— Какъв ти е хонорарът, сладурче?
Рейчъл без малко да заскърца със зъби. Ако правилно преценяваше нещата, „сладурче“ бе много близко до „кукличка“, макар и във възходяща градация.
— Аз съм обществен защитник, Мълдун, и служебно съм натоварена с делото на ЛеБек. Което означава, че той нищо не ми дължи. Също както и аз с нищо не съм ви длъжна.
— Обществен защитник? — Без малко да я блъсне така, че отново да влезе в сградата. — За какво му е на Ник обществен защитник?
— Защото няма средства и е безработен. А сега, ако обичате… — Тя го блъсна с ръка. По-голям успех щеше да постигне, ако бе опитала с гръб да отмести тухлената стена.
— Загубил е работата си? Но… — Думите заглъхнаха. Този път Рейчъл откри в очите му и нещо друго освен гняв. Умора, прецени безгласно. Сянка на отчаяние. Примирение. — Могъл е да дойде при мен.
— А вие кой сте, по дяволите?
Зак изтри лицето си с ръка.
— Аз съм негов брат.
Рейчъл сви устни, повдигна едната си вежда. Знаеше как действат бандите и макар този мъж да изглеждаше достатъчно безцеремонен, за да принадлежи към кобрите, в същото време възрастта му изключваше подобна възможност.
— Кобрите не поставят ли някакво ограничение в годините?
— Моля? — Мъжът отпусна ръка и отново я погледна, като процеди поредната ругатня. — Приличам ли ви на уличен бандит?
Рейчъл наклона глава и плъзна поглед от очуканите ботуши нагоре до тъмното лице. В него действително имаше нещо от наглостта на уличника, който не се спира пред нищо и в юмручен бой би победил всеки съперник. Изострените черти и огнен поглед я наведоха на мисълта, че с удоволствие би строшил нечий череп, в случая нейния собствен.
— Спокойно може да минете за такъв. А поведението ви напълно съответства на неписаните правила на бандите. Нагло, грубо, агресивно.
Мъжът пет пари не даваше какво мисли тя за външността или маниерите му, но беше крайно време да си изяснят някои неща.
— Ник е мой брат, доведен брат, ако държите на точността. Майка му се омъжила за баща ми. Ясен ли съм?
Очите й останаха все така враждебни, но се появи и нешо друго: интерес.
— На мен каза, че нямал роднини.
За миг й се стори, че открива болка в тези дълбоки стоманеносини очи. Сетне тя отмина и остана само решителността.
— Аз съм негов роднина, независимо дали това му харесва, или не. И мога да платя на истински адвокат, тъй че защо не ми кажете какво е положението, а после сам ще поема нещата.
Този път Рейчъл изскърца със стиснати зъби.
— Ако искате да знаете, аз случайно съм истински адвокат, Мълдун. И ако ЛеБек иска някой друг, може и сам да изяви това желание, дявол да го вземе.
Зак се постара да запази самообладание, което сякаш винаги му убягваше.
— Това ще обсъдим по-късно. Засега просто искам да разбера как се е стигнало дотук.
— Чудесно. — Рейчъл произнесе рязко само тази единствена дума и си погледна часовника. — Мога да ви отделя петнайсет минути от времето си, докато обядвам. До един час трябва да бъда в съда.
ВТОРА ГЛАВА
Като съдеше по вида й — самата сексапилна елегантност в добре скроения костюм, — Зак предположи, че ще избере някое от модерните малки ресторантчета, в които предлагаха труднопроизносими ястия със спагети и бяло вино. Остана твърде изненадан, като видя, че спътницата му тръгна по тротоара, при това тъй бързо, та не се налагаше той самият да забавя крачка.
Рейчъл спря пред първата количка, поиска си хотдог — с всички добавки — и чаша сок, след което отстъпи встрани, за да може и Зак да направи своя избор. При самата мисъл да сложи в уста нещо, което макар и приблизително наподобява хотдог, и то в този тъй ранен според него час, той усети да му призлява. Ограничи се с чаша безалкохолно питие — което се оказа тъпкано със захар и кофеин — и цигара.
Младата жена захапа хлебчето и облиза от пръста си потеклата горчица. Въпреки миризмата на лук и подправки, Зак долови уханието на парфюма й. Все едно съм попаднал в джунгла, помисли си той и се намръщи. Безброй дъхаво сладникави миризми и изведнъж попадаш на екзотичен храст с преплетени в него ароматни цветя.
— Обвинението е кражба с взлом — заговори Рейчъл с пълна уста. — Почти нищожна е вероятността да се оспори. Задържали са го както се е измъквал през прозореца, а намерената у него стока се изчислява на няколко хиляди долара.
— Глупост и половина — бе коментарът на Зак, след което наведнъж погълна половината от питието си. — Той няма нужда да краде.
— Засега нищо не е решено. Хванали са го на местопрестъплението, знае какво е обвинението и не отрича да го е извършил. Областният прокурор е готов на споразумение, ще предложи освобождаване под попечителство и общественополезен труд, ако Ник приеме да съдейства по случая.
— В такъв случай ще съдейства — рече мъжът, като изпусна дима от цигарата си.
Рейчъл вдигна вежди въпросително, но замълча. За нея нямаше съмнение в увереността на Закари Мълдун че е в състояние да принуди всекиго да изпълни каквото той пожелае.
— Не съм убедена — каза накрая. — Уплашен е, но е и упорит. Освен това е лоялен към кобрите.
Зак изсипа куп ругатни по адрес на бандата.
— Може и да имате право — съгласи се Рейчъл, — но това не променя нещата. Досието му включва немалък списък с провинения, тъй че няма да избегнем споменаването му. Макар да е ясно, че са били детинщини. Въпросът е, че сега прави първата крачка към сериозно престъпление, и това може да ни помогне да намалим присъдата. Смятам, че мога да го отърва с три години. Ако бъде послушен, ще лежи само една.
Пръстите на Зак потънаха в тенекиената кутийка. Страхът заседна като гадна буца в стомаха му.
— Не искам да попада в затвора.
— Аз съм адвокат, Мълдун, а не магьосник.
— Нали стоката ще бъде върната обратно в магазина.
— Да, но това не заличава престъплението. Пък и се губят вещи за още няколко хиляди.
— Аз ще се погрижа. — Зак метна кутийката към кофата за боклук, тя звънко ос удари в ръба, после падна вътре. — Вижте, аз ще възстановя стойността на откраднатото. Ник е само на деветнайсет. Ако убедите прокурора да го третира като малолетен, ще стане много по-лесно.
— Съдът се отнася много строго към организираните бандити, а и като се има предвид досието му, нямаме големи шансове.
— Ако вие не можете, ще намеря някой, който ще успее. — Той вдигна ръка, за да избегне удара. — Давам си сметка, че ви нападнах доста грубичко. Съжалявам. Работя през нощта, тъй че сутрин не съм в най-добра форма. — Дори това вяло извинение му струваше немалко усилие, но той имаше нужда от нея. — Преди час ми се обади някакъв приятел на Ник да ми съобщи, че момчето е прекарало цяла нощ затворено в килия. Отидох веднага и ето че старата история пак се повтори. Нямам нужда от теб. Никой не ми е нужен. Сам ще се оправя. — Мъжът захвърли цигарата, стъпка я с обувката си и запали нова. — Знам, че е уплашен до смърт — въздъхна той и пъхна ръце в джобовете си. — Той няма друг близък, адвокат Станисласки. Каквото и да ми струва това, няма да го оставя да иде в затвора.
Макар и с усилие Рейчъл се постара да не се размеква. Внимателно обърса ръце в книжната салфетка.
— Разполагате ли с достатъчно пари, за да покриете загубите? Петнайсет хиляди?
В първия миг мъжът се стресна, но поклати глава.
— Мога да ги набавя.
