— Попълнил си бланката…
— Щом се налага, и аз мога да съм практичен. Щом искаш сигурност, ще ти осигуря сигурност. Има достатъчно цифри, за да има с какво да се занимаваш.
Меган стисна устни.
— Значи си го направил заради мен?
— Всичко съм готов да направя заради теб. Щом предпочиташ да си влагам парите в пенсионно осигуряване, вместо да съсичам дракони, добре, става!
Тя го погледна, застанал на фона на океана и звездите, краката му разкрачени, сякаш бе на палубата на кораб, очите му блеснали със сила, която разпръсваше тъмнината. А синините по лицето му се стопяваха.
— Ти си съсякъл твоя дракон преди години, Натаниъл. — За да не стоят бездейни ръцете й, Меган приглади документите. — Аз обаче имам проблем да съсека моя. — Тя се изправи, приближи се до него и пъхна хартиите в джоба му. — Леля Колийн ме притисна в ъгъла днес. Каза много неща, включително и това, колко съм била умна, че не поемам никакви рискове. Как никога не бих направила грешката да позволя някой мъж да стане прекалено значим. Било по-добре да съм сама, отколкото да се доверя на някой и да му отдам сърцето си. Тези думи ме притесниха и ме уплашиха. Трябваше да мине известно време, за да разбера какво точно е имала предвид. Предизвиквала ме е да се изправя срещу себе си.
— Ти направи ли го?
— Не ми е лесно. Не ми хареса всичко, което видях, Натаниъл. През изминалите години се убеждавах, че съм силна и самоуверена. Но ето че оставих някой без каквото и да е значение да хвърли сянка и на моя живот, и на живота на Кевин. А си мислех, че защитавам и себе си, и сина си.
— Справила си се отлично, съдейки от всичко, което виждам.
— В някои отношения е наистина много добре. Бях се затворила в себе си, защото така бе по- безопасно. А после се появи ти. — Меган постави ръка на бузата му. — Толкова се страхувах от това, което чувствах към теб. Ала това е вече минало. Обичам те, Натаниъл. Няма значение дали е съдба, или магия, съвпадение или просто късмет. Радвам се, че те открих. — Тя вдигна лице към неговото и се отдаде с наслада на целувката, на мириса на море и на обещанията на ръцете му. — Нямам нужда нито от документи за пенсия, нито от застраховка живот, Натаниъл, — прошепна Меган. — Не че ти нямаш нужда. За теб това е много важно… Престани да се смееш.
— Луд съм по теб. — Все още засмян, той я пое на ръце и я завъртя в кръг.
— Тази твоя лудост ще ни прекатури от скалата. — Тя си пое лъх и се притисна към него.
— Не и тази вечер. Тази вечер не може нищо да ни се случи. Не усещаш ли? Сега ние сме магията. — Отново я пусна, но я задържа притисната, така че дори вятърът не можеше да се промуши помежду им. — Обичам те, Мег, ала не мога да падна на колене.
Тя притихна.
— Натаниъл, мисля, че не…
— Добре. Недей да мислиш. Само слушай. Плавал съм по целия свят, обиколил съм го неведнъж и за десет години видях повече, отколкото някои хора ще видят през целия си живот. Но се върнах вкъщи, за да намеря теб. Не казвай нищо — прошепна той. — Седни. — Поведе я към скалата и седна до нея. — Има още нещо за теб, не са само документите. Те бяха, за да те размекнат. Погледни — каза Нейт и извади кутийка от джоба си. — След това ми кажи, че не е било писано да стане така.
С треперещи пръсти Меган отвори кутийката. Възкликна и вдигна очи към неговите.
— Перла — прошепна тя.
— Щях да купя традиционния диамант. Нещо истинско. Ала щом видях това, го познах. — Извади го от кутийката. — Съвпадение ли е?
— Не знам. Кога го купи?
— Миналата седмица. Още първия път, когато те видях, исках да те доведе тук, на това място. При луната и звездите. — Той погледна пръстена. Перлата бе заобиколена от малки диаманти. — Луната и звездите — каза той и пое ръцете й. — Това исках да ти подаря, Меган.
— Натаниъл… — Опита се да си каже, че всичко бе прекалено бързо, прекалено глупаво, но мисълта избяга. — Прекрасен е.
— Той е бил предопределен. — Докосна устните й със своите. — Както и на нас ни е било писано да сме заедно. Ожени се за мен, Меган. Започни нов живот с мен. Нека бъда баща на Кевин и да имаме и други деца с теб. Нека остарея с теб.
Тя не можеше да намери логика, нито пък да измисли причини, поради които да иска да чакат. Отговори със сърцето си.
— Да. Да на всичко, което каза. — Разсмя се и го прегърна. — О, Натаниъл. Да, да, да…
Той затвори очи от облекчение и радост.
— Сигурна ли си, че не искаш да категоризираш това?
— Сигурна съм. Съвсем сигурна. — Отдръпна се и му подаде ръка. — Моля те. Искам си луната и звездите. Искам и теб.
Нейт плъзна пръстена на ръката й.
— Имаш ме, сладурче.
Когато я привлече отново, му се стори, че чува тиха въздишка, много наподобяваща въздишката на жена.
ЕПИЛОГ
— Мамо! Тук сме!
Меган вдигна поглед от бюрото си, тъкмо когато Кевин влетя в кабинета. Вдигна едната си вежда, когато забеляза сакото, което бе облякъл.
— Боже, Боже, колко си хубав!
— Нали каза, че трябва да се облека, защото било тържество по случай рождения ден на леля Колийн. Нали изглеждам добре? — Той протегна вратле. — Татко ми показа как да си вържа сам вратовръзката.
— Справил си се отлично. — Тя се въздържа да приглади и затегне възела. — Как беше бизнеса с разходките днес?
— Страхотно. Спокойно море и освежаващ бриз. Видяхме първия кит ляво на борд.
— Боже, колко обичам тези морски термини. — Меган го целуна по носа.
— Ако не трябваше да ходя на училище, щях да работя всеки ден с татко и Холт, не само в събота.
— А ако не ходиш на училище, няма да знаеш много повече, отколкото сега. Съботите са ти достатъчни. — Тя го подръпна за косата. — Така е, приятелю.
Кевин си знаеше, че ще стане така. Не че имаше нещо против училището. Все пак бе цяла една година по-напред от Алекс. Усмихна се широко на майка си.
— Всички са тук. Кога ще се появят новите бебета?
— М-м-м… — Сестрите Калхун бяха бременни в различни месеци и това бе доста интересен въпрос. — Бих казала, че ще се започне следващия месец и така ще бъде чак до Нова година.
Той прокара пръст по ръба на бюрото й.
— А коя според теб ще бъде първа? Кейкей или Сузана?
— Защо? — Меган вдигна очи от счетоводната книга и присви очи. — Кевин, да не би да си правил залози за кое ще бъде следващото бебе?
— Ама, мамо…
— Никакво залагане! — повтори тя и едва потисна смеха си. — Изчакай ме само минутка да приключа с това и идвам.
— Побързай. — Кевин вече подскачаше. — Всички са готови.
— Добре, само да… — Само нищо, помисли си Меган и затвори счетоводната книга със замах. — Работното време свърши. Да отиваме да се веселим.
— Дадено! — Кевин я грабна за ръката и я потегли от стаята. — Алекс каза, че Холандеца е направил невероятна торта и на нея ще има поне сто свещи.
— Няма да са точно сто — поправи го през смях Меган. Когато наближиха семейното крило, тя погледна
