някоя от тях, се затваряше. Бях по-щастлива, когато ги забравяше.
— След като се оженихте, някой ухажвал ли те е?
— Не. Помня как Бинг ми каза пред Макс, че се продавам евтино или нещо подобно.
— И?
— Нищо. Макс се пошегува и го почерпи едно. Той не обичаше конфронтациите. Би направил всичко възможно, за да избегне конфликта, и според мен това е причината да не стане репортер в голям градски вестник. Видя какво направи, когато ти му отказа интервю. Отиде при Хоп. Така действаше. Не би дошъл лично да се разправя с теб, защото нямаше оръжия, за да води битка. Никога не е имал.
— Обичаше ли Макс киното?
— Както всеки друг в Лунаси. Това е една от формите на обществено забавление. Обичаше да пише за филмите, които гледахме. И като заговорихме за кино, наистина искам изявление за случилото се снощи.
— Пийч ще ти даде материалите за полицейската хроника.
— Да, но мисля, че за нещо такова трябва да пишем по-обстойно. Ото го намери — започна тя и посегна да извади бележника си.
— Да. Дай ми няколко дни, Кари. Дотогава ще мога да ти кажа нещо по-определено.
— Искаш да кажеш, че скоро възнамеряваш да арестуваш някого?
Нейт се усмихна.
— Виждам, че журналистът в теб отново е на поста си. Искам да кажа, че трябва да напиша изявлението.
Тя стана.
— Радвам се, че децата не бяха с нас на кино. Настоявах да дойдат, за да излязат и да направят нещо нормално Но те предпочетоха да поканят приятели на пица. Утре ще намина пак.
— Чудех се — каза Нейт, докато я изпращаше до вратата — дали Макс е харесвал „Междузвездни войни“?
Тя го погледна изненадано.
— Откъде ти хрумна?
— Опитвам се да направя връзка.
— Не. Не само не ги харесваше, което ме учудваше, защото обичаше фантастика, но и не ги гледаше. Преди седем години имахме киномаратон с трите серии. По случай двадесет години от създаването на първата. Той не дойде, а децата много искаха да ги гледат. Трябваше да ги заведа сама. И да напиша рецензия за вестника. Когато излязоха новите серии, заведох децата чак до Анкъридж за първата прожекция. Той си остана у дома. Откъде ти хрумна това?
— Такива сме си ние, полицаите. — Леко я побутна навън. — Не е важно. Говори с Пийч за хрониката.
Нейт беше пресметнал така нещата, че да се появи в „Хижата“, когато Бинг и екипът му обядваха. Влезе точно когато Роуз носеше на механика бира. Погледите им се срещнаха над нея. Той се упъти към тях и кимна за поздрав на двамата мъже от другата страна на масата.
— Момчета, бихте ли седнали някъде другаде, защото с Бинг имаме личен разговор?
— Това не им се хареса, но си взеха чашите с кафе и се преместиха в съседното празно сепаре.
— Чакам си обяда — започна Бинг — и имам правото да си го изям, без да седиш тук и да ми разваляш апетита.
— Видях, че сте запълнили голямата дупка. Благодаря, Роуз — каза Нейт, когато келнерката сложи пред него обичайното кафе.
— Ще обядвате ли, шерифе? й
— Не. Поне засега. Реката още се държи — продължи разговора с Бинг. — Може би няма да имаме нужда от онези чували с пясък.
— Може да е така, а може да не е.
— Къде беше през февруари 1988?
— Откъде да знам, по дяволите!
— Тогава „Доджърс“ от Лос Анджелис спечелиха купата по бейзбол, а „Форти найнърс“ — суперкупата. И Шер взе „Оскар“.
— Тъпотии от Долните щати.
— И Сюзън Бучър за трети път спечели Идитарод. Беше невероятно за момиче от Бостън. Завърши гонката за единадесет дни и малко по-малко от дванадесет часа. Може би това ще освежи паметта ти.
— Да, спомням си, че изгубих двеста кинта заради нея. Проклета жена.
— Е, какво си правил няколко седмици преди да изгубиш двете стотачки?
— Човек не забравя, че е изгубил пари заради жена, но това не значи, че си спомня кога си е чесал задника или се е облекчавал.
— Пътува ли някъде?
— Идвах и си отивах, когато си поискам, както и сега.
— Може би си ходил до Анкъридж и си срещнал Галоуей там.
— Бил съм в Анкъридж повече пъти, отколкото можеш да се изплюеш. Тук триста километра не значат нищо. Може и да съм го видял там един-два пъти. Познавам много хора там. Аз си гледам моята работа, а те — тяхната.
— Ако ми правиш на инат, ти губиш.
В очите на Бинг просветна ярост.
— Не ме заплашвай.
— Не ми пречи. — Нейт се облегна назад. — Знам, че ти си искал да носиш тази значка.
— По-добре аз, отколкото някой чичако, чийто партньор са убили току-що.
Думите го пронизаха право в сърцето, но той отпи от кафето, без да сваля поглед от лицето на Бинг.
— Виждам, че си понаучил нещичко. Но фактът е, че аз нося значката. Ако искам, мога веднага да те арестувам, да повдигна обвинение и да те затворя заради онова, което стана с кучето.
— Не съм пипал кучето.
— На твое място щях да се опитам да си спомня по-добре къде съм бил, когато Патрик Галоуей е напуснал града.
— Защо продължаваш да му ровиш кокалите, Бърк? По-важен ли се чувстваш така? Макс е убил Галоуей и всички го знаят.
— Тогава не би трябвало да се страхуваш да ми кажеш къде си бил.
Роуз се появи с огромна порция месно руло, планина от пюре и море от сос.
— Да ти донеса ли още нещо, Бинг?
Тя остави до чинията му купа грах и малки глави лук. Нейт видя как Бинг се овладя с огромни усилия.
— Не, благодаря, Роуз.
— Приятен апетит. Шерифе, ако искате нещо, повикайте ме.
— Повече няма да разговарям с теб — отсече Бинг и набучи огромна хапка от рулото.
— Тогава да си поговорим за друго. Какво мислиш за „Междузвездни войни“?
— А?
— Филмът. Люк Скайуокър, Дарт Вейдър.
— Шибани идиоти — промърмори Бинг и нападна напоеното със сос пюре. — За бога, „Междузвездни войни“. Остави ме да се нахраня на спокойствие.
— Добър сюжет, запомнящи се персонажи. Под цялата врява става дума за предопределение… и предателство.
— Става дума за касови печалби. — Бинг размаха вилицата, преди отново да я забие в месото. — Банда типове летят в космоса и се пердашат със светлинни саби.
— Мечове. Светлинни мечове. Важното е, че след известно време, известни жертви и известни загуби… Нейт се изправи. — Добрите победиха. Ще се видим пак.
