— Искам… да ти се извиня, че така ти се нахвърлих.

— Няма нищо, Лара.

— Не, не беше правилно. Беше направо отвратително… Ти спаси живота на сина ми.

— Това вече е преувеличено.

— Ти помогна да го спасят, а за мен това е достатъчно. Не трябваше да се държа така. Джо се опита да ме укроти, но аз не му позволих. Обичах горкичкото куче.

След като си тръгнаха, Нейт махна одеялото от дъската. Докато забождаше снимките, направени предишната вечер, влезе Питър.

— Може ли, шерифе?

— Да.

— Трябваше да успокоя госпожа Уаиз, но бях объркан. Със Стивън често се мотаехме заедно и… Отраснах с това куче. Дядо ми имаше впрегатни кучета и те бяха страхотни. Но не е същото като домашен любимец. Дори когато Стивън отиде в колеж, понякога се отбивах да видя Юкон. Затова ми беше толкова трудно и снощи.

— Трябваше да ми кажеш.

— Аз… Бях объркан. Шерифе? Така ли ще стои вече дъската? Ще трябва ли да забождаме копия от докладите и други документи, свързани със случая?

— Не.

— Но… Вие сложихте снимките на Юкон.

— Така е.

— Смятате, че онова, което стана с него, е свързано с останалите случаи? Може и да съм глупав, но не разбирам.

— Може да се окаже глупаво, че правя връзка.

Питър пристъпи по-близо.

— Защо мислите така?

— Досега не съм си изяснил какъв мотив би имал някой да убие това куче. — Нейт отиде до бюрото си, отключи едно чекмедже и извади пликчетата с ножа и ръкавиците. — Тези са на Бинг. Вчера сутринта ми съобщи, че са му ги откраднали.

— Бинг? — очите на Питър се разшириха. — Бинг?

— Доста е избухлив. Има досие и повечето му провинения са свързани с насилие. С агресивно поведение.

— Да, но… Господи.

— Имаме няколко дни, за да се занимаем със случая. Бинг се скарва с Джо. Или Джо и Лара правят нещо, което го ядосва. Вбесява се и решава да им даде урок. Замисля да убие кучето, затова идва да ми каже, че ножът и ръкавиците са откраднали. Излиза по време на паузата снощи, знаейки, че семейство Уайз са в киното. Води кучето, убива го и оставя ножа и ръкавиците, защото ги е обявил за откраднати. После се връща на работа в гаража си.

— Ако е бил бесен на семейство Уайз, защо просто не е набил господин Уайз?

— Добър въпрос. Друга възможност е някой да е искал да натопи Бинг. Той дразни много хора, така че е напълно възможно.

Нейт приседна на бюрото, без да сваля поглед от дъската.

— Открадва му ножа и ръкавиците. Убива кучето и ги оставя, за да ги намерим. Или…

Той отиде до плота и включи машината за кафе.

— Да се запитаме каква може да е връзката между убийството на Галоуей, смъртта на Макс и закланото куче.

— Точно това не ми е ясно.

— Убиецът ни е оставил една сериозна улика. Истинска или подвеждаща, зависи как я разглеждаш. Гърлото на кучето беше прерязано. От това е умряло. Но убиецът не хвърля ножа, а преобръща кучето, за да го забие в гърдите му. Защо?

— Защото е побъркан, гаден и…

— Остави това и погледни дъската, Питър. Погледни Галоуей и погледни кучето.

Питър го послуша и Нейт забеляза как се бори с чувствата си. Как се насилва да погледне към ужасните снимки. После издиша, сякаш досега беше сдържал дъха си.

— Рана в гърдите. И двамата имат забито острие в гърдите.

— Може да е съвпадение, а може някой да се опитва да ни каже нещо. Сега да продължим. Каква е връзката между Галоуей, Макс и семейство Уайз?

— Не знам. Стивън и родителите му се преместиха тук, когато бях на около дванадесет. Галоуей вече беше заминал. Но познаваха господин Хоубейкър. Господин Уайз пускаше обяви във вестника му за компютърната си фирма. А госпожа Уайз и госпожа Хоубейкър посещаваха един и същи курсове. По гимнастика и по шиене на юргани — на него ходи и Пийч.

— Нещо друго ги свързва. Доколкото знаем, не са познавали Патрик Галоуей. Шестнадесет години всички са смятали, че той е заминал, а сега вече не мислят така. Защо?

— Защото го намериха в пещерата… Стивън… Стивън го намери.

— Преди шестнадесет години извършваш убийство и се измъкваш, а после някакво тъпо колежанче и приятелите му те прекарват. — Нейт чуваше как кафето капе в каната. Вбесен си. Ако не се бяха оказали там — по това време и на — това място, — всичко щеше да бъде наред. Още една лавина — естествена или предизвикана от щатската полиция, за да прочисти планината — и пещерата можеше отново да бъде заровена. Години наред или завинаги, ако имаш късмет. — Той приседна на бюрото, докато чакаше кафето.

— И сега трябва да убиваш. Да убиеш Макс или да го накараш да се самоубие. Измъкваш се и този път. Убеден си в това. Искаш да го вярваш, но в Лунаси вече има полиция. Не са само щатските полицаи, но и тези под носа ти. Какво би направил?

— Аз… не разбирам.

— Отвличаш им вниманието. Вандализъм, дребни кражби. Малки неща, които да им създават работа, в случай че си мислят за нещо по-важно. Връщаш си на тъпото колежанче и същевременно даваш на ченгетата още нещо, над което да си блъскат главите. С един куршум — два заека. Но не можеш да устоиш и да не се погавриш с тях. Затова имитираш първото убийство, забивайки ножа в гърдите на кучето.

Нейт стана и наля кафе на двамата.

— Ако си много арогантен и самоуверен, би могъл да използваш собствения си нож и ръкавици. Бинг Карловски би могъл да го направи. Но ако си много хитър и самоуверен, ще вземеш чужди, за да насочиш разследването по лъжлива следа. В такъв случай, защо точно към Бинг? Каква връзка има той?

— Кълна се, не знам. Опитвам се да схвана всичко това. Може би не е нужно да има връзка. Бинг е свадлив. Вбесява хората. Или пък е било най-лесно да откраднеш неговия нож.

— Нищо не е случайно. Не и този път. Трябва да открием къде е бил Бинг през февруари 1988.

— Как?

Нейт отпи от кафето.

— Като начало, смятам да го попитам. Междувременно искам показания от всички, които бяха на кино, и от всички, които не бяха. Това ще отнеме време. Кажи на Пит да направи списък на живеещите в града и да го раздели на три части. Всеки от нас ще поеме по една.

— Веднага ще й кажа.

— Питър — спря го Нейт. — Не трябваше ли снощи да бъдеш дежурен?

— Да, но Ото каза, че не му се ходи на кино, и се разменихме. Нали нямате нищо против?

— Не, разбира се. — Нейт отново отпи от кафето. — Добре. Иди и накарай Пийч да се заеме със списъка.

После отиде до дъската и свърза имената на Джо и Лара Уайз с Макс и Бинг.

— Нейт? — Пийч надникна вътре. — Още ли искаш да задържам обажданията?

— Не, защо?

— Има съобщение за стрелба, видели са и мечка. Същите хора, които съобщиха за трупа, който се оказа

Вы читаете Далеч на север
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату