я обърна нежно. — Не винаги е възможно. — Целуна я. Устните му леко докоснаха нейните и се плъзнаха към слепоочието, по веждата и отново надолу. — Как ти е главоболието?
— Мина. Почти.
— Не. Затвори очи. — Устните му докоснаха клепките, нежни и меки като въздуха, а след това обходиха цялото лице. — Отвърни на целувката ми, хайде.
Как да не го стори, след като устата му така я изкушаваше? С тих стон тя се остави да я води сърцето. Само тази вечер, обеща си Меган. Само за един-единствен миг.
Бавната промяна в нея бе твърде много за него. Тя се остави в ръцете му, първоначално колебливите й устни се сгорещиха, разтвориха, готови да се отдадат. Наложи се да прояви много воля, за да не я притисне с всички сили и да я покори.
Меган нямаше да се съпротивлява. Сигурно бе знаел, че на скалите витае някаква магия, която ще ги омагьоса и двамата, ще го приласкае да се предаде, ще го накара да се грижи за нея.
— Желая те, Меган. — Спусна устни по гърлото й, а след това отново се качи към брадичката. — Толкова силно те желая, че едва се сдържам.
— Знам. Иска ми се… — Тя притисна лице на рамото му. — Аз не играя игрички, Натаниъл.
— Знам. — Той я погали по косата. — Щеше да е много по-лесно, ако играеше, защото тогава познавам правилата. — Стисна лицето й между дланите си. — И как да ги наруша. — Въздъхна и я целуна лекичко. — Тези твои очи, толкова усложняват всичко. — Отстъпи назад. — Най-добре да те прибера.
— Натаниъл… — Меган постави ръка на гърдите му. — Ти си първият мъж, който ме накара да… С когото искам да бъда след раждането на Кевин.
Нещо проблесна в очите му, нещо диво, опасно, още преди да успее да го потуши.
— Да не би да мислиш, че ми става по-лесно, като ми го каза? — Би се изсмял, ако не бе готов да се пръсне. — Меган, да не си решила да ме убиеш? — Независимо от думите си, той прехвърли ръка през раменете й и я поведе по пътеката надолу по скалите.
— Наистина не знам как да се справя с всичко това — каза тихо тя. — Никога преди не ми се е случвало подобно нещо.
— Продължавай в този дух — предупреди я Нейт, — и съвсем скоро ще те метна на рамо и ще те закарам в леглото си. В моето легло.
Само като си помисли за тази възможност, усети тръпка и някакво чувство на вина.
— Просто споделих с теб съвсем честно.
— Тогава опитай да ме излъжеш — каза той и се намръщи. — Направи нещата малко по-лесни за мен.
— Не ме бива да лъжа. — Меган го погледна изпод вежди. Колко интересно, поне веднъж Нейт да не знае какво да направи. — Няма логика да се притесняваш и да искаш да разбереш как се чувствам.
— Проблемът е как да се справя с това, което изпитвам. — Той си пое дълбоко дъх. — Изобщо не ми е до логика. — А тази нощ, каза си мрачно Нейт, определено нямаше да може да заспи. — „Желание ли е, няма спирка.“
— Какво?
— Робърт Бъртън. Нищо.
Вървяха към светлините на Кулите. Докато прекосяваха поляната, дочуха крясъци.
— Коко — отбеляза Меган.
— Холандеца. — Натаниъл стисна здраво ръката на Меган и забърза.
— Ти си толкова противен! Знаеш само да обиждаш — нареждаше Коко, вирнала брадичка, подпряла ръце на ханша си.
Едрите му ръце бяха скръстени на масивната гръд.
— Каквото видях, това и казах.
— Не съм се усуквала около Трентън като… Като…
— Пипало — подсказа й с нескрита наслада Холандеца. — Като пипало, стиснало корпуса на лъскава яхта.
— За твое сведение, танцувахме.
— Я! Така ли му се казва? Аз пък знам друга дума. Там, откъдето идвам…
— Холандец! — Натаниъл прекъсна напиращото нелюбезно сравнение.
— Ето, виждаш ли сега! — Ужасената Коко приглади роклята си. — Защо правиш сцени?
— Ти беше тази, която направи сцената с онова зализано богаташче. Сама му се натресе.
— Да съм се на-на-натресла! — Вбесената жена изпъна гръб, за да подчертае внушителния си ръст. — На никого през живота си не съм се натрисала. Вие, господине, сте отвратителен.
— Ще ти покажа аз, какво е отвратително, многоуважавана госпожо.
— Престани. — Готов да получи някой юмрук, Натаниъл пристъпи между тях. — Холандец, какво, по дяволите, ти става? Да не си пиян?
— Една-две глътки ром не са в състояние да ми размътят мозъка. — Той надникна вбесен над рамото на Натаниъл към Коко. — Нейното представление направо ме размаза. Разкарай ми се от пътя, момче. Има още какво да кажа.
— Ти приключи — поправи го младият мъж.
— Разкарай му се от пътя! — Всички погледи се насочиха към Коко. Макар и поруменяла, тя излъчваше впечатляващата властност на кралица. — Предпочитам сама да се справя с този въпрос.
Меган внимателно я подръпна за ръката.
— Коко, не смяташ ли, че е най-добре да се приберем вътре?
— Не смятам. — Тя се овладя и погали приятелски другата жена по ръката. — Хайде, скъпа, вие с Натаниъл вървете. Двамата с господин Ван Хорн предпочитаме сами да се справим с този въпрос.
— Ама…
— Натаниъл — повиши глас Коко, — отведи Меган.
— Да, госпожо.
— Сигурен ли си, че можем да ги оставим сами?
Натаниъл продължи да тегли младата жена към терасата.
— Да не би да искаш да се забъркаш?
Меган погледна през рамо.
— Не. — Разсмя се и поклати глава. — Никак.
— Е, господин Ван Хорн — започна Коко, когато бе сигурна, че са останали сами. — Имаш ли още нещо да ми казваш?
— И още как. — Готов за битка, той пристъпи напред. — Да кажеш на зализаното богаташче да си прибира израстъците.
Тя отметна глава назад и се наслади на бурното препускане на сърцето си, когато очите им се срещнаха.
— А ако не му кажа?
Холандеца изръмжа като вълк, вълк, който предизвиква друг мъжкар.
— Ще му счупя жалките израстъци като пръчки.
О, Боже, каза си Коко. Мили Боже…
— Наистина ли?
— Ти само ме предизвикай. — Той я подръпна и тя се остави да полети в прегръдката му.
Този път бе подготвена за целувката и я посрещна с вдигнати устни. Когато се отдръпнаха, и двамата бяха замаяни, останали без дъх.
Понякога, осъзна Коко, всичко зависеше от жената. Тя навлажни устни и преглътна.
— Стаята ми е на втория етаж.
— Много добре знам къде е. — Нещо като усмивка пробяга по устните му. — Моята с по-близо. — Пое я на ръце, също като пират, помисли си като насън Коко, отвлякъл заложница. — Ти си прекрасна здрава жена, Коко.
Тя притисна с ръка пърхащото си сърце.
— О, Нилс!
