натъкнах днес следобед.
— Така ли? — Той я хвана за ръка и я поведе към терасата.
— Коко и Холандеца.
— Пак ли се караха, или се замерваха с тигани?
— Не точно — Меган си пое дълбоко дъх с надеждата в главата й малко да се проясни. — Ами те… Поне така ми се стори…
Натаниъл вдигна невярващо вежди. Той и сам можеше да попълни неизречените думи.
— Шегуваш се, нали?
— Не, бяха нос до нос, прегърнати. — Тя успя да се усмихне, докато разтриваше пулсиращото слепоочие. — Тъй като влязох неочаквано и определено не навреме, те отскочиха един от друг така, сякаш замисляха кърваво убийство. И двамата се бяха изчервили. И двамата.
— Холандеца да се изчерви? — Натаниъл понечи да се разсмее, ала размисли. — Боже мой…
— Мисля, че са много сладки.
— Сладки ли каза? — Обърна поглед към стаята, където Коко, елегантна и изискана като кралица, се смееше на нещо, което Трентън й бе прошепнал. — Та тя изобщо не му е от категорията. Ще му разбие сърцето.
— Как можа да кажеш толкова абсурдно нещо. — Господи, не можеше ли главата й сама да падне от раменете и да я дари с малко облекчение? — В спорта може и да има категории, но тук говорим за любовна връзка.
— Между Холандеца и Коко? — Това го притесни, защото те бяха двама от малцината на този свят, които той истински обичаше. — Ти си счетоводителят, сладурче, ти кажи какво ще се получи, като събереш две и две.
— Нищо няма да ти кажа — озъби се Меган. — Единствено знам, че са привлечени един от друг. И престани да ми казваш „сладурче“.
— Добре, успокой топката. — Нейт я погледна внимателно. — Какво има?
Тя виновно вдигна ръка. Отново започна да разтрива слепоочието си.
— Нищо.
С бързо изречена ругатня той я обърна към себе си и я погледна в очите.
— Главоболие, значи? Силно ли е?
— Не… Да — призна Меган. — Цепи ми се главата.
— Толкова си напрегната. — Нейт започна да разтрива раменете й. — Като струна.
— Недей.
— Има добър терапевтичен ефект. — Палците му описвала кръгове около ключицата. — Ако на някой от нас му стане особено приятно, значи е случайно. Често ли страдаш от главоболия?
Пръстите му бяха силни, по мъжки въздействащи, сякаш владееха някаква магия. Просто да ти се прииска да се отпуснеш напълно.
— Изобщо не страдам от главоболия.
— Прекалено много стрес. — Ръцете му се качиха към слепоочията. — Тя затвори очи с въздишка. — Прекалено много таиш в себе си, Мег. Тялото ти после търси разплата. Обърни се и ме остави да се справя с раменете.
— Не е… — Недоволството й замря, щом той се зае с изпънатите й рамене.
— Отпусни се. Каква прекрасна нощ, нали? Има пълнолуние, звездите блещукат. Някога разхождала ли си се по скалите на лунната светлина, Меган?
— Не.
— От самата скала са поникнали диви цветя, някъде долу се разбиват вълните. Можеш дори да си представиш призраците, които Кевин толкова обича, да ги видиш как се разхождат, хванати ръка за ръка. Някои казват, че мястото е много самотно, ала не е така.
И гласът, и ръцете му я даряваха със спокойствие. За момент дори успя да повярва, че няма за какво да се притеснява.
— У Сузана има картина на скалите през нощта — каза Меган в старанието си да не изпуска нишката на разговора.
— Творба на Крисчън Бралфорд. Виждал съм я. Той има невероятен усет към това място. Но не е същото като действителността. Ако искаш, ще се разходим след вечеря. Ще ти покажа.
— Не му е сега времето да се занасяш с момичето. — Гласът на Колийн проряза вечерния въздух и тя запристъпва, подпряна на бастуна.
Въпреки че Меган отново се стегна, Натаниъл не помести ръце.
— На мен пък ми се струва, че сега е особено подходящ момент, госпожице Колийн.
— Да бе! Негодник. — Колийн сви устни. Колко обичаше тя красивите негодници! — Винаги си бил такъв. Помня те как тичаше като някакъв дивак из селото. Май морето те е превърнало в мъж, добре, добре. Стига си шавала, бе момиче. Той няма намерение да те пусне. Късметлийка излезе ти.
Натаниъл целуна Меган по косата.
— Срамежлива е.
— Значи се налага да го преодолее, нали така? Хайде, че Кордилия най-накрая е решила да благоволи да ни нахрани. Искам да седнеш до мен, за да ми разказваш за корабите.
— С най-голямо удоволствие.
— Хайде, влизайте. Прекарала съм по корабите половината си живот, а може и повече — започна Колийн. — Бас държа, че съм видяла повече от теб.
— Не се и съмнявам, госпожице. — Натаниъл задържа едната си ръка на рамото на Меган, а другата подаде на Колийн. — И колко ли разбити сърца сте оставили.
Тя избухна в смях.
— Безчет.
В трапезарията се носеше мирис на храна, цветя и восък. Щом всички се настаниха, Трентън II се изправи с чаша в ръка.
— Искам да вдигна тост. — Гласът му прозвуча безупречен, също като костюма. — За Кордилия, жена с невероятни таланти и изключителна красота.
Чукнаха се. От тайната си наблюдателница на стената Холандеца изсумтя, намръщи се и се върна разярен в кухнята.
— Трент. — Кейкей се наведе към съпруга си, снишила глас. — Знаеш, че те обичам.
Той предположи какво предстои.
— Да, знам.
— Знаеш, че обожавам баща ти.
— М-хм…
— Ако обаче пипне и с пръст леля Коко, ще се наложи да го убия.
— Разбрах. — Трент се усмихна нещастно и се зае с храната.
В другия край на масата, без дори да подозира каква заплаха го грози, Трентън се усмихваше на Колийн.
— Какво мислите за хотела, госпожице Калхун?
— Мразя хотелите. Никога не ги използвам.
— Лельо Колийн. — Коко размаха безпомощно ръце. — Верига хотели Сейнт Джеймс са известни по цял свят с лукса, който предлагат.
— Не мога да ги понасям — заяви Колийн и загреба супа. — Каква е тази гадост?
— Супа от раци, лельо Колийн.
— Трябва й сол — недоволстваше тя. — Ти, момче. — Тя насочи пръст към Кевин. — Не се прегърбвай. Да не искаш костите ти да се изкривят?
— Не, госпожо.
— Имаш ли някакви амбиции?
Момчето я гледаше безпомощно, ала щом майка му го стисна за ръката, се почувства по-спокоен.
— Може да стана моряк — избъбри той — Аз карах „Мореплавател“.
