— Това ще бъде от полза. Какво е вашето влияние над Ник?
— Почти никакво. — Усмихна се и Рейчъл с изненада отбеляза, че усмивката му е повече от чаровна. — Но това може и да се промени — побърза да добави. — Имам собствен бизнес, както и апартамент с две спални. Мога да ви представя препоръки, професионални и лични, всичко, което е нужно. Досието ми е чисто… Е, прекарах трийсет дни в карцера, но тогава служех във флотата. Сбих се в някакъв бар. Едва ли ще го вземат предвид, все пак то беше преди дванайсет години.
Рейчъл обмисляше евентуалните възможности.
— Ако правилно ви разбрах, искате от мен да се опитам да убедя съда да предостави на вас грижата за Ник.
— По време на надзора и докато си отработи времето. Улегнал човек, който ще поеме отговорността за него. Щетите ще бъдат възстановени.
— Това може да не е добро за него, Мълдун.
— Ник е мой брат.
Рейчъл знаеше какво означава това. Тя вдигна очи към небето, усетила първите капки дъжд.
— Трябва да се връщам в службата. Ако имате време можете да ме придружите. Ще се обадя по телефона, да видим какво мога да направя.
Бар значи, въздъхна Рейчъл. Опитваше се да съчини разумно предложение, което да представи на заседанието на съда следобеда. Защо пък трябваше да бъде собственик на бар? Всъщност видът навеждаше на подобна мисъл… широки рамене, големи ръце, изкривен нос, който според нея беше чупен неведнъж. А не биваше да се забравя и мрачното ирландско изражение, което напълно подхождаше на характера.
Нима нямаше да е сто пъти по-добре, ако можеше да каже на съдията, че Закари Мълдун притежава магазин за мъжка мода в центъра на града? Наместо това й предстоеше да предяви молба съдията да повери отговорността и попечителството на едно деветнайсетгодишно момче — с немалко полицейско досие и враждебен нрав — на неговия трийсет и две годишен доведен брат, който държеше бар в източната част на града, наречен „Спускай платната“.
Все пак шанс съществуваше, макар и много малък. Областният прокурор все още настояваше да назове имената, но собственикът на магазина доста бе омекнал, след като получи обещанието, че щетите ще бъдат възстановени. По всяка вероятност пострадалият беше надул цените на стоките, но това бе грижа на Мълдун.
Рейчъл не разполагаше с много време, а трябваше да убеди областния прокурор колко неуместно е да третират Ник като пълнолетен. Подредила малкото сведения, които успя да изкопчи от Зак, тя спипа своя опонент и го замъкна в една от малките зали.
— Виж, Харидан, дай да оправим тая бъркотия, та да спестим времето на съда, а и парите на данъкоплатците. Да тикнем това хлапе в затвора не е решение на проблема.
Харидан, чиято външност се запомняше с плешивото петно на темето и дебелия слой тлъстини на мястото на талията, отпусна телесата си върху стола.
— Знаеш моя отговор, Станисласки. Уличник. Член е на банда и притежава досие с противообществени прояви.
— Избудалкал се с някакъв турист, поиграл си на търговец.
— Нападение.
— Обвинението е било оттеглено. Недей така, и двамата знаем, че момчето е зелено. Едно уплашено объркано дете просто от немай-къде се е помъкнало с някаква банда. Искаме да се махне от бандата, това е повече от ясно. Но затворът не е изход. — Тя вдигна ръка, за да попречи на Харидан да я прекъсне. — И брат му е готов да помогне… не само ще изплати стоките, за които нямате никакво доказателство, че са откраднати от моя клиент, но и ще поеме попечителството. Ще даде на ЛеБек работа, дом, надзор. Единственото, на което трябва да се съгласиш, е ЛеБек да бъде третиран като малолетен.
— Искам имена.
— Няма да ги назове. — Та тя почти час се бе опитвала да изтръгне поне едно име. — Можеш да го осъдиш и на десет години, и пак няма да научиш нито едно име. Тъй че какъв е смисълът? Та това не е закоравял престъпник… все още не. Нека не го тласкаме нататък.
Продължиха да повтарят доводите си, и двамата държаха на своето, ала Харидан като че ли започна да омеква. Не от добро сърце, а просто защото и той като Рейчъл бе претрупан с работа. Не разполагаше нито с време, нито със сили, за да прекара едно объркано дете през цялата процедура.
— Няма да променя обвинението от взлом на обикновена кражба. — По този пункт остана непоклатим, но все пак й подхвърли сламка: — Дори ако се споразумеем да го третираме като малолетен, съдията няма да го остави само със срок под надзор.
Рейчъл вдигна куфарчето си.
— Остави съдията на мен. Кой ни се е паднал?
— Бекет — ухили се Харидан.
Марлин С. Бекет правеше впечатление на ексцентрик. Като същински магьосник от широките ръкави на робата си тя измъкваше невероятни присъди, сякаш бяха бели зайчета. Прехвърлила четирийсетте, тази изключително привлекателна жена имаше един-единствен бял кичур в буйните червени коси.
Рейчъл много я харесваше. Дете на цветята в ранната си младост и ревностна феминистка в по-късни години, съдия Бекет бе успяла да докаже, че една жена — неомъжена и амбициозна — може да постигне успех и признание, без да е нито обидно агресивна, нито хленчеща глезла. Макар да обитаваше един свят, като че ли по право отреден за мъжете, съдия Бекет бе истинска жена. Рейчъл я уважаваше, възхищаваше й се, дори се надяваше някой ден да поеме по нейния път.
В момента обаче би предпочела да се изправи пред кого да е от другите съдии.
Докато излагаше необичайната молба, Рейчъл усети как стомахът й се свива на топка. Бекет бе свила устни. Лош знак. Показалецът с безупречен маникюр потропваше досами чукчето. Съдията изучаваше подсъдимия и Зак Мълдун, седнал на първия ред зад момчето.
— Госпожо защитник, вие твърдите, че обвиняемият ще възстанови всички нанесени щети и макар обвинението да проявява склонност да бъде третиран като малолетен, искате да избегнете съдебния процес.
— Предлагам да се въздържим от внасяне на делото в съда, ваше благородие, предвид конкретните обстоятелства. И двамата родители на обвиняемия са починали. Майката — преди пет години, когато обвиняемият е бил четиринайсетгодишен, а вторият му баща е починал преди година. Господин Мълдун изявява готовност да поеме попечителството над своя доведен брат. Моята молба е съдът да вземе предвид, че като се възстановят щетите и обвиняемият получи истински дом, назначаването на процес може би ще се окаже неефективен начин да бъде наказано едно провинение, за което моят клиент вече дълбоко съжалява.
Бекет издаде звук, подобен на сумтене, и погледна Ник.
— Наистина ли дълбоко съжалявате за безуспешния ви опит за грабеж, млади човече?
Ник сви рамене и вдигна сърдит поглед. Светкавичен удар по тила го накара да изплюе:
— Да, разбира се, аз… — Погледна към Рейчъл. Предупреждението в очите й определено подейства по- убедително от намесата на брат му. — Глупаво постъпих.
— Без съмнение — кимна съдия Бекет. — Господин Харидан, какво е вашето становище по въпроса?
— Районната прокуратура не смята за уместно да оттегли обвинението, ваше благородие, макар да сме склонни да третираме обвиняемия като малолетен. Беше направено предложение за отпадане на обвинението… стига ответникът да назове имената на съучастниците си.
— Искате да изпее имената на онези, които той — в заблуждението си — смята за свои приятели? — Бекет вдигна едната си вежда стрелна Ник. — Не става ли?
— Не, госпожо.
Съдията издаде същия неразгадаем за Рейчъл звук, сетне посочи към Зак.
— Станете… господин Мълдун, ако не се лъжа.
— Госпожо? — неловко се изправи Зак. — Ваше благородие?
