за новини. Градски клюки, местен колорит, раждания. Смърт. Мислех си, че е доволен от живота с малкия си вестник и семейството си.
— Понякога е трудно да проникнеш в сърцето на човека.
— Несъмнено.
После Нейт отиде при Джим и сравни показанията му с тези на Джон. След като го изпрати, седна на леглото до Ото.
— Питър е в клиниката. Ще го оставя там засега. Разстроен е и се наложи да бъда рязък с него. Искам да започнеш да разпитваш съседите. Тръгни от сградата на редакцията и разпитай първо онези, които живеят най-близо. Питай ги дали не са чули изстрел снощи. За момента времето на смъртта е определено между девет вечерта и един сутринта. Искам да знам дали някой е видял Макс или друг човек край сградата. Кога, къде, кого. Ако са чули кола, ако са чули гласове, ако са чули и видели каквото и да било, искам да знам.
— Ще дойдат ли от щатската полиция?
— Да.
Лицето на Ото заприлича на булдог.
— Това не ми харесва.
— Такава е процедурата. Дай на Питър един час, после го повикай да ти помогне. Кен ще държи тялото заключено. Говори ли с Кари?
— Опитах. Не разбрах много.
