— Млъкни. — Тя провери магазина. За негов ужас беше напълно зареден.
— Знаеш ли колко много злополуки стават, защото хората държат вкъщи заредено оръжие?
— Аз няма да застрелям нищо по погрешка. Ела навън. — Мег отвори вратата.
Беше тъмно, студено и трябваше да се разправя с вбесена жена със заредена пушка.
— Защо просто не влезем вътре и…
— Онова клонче, на два часа, на два метра височина и дванайсет метра оттук.
— Мег…
Тя вдигна пушката, прицели се и стреля. Изстрелът отекна в главата му. Петнайсет сантиметра от клончето отхвръкнаха встрани.
— Добре, можеш да стреляш. Получаваш златен медал. Сега да влезем.
Тя отново стреля и клонката подскочи като заек по снега. Дъхът й излизаше като пара, когато стреля за последен път и го унищожи. После събра празните гилзи, влезе вътре и прибра пушката.
— Получаваш отличен за точна стрелба — похвали я Нейт. — И макар че нямам намерение да се стига дотам, ще изтъкна, че да разпарчедосаш едно клонче, няма нищо общо с това да стреляш по нещо живо.
— Аз не съм като твоите глезени жени от Долните щати. Убивала съм лосове, бизони, карибу, мечки…
— А застрелвала ли си човек? Не е същото, Мег, повярвай ми. Не казвам, че не си умна, способна или силна. Въпреки това те моля да дойдеш с мен тази вечер. Ако не искаш, аз ще остана. Но майка ти има нужда от помощ в „Хижата“, защото Роуз не е на работа. Преуморена е и разстроена заради баща ти.
— Аз и Чарлийн…
— Аз също не се разбирам с моята майка. Тя почти не ми говори, а сестра ми избягва и двама ни, защото иска да води нормален и спокоен живот. Не мога да я виня.
— Не знаех, че имаш сестра.
— Две години по-голяма е. Живее в Кентъки. Не съм я виждал от… пет години. Семейство Бърк не си пада по семейните събирания.
— Не дойде ли да те види, когато те простреляха?
— Обади се по телефона. Нямахме какво да си кажем. Когато Джак беше убит, а мен ме раниха, майка ми дойде да ме посети в болницата. Помислих си, че може би от целия този ужас все пак ще произлезе нещо хубаво. Надявах, че ще успеем да намерим път един към друг. Но тя ме попита дали сега вече ще се откажа. Дали ще се махна от полицията, преди да се наложи да идва на гробището, а не в болницата. Казах й, че работата е единственото, което ми е останало. Тя излезе, без да каже дума повече. Оттогава едва ли сме си разменили повече от десетина думи. Работата ми струваше най-добрия приятел, съпругата, семейството.
— Не, не е така. — Мег не успя да се въздържи, хвана ръката му и я потърка о бузата си. — Знаеш, че не е.
— Зависи как го погледнеш. Но аз не се отказах. Тук съм, защото дори когато бях на дъното, тя беше единственото, което ми беше останало. Може би тъкмо работата не ми позволи да потъна съвсем, не зная. Знам само, че имаш шанс да се сдобриш с майка си и би трябвало да се възползваш от него.
— Можеше да ме помоли да й помогна.
— Нали това прави, аз съм просто посредник.
Тя въздъхна, обърна се и срита шкафчето под мивката.
— Ще ида за известно време, но не се надявай на щастлив край, Нейт.
— Краят е още далеч, за да се тревожа отсега за него.
Той я остави пред „Хижата“, после се върна в участъка.
Прекара известно време, записвайки разговорите си с Ото и Джон, после започна да проверява имената на пилотите, които заместникът му беше дал.
Не откри досие за Стоки Лукс, имаше само няколко дребни пътни нарушения. Сега живееше във Феърбанкс и работеше като пилот за туристическата организация „Дивата Аляска“. Уебсайтът й обещаваше да покаже на клиентите истинската Аляска, да им помогне да ударят дивеч, да уловят огромни Риби и да снимат пейзажите от Голямата пустош на най-различни пакетни цени. С групови намаления.
Фийлдинг беше заминал за Австралия през 1993 и беше починал от болест няколко години по- късно.
Томас Кижински или Двупръстия беше съвсем друго нещо. Нейт откри, че има няколко ареста за притежание на наркотици, подозрения в продажбата им, за пиянство и неприлично поведение на публично място, за дребни кражби. Бяха го изгонили от Канада, а разрешителното за пилот му беше отнемано на два пъти.
На осми март 1988 тялото му било намерено в контейнер за боклук на пристанището в Анкъридж с многобройни рани от намушкване. Портфейлът и часовникът му липсвали. Заключение: обир. Престъпникът или престъпниците не бяха открити.
Погледнато от друг ъгъл, помисли си Нейт, докато разпечатваше данните, може да е било просто покриване на следи. Пилот откарва трима, връща двама. Няколко седмици по-късно е намушкан и изхвърлен на боклука.
Това караше човек да се замисли.
В тишината на участъка Нейт откри дъската. Свари си още кафе и извади от склада консерва шунка, за да си направи сандвич.
После седна на бюрото и започна да сравнява данните от дъската, папката си и дневника на Патрик Галоуей. Дългите вечерни часове минаха в размисъл.
19.
Не й каза за дневника. Когато една жена е уморена и раздразнителна в края на деня, му се стори неразумно да я товари с още проблеми.
Трябваше дай се признае, тя запретна ръкави и набързо си стегна багажа, а на сутринта стана рано- рано и се зае да обслужва дошлите за закуска. Особено като се има предвид, че напрежението между нея и Чарлийн можеше да се нареже с нож и да се изпържи заедно с бекона.
Когато седна на една маса, тя се приближи с пълна кана кафе.
— Здравейте, аз съм Мег и ще ви сервирам тази сутрин. Тъй като очаквам голям бакшиш, ще изчакам да се нахраните, преди да излея тази кана върху главата на Чарлийн.
— Оценявам това. Кога ще се върне Роуз?
— Най-малко след седмица-две, а и тогава Чарлийн ще й позволи да работи както и колкото й е удобно, докато не бъде в състояние да поеме пълна смяна.
— Доста грижовно от нейна страна.
— Да, към Роуз тя е много грижовна. — Мег хвърли кратък, горчив поглед през рамо към Чарлийн. — Обича я. Само мен не може да търпи. Какво да бъде, красавецо?
— Ако кажа, че двете се стремите към едно и също, но по различен начин, ще ме удариш ли по главата с каната?
— Възможно е.
— Тогава ще взема овесена каша.
— Ти ядеш овесена каша? — Мег набръчка красивото си носле. — Без някой да ти опре нож в гърлото?
— Тя засища.
— Да, за цели седмици.
Мег сви рамене и отиде да вземе другите поръчки и да долее чашите с кафе.
Беше му приятно да я гледа как се движи. Бързо, но не припряно, секси, но не предизвикателно. Носеше разкопчана фланелена риза върху бяла тениска. Сребърен медальон лекичко се полюляваше върху гърдите й.
Беше си мацнала малко грим — беше я наблюдавал и „мацнала“ беше най-подходящата дума. С бързи и
