— Виж ти! — Доволна, Колийн вдигна чашата с вино. — Браво на теб. Няма да търпя мързеливци в семейството си. Много си слаб. Яж си супата, без да й се мръщиш.
Коко простена тихо и даде сигнал да сервират следващото ястие.
— Тя никога не се промени. — Изпълнената със задоволство Лайла се бе отпуснала в люлеещия стол, докато Бианка жадно бе захапала гърдата й. Детската бе тиха, светлината — приглушена. Меган бе дошла тук, преценила, че това ще се окаже идеалното място за бягството й.
— Тя е… — Меган се опита да намери по-дипломатичен израз. — Истинска дама.
— Тя е стара досадница, която си вре носа навсякъде — разсмя се добродушно Лайла. — Но ние я обичаме.
До нея Аманда въздъхна.
— Щом разбере за книгата на Фъргюс, ще започне да ти досажда.
— И да ти виси над главата — добави Кейкей, гушнала Итън.
— И да ти ходи по петите — довърши Сузана, докато сменяше памперса на Крисчън.
— Звучи доста обещаващо.
— Не се притеснявай. — Сузана се разсмя и настани бебето в креватчето. — Ние ще ти пазим гърба.
— Ала не забравяй, — добави с усмивка Лайла, — че ще сме отзад.
— За книгата. — Меган покара пръст по танцуващия жираф на един от мобилните телефони. — Направих копия на няколко страници, които ще ви се сторят интересни. Водил си е много записки за сделки, за лични дела, за покупки. В един момент прибира бижутата — предполагам на Бианка — вероятно заради застраховка.
— Изумрудите ли? — Аманда повдигна едната си вежда, а Меган кимна. — И като си помислите само колко часове прекарахме да се ровим из разни документи, за да открием доказателство, че съществуват.
— Има и други — за стотици хиляди долари, което е било много през 1913 година.
— Той е продал почти всичко — измърмори Кейкей. — Нали открихме документите от продажбите. Отървал се е от всичко, което му е напомняло за Бианка.
— Все още е мъчително — призна Лайла. — Не заради парите, въпреки че Господ е свидетел, добре щяха да ни дойдат. Нейните неща са загубени и няма никога вече да ги видим.
— Много съжалявам.
— Недей. — Аманда се изправи, за да настани заспалата Дилия в креватчето. — Просто ние сме прекалено сантиментални. И винаги сме се чувствали много близки подух до Бианка.
— Разбирам те. — Беше странно да го признае, но Меган не устоя. — Аз усещам същото. Сигурно защото той я споменава толкова често в онази книга, а и защото портретът й е долу. — Малко притеснена, тя се засмя. — Понякога, когато минаваш през фоайето нощем, сякаш усещаш присъствието й.
— Разбира се — отвърна сериозно Лайла. — Тя е там.
— Извинете ме, дами. — Натаниъл влезе, очевидно никак необезпокоен, че се намира в детска стая, пълна с бебета и майки, които още кърмят.
Лайла се усмихна бавно.
— Здравей, хубавецо. Какво те води в родилно отделение?
— Дойдох да си взема момичето за срещата ни.
Когато посегна към ръката на Меган, тя се отдръпна.
— Ние нямаме среша.
— Ще се разходим, не помниш ли?
— Не съм казала…
— Нощта е само за разходки. — Сузана вдигна Крисчън на ръце, за да го успокой.
— Трябва да сложа Кевин да спи.
Чудеше се какво да измисли, но май нямаше особен успех.
— Аз вече го завих. — Натаниъл я побутни към вратата.
— Сложил си Кевин да спи?
— Ами той ми заспа на скута й реших, че така е най-добре. О, Сузана, Холт каза, че децата си готови, чакат ти да се приготвиш.
— Тръгвам. — Сузана изчака Нейт и Меган да се отдалечат достатъчно, за да не чуват, и се обърна към сестрите си.
— Какво мислите?
Аманда се усмихна доволно.
— Нещата се нареждат точно както трябва.
— Съгласна съм. — Кейкей остави Итън в креватчето.
— Навремето реших, че Лайла си е загубили ума, когато предложи да ги съберем тези двамата.
Лайла се прозя и въздъхна.
— Никога не греша. — В следващия момент очите й блеснаха. — Можем да ги видим през прозореца.
— Да ги шпионираме? — Аманда изви вежди — Страхотна идея — каза тя и се втурна към прозореца.
Силуетите им се очертаваха на лунната светлина, заляла тревата.
— Усложняваш нещата, Натаниъл.
— Опростявам ги — поправи я той. — Няма нищо по-простичко от една разходка на лунната светлина.
— Само че ти не очакваш нещата да приключат тук.
— Не. Въпреки това се съобразявам с твоите крачки, Мег. — Той повдигна ръката й към устните си, целуна я разсеяно и двамата се заизкачваха. — Изпитвам нужда да съм около теб. Това е най-лошото. Не мога да се отърся от това желание. Затова си казах, защо изобщо да опитвам? Просто реших да му се оставя.
— Аз не съм обикновена жена. — А как й се искаше да бъде, поне гази вечер, само за един час под звездите. — Нося тежък товар, пълна съм с недоверие, подозрения, за които дори не предполагах, че съществуват, докато не се запознах с теб. Няма да позволя отново да бъда наранена.
— Никой няма да те нарани. — Сякаш за да я защити, Нейт я прегърна и погледна към небето. — Виж каква е огромна луната тази вечер. Просто си виси. Ето я и Венера, и онази малката точка до нея, виждаш ли я. Това е Орион. Той повдигна ръката й, за да очертае съзвездието, също както преди и бе показал пътя по картите. — Ето ги и Близнаците. Виждаш ли?
— Да. — Тя наблюдаваше как сплетените им ръце се протягат към звездите, а бризът тласкаше вълните към брега, обрасъл с диви цветя.
Романтичен и мистериозен, нали така беше казала Коко. Да, беше истина, а Меган разбра, че бе готова да се поддаде на тази магия.
Ето че се намираше на една висока скала до морски пътешественик, който бе стиснал ръката й в загрубялата си длан и с глас рисуваше картини по звездите. Тялото му бе топло и стегнато до нейното. Кръвта й кипеше лудо във вените.
Жива. И вятърът, и морето, и мъжът, я караха да се чувства толкова жива.
Може и да имаше нещо тук — тези призраци на семейство Калхун. Скалите сякаш привличаха призраците да обикалят, и въздухът бе изпълнен със задоволство. Усещаше се и полъх на любов, който щеше да премине отвъд границите на времето.
— Не би трябвало да съм тук. — Въпреки че сама изрече тези думи, тя не се отдръпна, когато устните му докоснаха косата й.
— Слушай — прошепна Нейт. — Затвори си очите и слушай, за да чуеш как дишат звездите.
Меган го послуша, съсредоточена в шепота и пулсирането, на звездите. И на собственото си сърце.
— Защо ме караш да се чувствам така?
— Нямам отговор на този въпрос. Не всичко се подрежда както искаш, Мег — Искаше да види лицето й и
