Джона стигна до вратата преди нея. Беше бърз. Но този път хвана дръжката и я задържа затворена.
— Няма да си тръгнеш, преди да сме свършили.
— Аз казах, че съм свършила. — Тя посегна към вратата.
— Аз обаче не съм. Млъкни и ме слушай.
— Още един път ми кажи да млъкна, и…
Накара я да млъкне. С една силна, ожесточена целувка.
— Никога не съм обичал друга жена. Не съм изпитвал нищо, което дори малко да прилича на това. Така че ме остави да го кажа.
Сърцето й направи един прелестен скок. Ала тя кимна и отстъпи крачка назад.
— Добре. Изплюй камъчето.
— Ти ме удари между очите още първия път, когато влезе в стаята. Още не виждам добре.
— Е… — Али седна на един висок стол до бара. — Дотук ми харесва. Давай нататък.
— Виждаш ли? — Посочи с пръст към нея. — Всеки друг на мое място ще ти удари един.
— Но не и ти. На теб това ти харесва.
— Очевидно. — Той се приближи и опря ръце на бара от двете й страни. — Аз те обичам, и това е.
— О, не мисля. Направи ми предложение.
— Предложение ли искаш? Добре, ето. Напускаш апартамента си и се преместваш официално горе.
— С пълното право на сауна и фитнес?
Джона се разсмя и възелът в стомаха му малко се разхлаби.
— Да.
— Дотук приемам. Какво друго ми предлагаш?
— Никой друг никога няма да те обича, както аз те обичам. Гарантирам ти го. И никой друг няма да те изтърпи. Обаче аз ще те изтърпя.
— Аз мога да ти кажа същото. Ала не е достатъчно.
Чудесните очи се присвиха.
— Какво искаш?
Тя опря гръб на бара.
— Брак.
А сега присвитите очи потъмняха.
— Сериозно ли говориш?
— Говоря това, което мисля. Виж сега, бих могла и аз да ти го предложа, но си представям, че мъж като теб, който има навика да отваря врати на жените и да купува коледни подаръци на малки дечица…
— Остави това.
— Добре. — Али се поизправи и го погали по бузата. — Да кажем просто, представям си, че си достатъчно традиционалист, за да искаш сам да предложиш на жената. Е, оставям те да го сториш. — Обви ръце около врата му. — Чакам.
— Просто си мисля. Сега е посред нощ, ние сме в бара и рамото ми кърви.
— Устата ти също.
— Да. — Той я избърса с опакото на ръката си. — Предполагам, че това е почти идеален момент като за нас с теб.
— На мен ми харесва. Ти ми харесваш.
Джона измъкна шнолата от косите й и я хвърли настрани.
— Първо ми кажи, че ме обичаш. Кажи името ми.
— Обичам те, Джона.
— Тогава се омъжи за мен, пък да видим какво ще стане.
— Договорихме се.
Информация за текста
© 2000 Нора Робъртс
© 2002 Галина Курчатова, превод от английски
Nora Roberts
Night Shield, 2000
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Нора Робъртс. Нощен патрул
ИК „Коломбина прес“, 2002
Редактор: Людмила Харманджиева
Художествено оформление: Кръстьо Кръстев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14609]
Последна редакция: 2009-11-19 15:33:16
