— И откъде се сдоби с това?
— А, това ли? — Меган прокара длан по халата. — Взех го назаем от Лайла. Прецених, че ще ти хареса повече от хавлиения. — Той не казваше нищо и тя усети, че започва да губи смелост. — Ако предпочиташ да си тръгна, ще те разбера. Едва ли се чувстваш достатъчно добре за… Не е нужно да се любим, Натаниъл. Просто исках да ти помогна.
— Не искам да си тръгваш.
Усмивката й отново разцъфтя.
— Защо тогава не си легнеш? Ще започна от гърба ти. Честна дума, много съм добра. — Тя се засмя. — Конете ме обожаваха.
Той отиде до леглото и докосна косата й, после бузата.
— И в конюшнята ли слагаше копринени халати?
— Винаги. — Меган го побутна. — Обърни се по корем — нареди тя. Доволна от това, с което се бе заела, Меган сипа ароматно масло на дланите си и го разтри, за да го стопли. Внимаваше движенията на матрака да не го разклащат и коленичи до него. — Кажи ми, ако те заболи.
Започна от раменете му, като едва докосваше синините, и увеличаваше натиска по напрегнатите мускули. Имаше тяло на войн, каза си тя, стегнато и мускулесто, набраздено в битки.
— Днес си се преуморил.
Нейт изръмжа, затвори очи и се остави на удоволствието да го покори. Усещаше леките докосвания на коприната до кожата си. Долавяше и парфюма й, който му се стори като истински балсам.
Болките отшумяха и се превърнаха в една по-първична болка, която зажужа в кръвта му, когато Меган докосна с устни рамото му.
— Така по-добре ли е? — прошепна тя.
— Не. Убиваш ме. Не спирай.
Смехът й беше нисък, мек, когато издърпа кърпата и притисна умелите си пръсти от двете страни на гръбнака.
— Тук съм, за да те накарам да се почувстваш по-добре. Натаниъл. Отпусни се, за да има ефект.
— Справяш се отлично. — Той простена, когато пръстите й се спуснаха надолу, като описваха кръгове, натискаха. Следваха ги устните й, леки като перце, нежни.
— Имаш толкова красиво тяло. — И Меган дишаше учестено, докато го галеше и докосваше. — Обичам да го гледам, да го докосвам. — Вдигна устни от гърба му, отново се насочи към раменете и леко захапа ухото му. — Обърни се — прошепна тя. — Аз ще свърша останалото.
Устните й го чакаха, когато се обърна. Посегна към гърдите й, но Меган се отдръпна.
— Чакай. — Въпреки че ръцете й трепереха, тя сипа още масло. Без да откъсва очи от неговите, протегна пръсти върху гърдите му. — Целият са те изранили — прошепна.
— На тях им се отрази по-зле.
— Натаниъл, войнът, сразил драконите. Лежи мирно — прошепна Меган и се наведе, за да целуне драскотините и синините по лицето му. — Ще ги накарам всички да изчезнат.
Сърцето му лудо блъскаше. Усети го под дланта си. На светлината на лампата очите му изглеждаха като тъмен пушек. Халатът се бе събрал около коленете й, когато се настани върху него. Масажира раменете му, ръцете, дланите, целуна ожулените кокалчета, докосна ги с език.
Въздухът натежа като сироп, гъст и сладък. Задържаше се в дробовете му при всяко вдишване. Никоя друга жена не го бе карала да се чувства безпомощен, изтощен и доволен едновременно.
— Меган, имам нужда да те докосна.
Без да откъсва очи от него, тя посегна към колана на халата и го разхлаби. В следващия момент коприната се плъзна от раменете й. Отдолу бе с копринено бельо. Той протегна ръка и една тънка презрамка се плъзна по рамото му.
Меган затвори очи и отпусна ръка, докато неговата се спусна под коприната. Изведнъж се появиха същите ослепителни цветове като зарята в небето. В главата й се пръснаха звезди, красиви и горещи. Жадна за още, тя се надигна над него и го пое в себе си бавно.
Потръпна, когато Нейт се изви нагоре и стисна бедрата й. Цветовете се вляха в кръвта й, нажежени до бяло, кожата й овлажня. Усетила желанието, Меган се наведе и пое устните му, а пръстите й притиснаха наранената му кожа.
— Нека аз — изстена тя и притисна ръката му към гърдата си. — Нека аз… — Сякаш подивяла от страст, Меган се движеше като светкавица. Погледът му се замъгли и той извика името й усетил как желанието се събира на топка. Освобождаването бе като неочакван удар, нанесен с кадифен камшик. Тя се стегна около него в момента на наслада. Слаба и безсилна, отпусна глава на гърдите му.
— Нараних ли те?
Нямаше сили да я прегърне, затова продължи да лежи отпуснат.
— Не усещам нищо друго освен теб.
— Натаниъл… — Меган надигна глава, за да го целуне.
— Вчера забравих да ти кажа нещо.
— М-м-м… Какво има?
— И аз те обичам. — Забеляза, че очите му се отвориха и потъмняха.
— Това е добре. — Ръцете му вече не бяха обзети от слабост, когато я притисна към себе си.
— Не знам дали е достатъчно, но…
Той извърна устни към нея, за да я накара да замълчи.
— Не разваляй нещата. За Бога, Меган. За тази вечер това е достатъчно. — Целуна я отново. — Остани при мен.
— Добре.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Зарята бе едно, но когато представителките на семейство Калхун се събираха, за да планират тържеството по случай годежа на Коко, излитаха ракети и се отправяха към звездите.
Обмислиха всички възможности, от маскен бал до круиз на лунна светлина, докато накрая всички се съгласиха да организират вечеря и танци под звездите. Имаха само седмица, за да смогнат с всичко, и затова разпределиха задачите.
Меган си отделяше по малко време всеки ден, за да излъска среброто, да измие кристала до блясък и да избели ленените покривки и салфетки.
— Прекалено много шумотевица. — Колийн потропваше с бастуна, докато приближаваше шкафа, където Меган броеше салфетките. — Когато жена на нейната възраст се закачи за някой мъж, би трябвало да прояви достатъчно здрав разум и да го стори дискретно.
Меган загуби бройката и търпеливо започна отначало.
— Не обичаш ли събиранията, лельо Колийн?
— Само когато има причина. Никога не съм смятала, че доброволно да се подложиш на някой мъж, може да се нарече повод за празнуване.
— Не е така при Коко. Холандеца я обожава.
— Хм. Времето ще покаже. Щом мъжът ти надене пръстена, вече нито е мил, нито пък се подчинява. — Пронизващите й очи се приковаха в Меган. — Не е ли това причината да отблъскваш онзи моряк с широките рамене? Страхуваш се какво ще излезе, след като кажете „да“.
— Не, разбира се. — Меган остави купчинка ленени салфетки настрани, преди отново да обърка бройката. — А ние говорехме за Коко и Холандеца, не за мен. Тя заслужава да бъде щастлива.
— Не всеки получава това, което заслужава — изстреля в отговор Колийн. — Ти би трябвало да го знаеш, или греша.
Изгубила всякакво търпение, Меган се врътна към нея.
— Просто не разбирам защо се опитваш да развалиш нещата. Коко е щастлива и аз съм щастлива. Полагам всички усилия, за да бъде и Натаниъл щастлив.
— Само че не съм забелязала да си си купила портокалови цветчета, момиче.
— Бракът не предлага отговор на всеки. Поне така е било при теб.
