СЕДМА ГЛАВА
Да се отдава на мечти посред бял ден бе напълно нетипично за Меган. Годините на самодисциплина я бяха научили, че мечтите са за времето, когато спиш, а не за дъждовни сутрини, когато мъглата е обвила къщата и по прозорците се стичат капки вода като сълзи. Компютърът й тихо бръмчеше, изоставен, а тя бе подпряла брадичка на свития си юмрук, за да се върне назад, както често ставаше през последните няколко дни, към онази лунна нощ с дивите цветя и плясъка на вълните.
От време на време се стряскаше и се опитваше отново да мисли логично. Нямаше да е зле да се подсеща, че единствената любовна история в живота й се бе оказала илюзия, лъжа, която стъпка невинността, чувствата и бъдещето й. Беше решила, че на нея подобно нещо повече не може да й се случи, чувстваше се доволна, че бе така. Докато не се появи Натаниъл.
Какво да прави, след като животът й пое по този напълно неочакван път? Все пак отдавна не беше дете и не вярваше нито на обещания, нито на ласкави думи. Възможно ли бе, след като желанията й отново се разбудиха, да ги задоволи, без да остане наранена?
Как й се искаше сърцето й да не изисква нищо. Как й се искаше да се прояви като умна, опитна и изтънчена жена, която с лекота ще се впусне в една чисто физическа връзка, напълно необременена от чувства.
Защо не бе възможно да се наслади на чистото привличане, съчетано с необходимото уважение? Тогава всичко щеше да бъде като едно съвсем обикновено простичко уравнение. Двама разумни възрастни, плюс малко желание, взаимно разбирателство и страст щяха да й донесат истинско удоволствие.
Просто искаше да е убедена, че няма да се появи някоя дроб, която да наруши тази елементарна симетрия.
— Меган?
— М-м-м? — Тя замечтано се обърна по посока на гласа. Въображаемите образи се стопиха, когато забеляза усмихнатата Сузана на прага на офиса. — О, извинявай, не те чух да влизаш.
— Ти беше много далече.
Заловена в магията на мечтите, Меган се опита да потисне обзелото я притеснение и започна да разбърква документите.
— Май да. Заради дъжда е.
— Много е красиво — мен винаги ме кара да мечтая. — Сузана бе почти сигурна за какво мечтаеше Меган. — Въпреки че туристите и децата сигурно са на друго мнение.
— Кевин реши, че мъглата е страхотна, докато не му казах, че не може да се катери по скалите в такова време.
— И плановете на Алекс и Джени да превземат Форт О’Райли претърпяха провал. Сега всички са в стаята на Кевин и защитават планетата от извънземните. Прекрасно е, че са заедно.
— Знам. Много добре се разбират.
— Да, на един акъл са — каза Сузана през смях и приседна настрани върху бюрото на Меган. — Как ти върви работата?
— Сравнително добре. Аманда е сложила всичко в ред и сега само трябва да го прекроя според моята счетоводна система и да кача готовия вариант на компютъра.
— За нея е страхотно облекчение, че ти пое работата. Имаше дни, когато едновременно обработваше счетоводството, говореше по телефона с клиенти и кърмеше Дилия.
Меган веднага си представи сцената и се усмихна.
— Ясно. Но пък тя е невероятно организирана.
— Майстор жонгльор. Нищо не мрази повече от това, да крепи по няколко дини под една мишница. Нали се сещаш?
— И още как. — Меган взе един молив и го завъртя между пръстите си. — Много се притеснявах за идването тук, Сузана, че Кевин ще бъде с мен. Страхувах се не просто, че няма да закрепя някоя диня, а че ще ги изпусна всичките, защото не смеех нито да кажа, нито да помисля нещо, от което би ти станало неприятно.
— Но тона са минали неща, Меган.
— За теб може и да са. — Меган въздъхна и отново остави молива. — Може би ми е по-трудно, защото бях другата жена.
— Ти, — попита тихо Сузана, — или аз?
Меган само поклати глава.
— Не мога да твърдя, че искам времето да се върне назад, за да променя нещата, защото нямаше да имам Кевин. — Тя си пое дълбоко дъх и вдигна поглед към очите на Сузана. — Знам, че приемаш Кевин като брат на другите деца, че го обичаш.
— Така е.
— Искам да знаеш, че и аз приемам твоите деца като част от семейството и ги обичам.
Сузана се протегна и покри с длан ръката на Меган.
— Знам, че е така. Една от причините да намина е, че исках да те попитам дали имаш нещо против Кевин да дойде с нас. Днес ще работя в оранжерията. На Алекс и на Джени винаги им с приятно, защото обядват с пица.
— Едва ли има нещо друго, което би му харесало повече. А и така ще му се реванширам за вратовръзката онази вечер.
Очите на Сузана грейнаха.
— За малко да удуша Алекс, докато го накарам да си сложи неговата. Дано леля Коко не е намислила нова официална вечеря в скоро време. — Тя наклони глава на една страна. — Като споменах леля Коко, ти виждала ли си я днес?
— Само за минутка, веднага след закуска. Защо?
— Тя пееше ли си?
— Като се замисля, май да. — Меган докосна с върха на езика горната си устна. — От няколко дни я чувам да си пее всяха сутрин.
— И сега си пееше. И си беше сложила най-хубавия парфюм. — Сузана притеснено прехапа устни. — Чудех се дали бащата на Трент… Той, разбира се, вече се е прибрал в Бостън, затова реших, че няма защо да се притеснявам. Прекрасен човек е, всички много го обичаме, ала все пак бил е женен четири пъти и не може да се спре да не върти очи.
— Забелязах. — След като се замисли за момент за това, което знаеше, и за желанието да го разкаже, Меган си прочисти гърлото. — Честно казано, не той е целта на Коко.
— Не е ли?
— Холандеца — отвърна Меган и забеляза как Сузана онемя.
— Моля?
— Мисля че двамата с Холандеца са… Доста увлечени.
— Холандеца? Нашия Холандец? Но тя все се оплаква от него, а той съска по нея при всеки удобен случай. Все се карат и… — Тя замълча и подпря юмруци на ханша си. — А-ха — каза Сузана и в очите й затанцуваха весели пламъчета. — Ле-ле, ле-ле, ле-ле…
Двете останаха загледани една и друга и се постараха да запазят приличие за около три секунди, след което избухнаха в смях На Меган й беше много приятно, че можеше да сподели и обсъди с нея като със сестра този семеен въпрос. След като разказа на Сузана как бе заварила Коко и Холандеца в кухнята, тя продължи за случката на терасата.
— Да знаеш, Сузана, че прехвърчаха искри. Отначало се уплаших, че ще се стигне до шамари, ала сетне установих, че това бе по-скоро някакъв ритуал за образуване на нова любовна двойка.
— Ритуал за образуване на нова любовна двойка — повтори Сузана с несигурен глас. — Наистина ли си мислиш, че…
— Кой знае? — Меган повдигна вежди няколко пъти. — Само че тя доста пее напоследък.
— И още как. — Сузана се замисли над наученото и то й се стори много пикантна новина. — Май ще се отбия до кухнята, преди да тръгна. Да видя как е там.
— Надявам се да получа пълен отчет.
