Свали си якето и се зае за работа.
Убиваше го, сантиметър по сантиметър. Джона знаеше какво бе да желаеш една жена, от която кръвта ти да кипи и в главата ти да се въртят разни образи. Това бе нещо като глад, който бавно се надига в стомаха и го разяжда, докато не бъде удовлетворен.
Никоя друга жена не му бе причинявала болка.
Той носеше вкуса й в себе си. Не можеше да се отърси от него. Това само по себе си бе вбесяващо. То й даваше предимство, което никога не бе позволявал на никого. Фактът, че тя изглежда не го знаеше, не омаловажаваше слабостта му.
А когато си слаб, си уязвим.
Джона искаше разследването да свърши. Искаше тя да се върне в нейния си живот, в нейния си свят, за да може той да възстанови равновесието в своя.
После си спомняше как се бе взривила срещу него, как устните й изгаряха под неговите, как пръстите й се свиваха на юмруци в косите му. И започваше да се безпокои, че никога вече няма да се почувства здраво стъпил на земята.
— Добре че наблизо няма някое ченге.
Пръстите на Джона стиснаха силно чашата, но когато се обърна към Френи, очите му бяха спокойни.
— Какво?
Тя взе една бира, отвори я и я сервира.
— Един мъж може да го арестуват, задето гледа така някоя жена. Мисля, че се наричаше целенасочено или нещо подобно. Какво целиш е съвсем ясно, поне когато тя не гледа към теб.
— Наистина ли? — И това, осъзна той, бе още една тревога. — Значи трябва повече да се наблюдавам.
— Тя доста наблюдава — измърмори Френи, когато Джона се отдалечи.
— На ума му има грижи — отбеляза Уил. Той обичаше да идва в нейния край на бара, за да вдъхне аромата на косите й или може би да успее да спечели от нея една усмивка.
— На ума му има жена. И съвсем не се чувства сигурен с нея. — Тя му намигна и му сипа едно безалкохолно питие, от което Уил в работно време пиеше литри.
— Жените никога не са тревожили човека.
— Тази го тревожи.
— Е… — Той отпи и огледа тълпата край бара. — Хубава е.
— Не е това. Външният вид е само на повърхността. Тази му е влязла под кожата.
— Мислиш ли? — Уил подръпна късата си брада. Той не разбираше жените и нямаше претенции да ги разбира. За него те бяха просто невероятни същества с изумителна сила и прекрасни форми.
— Не мисля, знам. — Френи го потупа по ръката и сърцето му запърха в гърлото.
— Два коктейла „маргарита“, с лед и сол, две наливни бири и сода с лимон. — Джан остави таблата си и закачливо погъделичка Уил по рамото. — Здрасти, голямо момче!
— Здрасти, Джан. — Уил се изчерви. Винаги се изчервяваше. — По-добре да пообиколя клуба. — Бързо се отдалечи.
Френи поклати глава:
— Не бива така да го дразниш.
— Не мога да се въздържа. Толкова е сладък. — Тя отметна назад косата си. — Слушай, тази вечер има купон. Като затворим, отивам там. Искаш ли да дойдеш с мен?
— След като затворим, аз ще си бъда у дома, в малкото си легълце, и ще сънувам Брад Пит.
— Сънищата доникъде няма да те доведат.
— Аз ли не знам — измърмори Френи и включи шейкъра.
Алисън носеше пълна табла с празни чинии, а в тефтера, пъхнат в престилката й, бяха записани поръчките за две маси. Само половин час след началото на смяната, помисли си. Нощта щеше да е дълга. По-дълга, разбра тя, когато забеляза, че Джона идва към нея.
— Алисън, искам да говоря с теб. — За нещо, за каквото и да е. Само пет минути насаме с теб. За съжаление. — Би ли се качила в кабинета ми по време на почивката си?
— Някакъв проблем ли има?
— Не — излъга той. — Няма никакъв проблем.
— Добре, но кажи на Уил. Той брани пещерата ти като вълк.
— Вземи си почивката сега. Ела с мен.
— Не мога, чакат ме жадни хора. Ала ако е нещо важно, ще се измъкна веднага щом мога. — Тя бързо се отдалечи, защото бе доловила онази жарава зад думите му, която й казваше, че това, което иска Джона, няма нищо общо с работата.
Спря на мястото си до Пит и си заповяда да се овладее. Тъй като той забавляваше трима от седналите на високите столове с някакъв дълъг и сложен виц, Али използва времето да отпусне крака и да огледа масите и бара.
Една двойка на по около двадесет и няколко години, които изглеждаха в разгара на спор. Трима чиновници с разхлабени вратовръзки, обсъждащи бейзбола. Флирт в начален етап между една сама жена и по-добре изглеждащия от двама мъже на бара. Много погледи и усмивки.
Още двама на една от масите, които се смееха на някаква своя си шега, хванати за ръце и флиртуващи, въпреки че на ръцете им имаше венчални халки. Женени, щастливи и финансово обезпечени, ако можеше да се съди по скъпата чанта, преметната през облегалката на стола на жената и обувките в същия стил.
На съседната маса друга двойка водеше спокоен разговор, който изглежда доставяше удоволствие и на двамата. Тук също имаше интимност, забеляза тя. Езикът на тялото, жестовете, усмихващите се погледи над глътки вино.
Али завиждаше на това може би спокойно удоволствие да има някой, който би седял от другата страна на масата в едно претъпкано заведение и би гледал само нея, би се интересувал от това, което тя казва, и от онова, което няма нужда да казва.
Това го имаше и между нейните родители, този естествен ритъм, това уважение, което придаваше реални измерения на любовта и привличането.
Ако бе толкова прекрасно да се наблюдава такова нещо, мислеше Али, колко ли по-прекрасно би било да се преживява?
Докато мислеше за това, чу как избухна смях след края на вица на Пит. Даде поръчката си, като слушаше разсеяно в бъбренето около себе си и непрекъснато оглеждаше движенията и лицата.
Видя как двойката, която се държеше за ръце, направи знак на Джан и жената посочи нещо в менюто, когато сервитьорката се приближи към масата да вземе поръчката им. Джан се наведе, прикри устата си с ръка, завъртя очи и жената се разсмя.
— Колкото по-горещо, толкова по-добре — заяви тя. — Масата ни в клуба е запазена чак за осем, така че ще имаме много време да се охладим.
Когато Джан си записа поръчката и се отдалечи, Али се усети, че се усмихва на начина, по който мъжът поднесе ръката на жената към устните си и я захапа по кокалчетата на пръстите.
Ако не бе този пристъп на завист, който привличаше вниманието й към тях, можеше и да не забележи. И сега й отне няколко секунди, за да осъзнае, че картината се бе променила.
Чантата на жената все още висеше на облегалката на стола й, но под различен ъгъл, а ципът на външния джоб не бе докрай затворен.
Али застана нащрек и първата й мисъл бе да се съсредоточи върху Джан. И тогава го видя. Втората жена, седнала с гръб към първата, все още се усмихваше на своя компаньон, докато под масата, ловко и без да бърза, пусна връзка ключове в чантата, която държеше в скута си.
Бинго.
— На луната ли отиде, Али? — Пит я потупа с пръст по рамото. — Не вярвам някой там да чака водка и тоник.
