на Коко не слизаше от лицето и. — Бащата на Трент ще бъде при нас няколко дни.
— Застаряващият плейбой — измърмори Колийн в чашата с бренди. — Ти — посочи тя Меган. — Счетоводителка беше, нали?
— Да, госпожо.
— Меган е царица с цифрите — обясни отчаяно Коко. — Толкова сме й благодарни, че дойде. И Кевин е тук, разбира се. Толкова сладко момченце.
— Говоря с момичето, Кордилия. Отивай да се суетиш в кухнята.
— Ама…
— Хайде, заминавай. — Коко погледна извинително Меган, преди да избяга. — Момчето скоро ще бъде на девет, нали?
— След около два месеца. — Тя бе готова и се стегна, за да посрещне нападките за произхода на сина си.
Колийн потропваше с пръсти по страничната облегалка на креслото.
— Добре ли се разбира с дечурлигата на Сузана?
— Много добре. Откакто пристигнахме, почти не са се разделяли. — Меган се стараеше да не се върти нервно. — За него тук е наистина чудесно. А също и за мен.
— Дюмонт тормози ли те?
Меган примигна невярващо.
— Моля?
— Не се прави на глупачка, момиче, попитах те дали онова подобие на човешко същество те тормози?
Меган изпъна гръб.
— Не. Нито съм го чувала, нито съм го виждала още от времето, преди Кевин да се роди.
— И това ще стане. — Колийн се намръщи и се приведе напред. Искаше й се да сложи в ред тази Меган О’Райли. — Започнал е да разпитва и проучва.
Пръстите на Меган се сключиха около гърлото на декантера с бренди.
— Не разбирам.
— Вре си носа, задава въпроси. — Колийн тропна властно с бастуна.
— А вие как разбрахте?
— Винаги слушам внимателно, когато става въпрос за семейството. — С блеснали очи Колийн изчака да види реакцията й. — Преместила си се тук, значи синът ти е приет като брат на Алекс и Джени… И на Крисчън.
В стомаха на Меган започваше да се образува тънка ледена кора.
— Това няма нищо общо с него.
— Я не ставай глупачка. Мъжете като Дюмонт си въобразяват, че светът се върти около тях. Насочил се е към политиката, момиче, а като знам какви са им работите в оня цирк, няколко добре подбрани твои думи пред кой да е репортер… — Идеята се стори толкова приятна на Колийн, че тя се усмихна. — Е, тогава пътят му към Вашингтон ще стане бая стръмничък.
— Нямам никакво намерение да разговарям с пресата, нито пък да излагам Кевин на общественото внимание.
— Умно. — Колийн отпи от брендито. — Жалко, че си решила така, но пък е умна постъпка. Да ми кажеш, ако се опита да предприеме нещо. За мен ще е удоволствие отново да се разправя с него.
— Аз и сама мога да се справя.
Колийн повдигна едната си снежнобяла вежда.
— Може и да можеш.
— Защо трябва да слагам тази тъпа вратовръзка? — Кевин се гърчеше, докато Меган се опитваше да се пребори с възела. Пръстите й бяха като вдървени и не можеха да се стоплят след разговора с Колийн.
— Защото ще сме на специална вечеря и трябва да изглеждаш много добре.
— Тия връзки са толкова тъпи. Бас държа, че Алекс няма да е с връзка.
— Нямам представа какво ще носи Алекс — каза Меган, вече на самия край на търпението си. — Ти обаче ще си сложиш това, което ти е казано.
Острият тон, който Кевин толкова рядко чуваше, го накара да издаде долната си устна напред.
— Предпочитам пица.
— Да, ала няма да ядеш пица. По дяволите, Кевин, застани мирно!
— Това ме задушава.
— Аз лично ще те удуша след една единствена минута.
— Тя издуха косата, паднала в очите й, и затегна възела.
— Така вече е добре. Виж колко си хубав.
— Приличам на плашило.
— Точно така, приличаш на плашило. Обувай обувките.
Кевин се намръщи на лачените обувки.
— Мразя ги. Искам си гуменките.
Изгубила търпение, младата жена се наведе така, че лицата им бяха едно до друго.
— Млади човече, веднага обуй обувките и си мери приказките. Иначе ще си имаш големи неприятности.
Меган изфуча от стаята му и се насочи към своята, от другата страна на коридора. Грабна четката за коса от нощното шкафче и я прокара през косата си. И на нея никак не й се ходеше на проклетата официална вечеря. Аспиринът, който пи пред час, никак не намали ужасно той главоболие. Въпреки това се налагаше да се усмихне, да слезе и да се преструва, че нито я бе страх, нито бе ядосана, нито притеснена заради Бакстър Дюмонт.
Колийн може пък да грешеше, помисли си тя. Все пак бяха минали почти десет години. Защо му е на Бакстър да се занимава с нея и с Кевин сега?
Защото искаше да стане сенатор на Съединените Щати, затова. Меган затвори очи. Нали сама прочете във вестника? Бакстър вече бе повел кампания за поста. А един незаконен син, при това никога непризнат, едва ли се вместваше в образа, който се опитваше да си изгради.
— Мамо…
Видя отражението на Кевин в огледалото. Беше обул обувките, а брадичката му бе наведена чак до гърдите.
Сърцето й се сви виновно.
— Да, Кевин.
— Защо се дразниш от всичко?
— Няма такова нещо. — Тя приседна уморено на края на леглото. — Просто малко ме боли глава. Извинявай, че ти се сопнах. — Меган протегна ръце и въздъхна, когато той се притисна в нея. — Ти си най- прекрасното плашилце, Кевин. — Когато малкият се разсмя, тя го целуна по косата. — Хайде да слизаме. Може Алекс и Джени вече да се пристигнали.
Наистина бяха пристигнали и Алекс бе също толкова възмутен от вратовръзката си, колкото и Кевин. Но пък бе прекалено интересно, за да продължават да се цупят. Имаше най-разнообразни сандвичи, можеха да се закачат с бебетата и да обсъждат бъдещи приключения и лудории.
Както обикновено, всички говореха едновременно.
Шумът в стаята преряза Меган през главата като ръждясал трион. Тя пое високата чаша шампанско, която Трентън II й подаде, и положи всички усилия, за да се престори, че флиртът с него й бе особено приятен. Той бе добре поддържан мъж, висок, с тен, доста красив и наистина очарователен. Въпреки това Меган почувства невероятно облекчение, когато той насочи вниманието си към Коко.
— Хубава двойка са, нали? — прошепна Натаниъл в ухото й.
— Изключителни са. — Тя бодна кубче сирене и си наложи да преглътне.
— Май не си в настроение за веселба, Мег.
— Нищо ми няма. — За да го разсее, тя промени темата. — Мога да те заинтригувам с това, на което се
