— Според мен беше взаимна, споделена халюцинация — продължи Трент, но тя го прекъсна със смях.
— Не искам да чувам това. Няма рационално обяснение — сега притисна ръката му към бузата си. — Аз не съм фанатичка, ала знам, че означава нещо. Нещо важно. Знам го!
— Огърлицата ли?
— И тя, като част от легендата. Всичко останало — самата огърлица, истината от легендата, ще ги открием рано или късно. Трябва да ги открием, защото сигурно означават нещо. Но това, което стана, беше друго. Като благословия.
— Кейти…
— Обичам те — очите й потъмняха и заблестяха. Тя притисна ръка към лицето му. — Обичам те и никога в живота си не съм се чувствала толкова права.
Трент остана безмълвен. Една част от него искаше да отстъпи, да се усмихне учтиво и да й каже, че всичко ще мине. Любовта не идва за два дни. А когато това се случи, макар и рядко, то трае с години.
Другата част, скрита дълбоко, искаше да я притисне към себе си и да задържи мига така, че никога да не свърши.
— Катрин…
Ала тя вече бе в прегръдките му. Ръцете му я очакваха. И той я обгърна, сякаш не можеше да контролира движенията си. Всичко ставаше от само себе си. Топлината й проникна в него като наркотик.
— Мисля, че го знаехме от първия миг, в който ме целуна — Кейти се притисна към него. — Не го исках, съпротивлявах се, но никога преди не беше ми се случвало. Ти се появи така неочаквано в живота ми. Целуни ме пак, Трент. Целуни ме. Сега.
Беше безпомощен. А и не искаше да прави нищо друго. Искаше да я целува. Устните му сами намериха нейните. Когато се срещнаха, избухна огън. Стана горещо. Тя сякаш се разтопи в ръцете му и се вля в кръвта му. Той я притисна силно към себе си. Кейти плъзна ръце под ризата му. Мускулите му играеха под пръстите й. Беше й хубаво.
Зад прозореца вятърът свиреше и огъваше дърветата, така както Кейти се огъваше в ръцете му.
Не можеше да издържа повече. Осъзна, че я иска, че иска да я притежава. Устните му слязоха по шията й. Ароматът на орлови нокти замъгли съзнанието му. Кейти се изви назад, предоставяйки му плътта си, а тихите й стонове разпалваха още повече кръвта му.
Трябваше да я докосва! Инак би полудял! А докосвайки я, полудяваше още повече. Разтвори халата й и откри, че бе гола под него. Гола за него. Ръцете му загалиха тялото й.
Когато отметна назад глава, а пръстите й се забиха в раменете му, Трент почувства нещо непознато в себе си. Нещо по-силно от желание, по-дълбоко от страст.
Щастие. Надежда. Любов.
Осъзна това и го обзе паника.
Той се отдръпна, едва сдържайки дъха си.
Халатът се свлече и откри едното й рамо. Устните му се залепиха за него. Очите й бяха зелени като камъните на огърлицата, която бе видяла във въображението си. Кейти се усмихна и погали с трепереща ръка лицето му.
— Искаш ли да остана при теб?
— Да… Не… Катрин… — искаше да остане, разбира се. Искаше го най-много от всичко на света. Ала не тази нощ и не защото това разкошно тяло бе в ръцете му. — Не съм… Не бях честен с теб. И нещата излязоха от контрол. — От гърдите му се откъсна дълга въздишка. — Господи, колко си хубава! Не! — извика Трент, защото Кейти се усмихна и пристъпи по-близо. — Трябва да поговорим. Само да поговорим.
— Мисля, че вече поговорихме.
Трябваше да спре да го гледа така, защото щеше да загуби както мисълта, така и последните си защитни бариери.
— Не се изразих правилно — започна отново той. — Ако знаех… че си невинна, че си… добре, де, девствена, щях да бъда по-внимателен. Сега само се опитвам да поправя грешката.
— Не те разбирам.
— В това е проблемът, я — нуждаеше се от малко отдих. — Бях очарован от теб. Това е абсолютната истина. Но не бих се възползвал, ако знаех.
Тя рязко се зави с халата си.
— Ти си разстроен, защото никога досега не съм била с мъж?
— Не съм разстроен. Не е това думата — ядосан, Трент се обърна към нея. — Не мога да намеря точния отговор. Има правила, разбираш ли? — Ала Кейти продължаваше да го гледа втренчено и мълчаливо — Катрин, жени като теб очакват… Не, ти заслужаваш повече, отколкото аз мога да ти дам.
Тя сведе поглед и завърза колана си.
— Какво е то?
— Бъдеще.
— Искаш да кажеш брак.
— Да.
Пръстите й побеляха от стискане.
— Сигурно си мислиш, че… всичко е част от плановете на леля ми?
— Не! — би трябвало да я прегърне, но не смееше. — Не, разбира се.
— Добре — личеше й, че се бори със себе си. — И това е нещо.
— Знам, че чувствата ти са искрени. Малко преувеличени, ала искрени. Всичко е по моя вина. Ако не беше се случило толкова бързо, щях да ти обясня, че нямам никакви намерения да се женя, когато и да е и за когото и да е. Не вярвам, че двама души могат да бъдат лоялни един към друг. Нито пък щастливи заедно цял живот.
— Защо?
— Защо ли? — той я загледа замислено. — Ами просто така. Наблюдавах баща си как скача от една жена на друга. От брак към развод и пак отново. Все едно, че гледах турнир по тенис. Последният път, когато се чух с майка ми, беше на третата й сватба. Просто не е практично да даваш клетви, които никога няма да изпълниш.
— Хм, практично — повтори тихо Кейти. — Ти не можеш да чувстваш нещо към мен, защото е непрактично, така ли?
— Работата е, че чувствам нещо към теб!
— Но не достатъчно —
— Чакай!
— Само не се извинявай — прекъсна го Кейти, като се молеше да издържи още няколко минути. — Не е необходимо. Обясни ми всичко прекрасно.
— Защо, по дяволите, не викаш? Защо не ме наречеш с имената, които заслужавам? — предпочиташе да стане така, отколкото да гледа абсолютната празнота в очите й.
— Да викам ли? Да те обиждам? — тя се обърна и го погледна. — Как да го направя, Трент, когато те съжалявам?
Кейти вдигна глава. Да, под болката се криеше гордост.
— Ти захвърли нещо… Не, не го захвърли — поправи се тя. — Ти учтиво отказа нещо, което никога повече няма да имаш. Това, което не пожела да имаш в живота си, Трент, беше най-хубавото в него.
И излезе, като го остави с чувството, че е абсолютно права.
„Тази нощ ще има парти. Мислех, че ще ми бъде приятно къщата да е пълна с хора, светлина и цветя. Знам, че на Фъргюс му е приятно, когато така внимателно изпипвам нещата. Чудя се дали забелязва колко
