развиха така.
— Мисля, че точно за това говорех.
— Не ме прекъсвай. Аз съм бизнесмен. Не крада и лъжа, защото не ми се налага. Това не означава, че не играя играта както на мен ми харесва.
— Истински гангстер, нали? Блекхоук, ти си мошеник. Самоувереност, ловки ръце, леден поглед. И това голямо меко сърце. Чак сантиментално. — Развеселена от безмълвния потрес, изписан на лицето му, тя отиде до хладилника и извади една отворена бутилка бяло вино. Вече не бе уморена. Бе се съживила. — Мислиш ли, че не съм те проверявала, мой човек? Че не съм проверявала приятелите ти, историите ти? Ти като квачка събираш болните и ранените. — Али вече се забавляваше. Измъкна тапата и намери една чаша. — Френи: прибрал си я от улицата, направил си я почтена, дал си й работа. Уил: накарал си го да се поправи, платил си дълговете му, преди да са го пребили, дал си му костюм и достойнство.
— Всичко това няма нищо общо.
— Не съм свършила. — Тя си сипа вино. — Този студен човек води Бет в женски приют, купува на децата й подаръци от Дядо Коледа, когато тя няма нито пари, нито сили да се занимава с това. Джона Блекхоук купува кукли Барби.
— Не съм купувал кукли. — Това отиваше малко прекалено далеч. — Френи ги купи. И това няма нищо общо.
— Да, точно така. После Маури, един от твоите готвачи. — Али седна на един фотьойл и вдигна краката си. — И парите, които си му дал назаем… Използвам тази дума нарочно, за операция на майка му.
— Престани.
Тя само се усмихна, потопи пръст във виното и го облиза.
— Шери, малката помощник сервитьорка, която учи в колеж. Кой й плати таксата последния семестър, когато тя не можеше да събере пари? Ами малкият проблем на бармана Пит, когато миналата година един шофьор без осигуровки блъсна колата му?
— Инвестирането в хора е добър бизнес.
— Щом ти харесва да го представяш така, добре.
В него се бореха раздразнение и смущение. Той наблегна на раздразнението.
— Ядосваш ме, Алисън.
— О, наистина ли? — Тя се наведе напред. — Давай, грубиян такъв, удари ме през устата и ме накарай да млъкна. Хайде.
— Внимавай. — Джона скочи на крака. — Това няма нищо общо и доникъде няма да ни доведе.
Али кръстоса крака и се засмя.
— Наистина си го просиш.
— Да. Направо треперя.
— Слабак.
Той не се сдържа и я вдигна от стола.
— Още една дума. Кълна се, само още една дума…
Тя бързо го целуна по устните.
— Мекушав слабак. — Джона я избута и се завъртя към вратата. — Къде отиваш?
— Да си облека една риза, по дяволите. Не мога да говоря с теб.
— Тогава просто ще трябва отново да ти я съдера. Падам си по ранени твърди мъже с меки сърца. — Скочи върху него и го събори. — Луда съм по теб, Блекхоук.
— Отивай си. Върви да арестуваш някой. За днес толкова полицаи ми стигат.
— Аз никога няма да ти стигна. — Захапа ухото му, рамото. — Хайде, отърси се от мен.
Би го направил. Казваше си, че би могъл. Бе просто лош късмет, че погледна надолу и видя пукнатината на пода. От куршума, предназначен за нея.
Дръпна я към себе си толкова бързо, та й се стори, че ребрата й се строшиха. Устните му бяха върху нейните, пламтящи от огън, роден от отчаяние.
— Така е по-добре. Много по-добре. Хайде, Джона. Сега. И двамата имаме нужда да го направим, ме любиш. Сякаш животът ни зависи от това.
Той се озова на пода с нея, без никаква друга мисъл, освен да си докаже, че Али бе цяла и жива под него.
Студената твърда повърхност на пода би могла да бъде пухено легло, облак или назъбен остър планински връх. Нищо нямаше значение, освен че тя се бе обвила около него, че дъхът й върху кожата му бе бърз и горещ, че пулсът й се блъскаше като крило срещу неговия.
Всичкият страх, всичкото напрежение, цялата грозота се оттекоха от нея, когато Джона я докосна. Ръцете й се преплетоха с неговите, мъчейки се да свалят всички граници. Докато и двамата бяха свободни да се понесат заедно.
Когато я изпълни — гневно, страстно, отчаяно, — имаше чувството, че се завръща у дома.
Дишането му бе накъсано, тялото му изтощено, но той не преставаше.
— Постой още малко. — Али притисна лице в рамото му. — Просто ме прегърни. — Ала усети топлата влага под пръстите си и се отдръпна. — По дяволите, отново ти тече кръв. Дай да те превържа.
— Нищо ми няма.
— Ще стане само за минутка.
— Али, остави.
Тя присви очи от резкия му глас.
— Не си мисли, че сега можеш да се отдръпнеш от мен. Не си мисли, че ще ти се размине с това.
— Просто се облечи. — Джона отметна косата си и започна да изпълнява собствената си заповед.
— Добре. — Али грабна дрехите си и започна да ги навлича. — Искаш още един рунд. Глупав кучи син.
Той чу треперенето в гласа й и я наруга. Наруга себе си.
— Не плачи. Това е мръсен номер.
— Не плача. Да не мислиш, че ще взема да плача заради теб?
Джона избърса една сълза от бузата й. Чувстваше как сърцето му се къса.
— Недей.
Тя подсмръкна, прокара ръце по лицето си да го изсуши, и изсумтя:
— Смотаняк.
Гневът, изригнал в очите му, я изгори. Не можеше да бъде по-доволна. Изправи се на крака.
— Ти си влюбен в мен. — Заби пръст в гърдите му. — И не искаш да го признаеш. Това не те прави твърд, прави те твърдоглав.
— Ти не ме слушаше, когато ти говорех.
— И ти не ме слушаше, когато ти говорех, така че сме наравно.
— Чуй ме сега. — Той сграбчи с две ръце лицето й. — Ти имаш връзки.
Как смееш да обиждаш… — Али се чудеше как главата й не отхвърча. — Как смееш в такъв момент да говориш за парите на моето семейство?
— Нямах предвид парите. — Джона я вдигна на пръсти, после отново я пусна. — Кой сега говори глупости? Парите са нищо. Пет пари не давам за банковите ви сметки. И аз ги имам. Говорех за емоционалните връзки. Произход, корени, за Бога.
— Ти също ги имаш. Френи, Уил, Бет. Баща ми. — Махна с ръка. — Обаче аз те разбрах. Ти с две думи казваш, че такава като мен, произхождаща от такова семейство, трябва да си намери мъж, който също произхожда от добро семейство, може би достатъчно заможно. Който трябва да има добро образование и престижна професия. Например адвокат или лекар. За това ли говорим?
— Повече или по-малко.
— Интересно. Да, много интересно. — Тя кимна замислено. — Тук има логика. Хей, знаеш ли кой отговаря точно на това описание? Денис Овъртън. Помниш ли го? Дето ме преследваше, пукаше ми гумите, досаждаше ми. — Бе преобърнала всичко и го замерваше със собствените му камъни. Той можеше само да кипи безмълвно. — Не си измисляй извинения. Блекхоук, ако не можеш да ми кажеш какво чувстваш към мен и какво искаш. — Али отметна назад косите си и пъхна блузата си в панталоните. — Моята работа тук е свършена. Може пак някога да се срещнем, приятел.
