— За теб е това. — Тя подаде на Джени камъка. — Бях по-малка от теб, когато го подарих на майка. Мислех си, че е магически. Може и да е.
— Много е красив. — Възхитена от новото си съкровище, Джени го потри в бузата си. — Мога да го сложа на перваза на прозореца.
— На нея щеше да й стане приятно — отвърна тихо Колийн. — Тя го държеше на нейния перваз. — Прокашля се и гласът й възвърна обичайната си рязкост. — Вие, момчета, вземете войниците. Бяха на братята ми.
— Страхотно — прошепна Алекс и стисна с неподправено страхопочитание съвършено изработения войник. — Благодаря.
— Благодаря — повтори след него Кевин. — А на леля Коко нищо ли няма да дадеш?
— За нея е снимката.
— Лельо Колийн… — Разчувствана. Коко посегна към кърпичката си. — Не трябваше, наистина.
— Това ще ти бъде сватбеният подарък, затова трябва да си доволна.
— Много съм ти благодарна. Не знам какво да кажа.
— И да вземеш да изчистиш мръсотията от рамката. — Колийн се подпря на бастуна си и се обърна към Меган. — Изглеждаш много доволна от себе си.
Сърцето на Меган наистина преливаше от задоволство, затова не направи опит да се преструва.
— Така е.
Овлажнелите очи на Колийн проблеснаха.
— Така и трябва да бъде. Ти си умно момиче, Меган. И много изобретателна. Напомняш ми за мен самата преди много години. — Тя тихо взе перлите и ги прокара през пръстите си.
— Чакай… — Меган пристъпи към нея. — Нека да ти помогна да си ги сложиш.
Колийн поклати глава.
— Перлите се нуждаят от младост. За теб са.
Смутена, Меган отпусна ръце.
— Не, не можеш да ми ги дадеш просто така. Бианка ги е била предопределила за теб.
— Тя искаше да бъдат предадени.
— Но в семейството. Те се за Коко или за…
— Те са за този, за когото кажа аз — заяви властно Колийн.
— Не бива така… — Меган се огледа за подкрепа, ала всички я гледаха с доволни усмивки.
— За мен е напълно справедливо — каза Сузана. — Аманда?
Аманда докосна с ръка часовника, който бе поставила на ревера си.
— Напълно.
— Чудесно. — Коко хлипаше в кърпичката си. — Наистина е чудесно.
— Точно така трябва — съгласи се Кейкей и погледна Лайла.
— Предопределено е от съдбата. — Тя изви лице към Макс. — Само глупаците се съпротивляват на съдбата.
— Значи всички сме съгласни. — Сузана отново ги погледна и този път кимнаха и мъжете. — Гласуваме „за“.
— Ха! — Въпреки че бе изключително горда, Колийн се намръщи. — Като че ли имам нужда от одобрението ви, за да подаря нещо, което си е мое. Вземи ги. — Бутна ги в ръцете на Меган. — Върви горе да се поизчистиш. Приличаш на коминочистач. Като слезеш долу, да си ги сложиш.
— Лельо Колийн…
— Стига си дрънкала. Прави, каквото ти се казва.
— Хайде. — Сузана пое ръката на Меган и я поведе към стаята й. — Аз ще ти помогна.
Колийн доволно се отпусна на стола си и потропа с бастуна.
— Къде ми е питието?
По-късно, когато луната изплува от морето, Меган тръгна с Натаниъл към скалите. Бризът шепнеше тайни из тревата и се закачаше с дивите цветя.
Тя бе облякла семпла дълга лятна рокля, която се вееше на вятъра. Перлите блестяха като съвършени луни на шията й.
— Какъв ден само, а, Меган…
— Още съм като замаяна. Тя раздаде всичко, Натаниъл. Наистина не разбирам как можа да даде всички тези неща, които й бяха толкова близки.
— Невероятна жена. Само специален човек като нея може да забележи магията.
— Магията ли?
— Практичната ми Меган. — Той я подръпна за ръката и двамата седнала на една скала, загледани в бурните води. — Не се ли зачуди дори само за миг как стана така, че всеки подарък бе толкова подходящ? Защо преди осемдесет години Фъргюс Калхун е избрал тъкмо тези неща и ги е скрил? Брошката с цветя за Сузана, часовникът за Аманда, Йейтс за Лайла и нефритът за Кейкей? А портретът за Коко?
— Съвпадение — прошепна Меган, но по гласа й пролича, че се съмнява.
Нейт се засмя и я целуна.
— Съдбата се гради на съвпадения.
— Ами перлите?
— Именно. — Той ги проследи с пръст. — Символ на семейството, издръжливостта, невинността. Много ти отиват.
— Те… Знам, че трябваше да намеря начин да не ги приема, ала когато Сузана ми ги сложи, след като се качихме горе, ми се стори, че са мои.
— Така е. Запитай се защо ги намери, защо след като семейство Калхун са търсили изумрудите, не са открили и най-незначителния намек за тази кутия? Счетоводната книга на Фъргюс се появи едва след като ти пристигна в Кулите. Ето го и кодираното съобщение. Кой би могъл да го разкодира, ако не логичната мисъл на една счетоводителка.
Тя поклати глава и се разсмя.
— Не мога да намеря обяснение.
— Тогава просто приеми нещата такива, каквито са.
— Вълшебен камък за Джени, войници за момчетата. — Меган положи глава на рамото му. — Май не мога да споря за подобни съвпадения. Нито пък за съдбата. — Изпълнена със задоволство, тя затвори очи и остави вятъра да помилва страните й. — Не мога да повярвам, че само преди няколко дни бях побеляла от тревоги. Някъде тук си го открил, нали?
— Да. — Реши, че бе най-добре да не споменава пред нея колко бе трудно изкачването. — Последвах птицата.
— Птицата ли? — Меган се отдръпна, без да разбира. — Странно. Кевин ми спомена за една птица. Бяла със зелени очи, била останала с него през нощта. Само че той има прекалено развинтено въображение.
— Имаше птица — каза й Натаниъл. — Бяла чайка с изумрудени очи. Очите на Бианка.
— Само че…
— Приеми магията, когато я откриеш. — Той обгърна раменете й, за да могат и двамата да се насладят на шума на прибоя. — Имам нещо за теб, Меган.
— М-м-м? — Чувстваше се доволна, сънлива и измърка в знак на протест, когато Нейт се отдръпна.
Той бръкна в сакото си и извади някакъв свитък.
— Може и да ти е трудно да ги прочетеш на лунната светлина.
— Какво е това? — Тя ги загледа с любопитство. — Още фактури ли?
— Не. Застраховка живот.
— Я… Боже! Не бива да я разнасяш наоколо. Трябва да я прибереш някъде в сейф. При това защитен от пожар.
— Млъквай. — Нервите му започваха да се опъват, затова Нейт стана и приближи до ръба на скалата, а след това се върна. — Има и здравна застраховка, там е и ипотеката ми и няколко акции. И противната пенсионна сметка.
Меган държеше документите, сякаш бяха диаманти.
