— Къде бяхте вие, когато малкият ви брат се е забъркал с кобрите?
— Плавах. Служех във флотата допреди две години, когато се върнах, за да поема бизнеса на баща ми.
— С какъв чин?
— Главен мичман, госпожо.
— Така… — Бекет го преценяваше, и като съдия, и като жена. — Влизала съм във вашия бар… преди години. Навремето предлагахте превъзходен Манхатън.
— Това не се променило — ухили се Зак.
— Как смятате, господин Мълдун, в състояние ли сте да върнете брат си в правия път и да го превърнете в достоен гражданин?
— Аз… не мога да твърдя със сигурност, но искам да опитам.
Бекет събра върховете на пръстите си и се отпусна назад в стола.
— Седнете — кимна замислено. — Защитник Станисласки, съдът преценява, че съдебният процес е неуместен в случая…
— Ваше благородие…
С красноречив жест Бекет я накара да замълчи.
— Не съм свършила. Определям гаранция в размер на пет хиляди долара.
Последното предизвика възражение от страна на областния прокурор, възпряно както и недовършеното изречение на Рейчъл.
— Определям също така изпитателен срок под гаранция с продължителност два месеца. — Бекет силете пръсти. — Да бъде записано, съдебният процес да се проведе точно след два месеца. Ако в този срок обвиняемият следва правия път, постъпи на подходяща работа, въздържа се от контакти със споменатата банда на Кобрите и не бъде уличен в каквото и да било престъпление, съдът ще прояви склонност да удължи срока под гаранция и да издадее условна присъда.
— Ваше благородие — изпръхтя Харидан, — откъде можем да бъдем сигурни, че обвиняемият няма да се появи тук след два месеца с твърдението, че е изпълнил условията.
— Надзорът ще се осъществява от служител на съда, в качеството на сънастойник на господин Мълдун за тези два месеца. И аз ще получа писмен доклад от този служител. — Устните на съдийката се извика в ъгълчетата. — Струва ми се, с удоволствие ще наблюдавам развитието по това дело. Не е задължително връщането в правия път да се извърши в затвора, господин Харидан.
Рейчъл се въздържа да погледне колегата си с победоносна усмивка.
— Благодаря, ваше благородие.
— Оценявам усилията ви, защитник. Докладът ви да бъде при мен в петък следобед до три часа.
— Моят… — Рейчъл примига, пребледня, сетне зяпна в почуда. — Моят доклад? Но, ваше благородие, не е възможно да определяте аз да съм надзорник на господин ЛеБек.
— Точно това исках да кажа, защитник Станисласки. Вярвам, че представители на двата пола с достатъчно авторитет могат чудеса да сторят за нашия господин ЛеБек.
— Съгласна съм, ваше благородие. Но аз… не съм социален служител.
— Вие сте служител на обществото, защитник Станисласки. Тъй че ще му служите. — И тя удари чукчето. — Следващото дело.
Онемяла от напълно необичайното решение на съдията, Рейчъл се отдалечи в дъното на залата.
— Добър старт, шампионе — промърмори брат й. — Хубавичко се накисна, няма що.
— Как можа да ми скрои такъв номер? Как можа да го измисли?
— Всички знаят, че е малко смахната. — Вбесен, той прихвана сестра си за лакътя и я поведе навън. — Никой да не си мисли, че ще те оставя да си играеш на бавачка с тоя непрокопсаник. Бекет не може да те принуди насила.
— Не може, разбира се. — Тя прекара ръка през косата си и лекичко отблъсна Алекси. — Престани да ме дърпаш и ми дай възможност да помисля.
— Няма какво толкова да мислиш. Имаш си собствено семейство и собствен живот. А пазач на ЛеБек няма да бъдеш, дума да не става. На всичко отгоре и брат му изглежда не по-малко опасен. Не ми ли стига, че те гледам как всеки ден защитаваш тия отрепки в съда? Само това остава, да го вземеш под крилото си, като да ти е родно братче. Няма да го допусна!
Ако бе проявил съчувствие към затруднението, в което бе изпаднала, може би нямаше да реагира така прибързано. Ако просто беше й казал, че не й е провървяло, навярно щеше да го послуша и да направи необходимото, за да оспори решението. Ако… ако…
— Не е необходимо да допускаш каквото и да било Алекси, мога да си играя на по-голямата сестра с когото пожелая. А за теб ще е най-добре да си вземеш страшната значка и да вървиш да арестуваш някой безобиден скитник.
Братът обаче притежаваше същия избухлив нрав.
— Няма да го направиш!
— Сама ще реша какво да правя и какво не. А сега се махни от пътя ми.
Алекси я хвана здраво под брадичката, за да е сигурен, че го гледа право в очите.
— Знаеш ли какво ще ти кажа…
— Дамата ви помоли да се отдръпнете. — Гласът на Зак бе тих, същинска змия миг преди да нападне. Алекси рязко извъртя глава, готов да помете всеки противник. Единствено дългите години авто-тренинг му помогнаха да се въздържи от нанасяне на първия удар.
— Това не е ваша работа.
— Грешите. — Зак зае устойчива позиция.
Гледаха се като настръхнали кучета, готови да се разкъсат. Рейчъл ги разблъска и застана помежду им.
— Престанете, и то веднага. Забравяте къде се намирате. Мълдун, по този начин ли смятате да дадете на брат си пример за добро поведение? Като предизвикате побой?
Мъжът дори не я погледна, очите му останаха впити в Алекси.
— Не обичам да гледам как се малтретират жени.
— Мога и сама да се грижа за себе си. — Сетне се обърна към брат си: — От теб се очаква да се държиш като служител на закона, за Бога. А ти ми се правиш на недорасъл ученик. Съветвам те да помислиш. Според съда това решение би имало успех, затова съм длъжна да опитам.
— По дяволите, Рейчъл… — В очите на Алекси се появи стоманен блясък, когато усети, че Зак отново пристъпва напред. — Виж, драги, ако си наумил да ходиш по нервите на мен или сестра ми, скоро ще си държиш зъбите в чашка до леглото.
— Сестра? — Зак внимателно разгледа лицата им, първо на единия, после на другия.
О, да, приликата лесно се забелязваше, стига човек да си направеше труда да я потърси. И двамата притежаваха онази дива красота, която можеше да е само наследена. Гневът му тутакси се изпари. Защото това напълно променяше нещата. Отново погледна замислено към Рейчъл. Да, това променяше много неща.
— Съжалявам. Не знаех, че това е семеен спор. Можете да й крещите колкото си искате.
Алекси с усилие се сдържа да не се разхили.
— И тъй, Рейчъл, ще трябва да ме послушаш.
Рейчъл безпомощно въздъхна. Сетне обгърна лицето му с длани и го целуна.
— Да си спомняш напоследък да съм започнала да те слушам? Тръгвай, Алекси. Върви да обезвреждаш лошите. А за киното довечера, май дъждът ще ме принуди да си остана у дома.
С нея не можеше да се спори. Открай време си беше така. Алекси промени тактиката и погледна Зак.
— Пазете я, Мълдун, добре си отваряйте очите. Защото междувременно аз пък вас ще следя.
— Справедливо решение. Отбийте се в бара, когато пожелаете. Първото питие за сметка на заведението.
Мърморейки под нос, Алекси се отдалечи. Обърна се само защото чу Рейчъл да му подвиква нещо на украински. Неохотно се усмихна и продължи по пътя си.
— Превод? — попита Зак.
