— Добре. — Тя за миг притисна устни към челото на Али и се отдръпна дотолкова, че да се вгледа в лицето й. — Трябваше сама да се уверя. Имаш късмет, че баща ти досега ме задържа.
— Не исках да се тревожиш.
— Работата ми е да се тревожа. И вярвам, че го правя добре.
Али видя как устните на майка й трепнаха, видя как очите й се замъглиха от сълзи. И разбра, че й бе струвало много усилия.
— Ти всичко правиш добре.
Очите на Сила Флечър бяха същият златистокафяв цвят като на дъщеря й, късата й коса бе наситено черна и подхождаше на ъгловатите й черти и опушения глас.
— Но тревогите съм издигнала до нивото на наука — продължи тя.
Тъй като бяха почти една височина, Али трябваше само да се приближи, за да целуне майка си по бузата.
— Е, можеш малко да си починеш. Наистина съм добре.
— Предполагам, че така изглеждаш.
— Влезте, ще направя кафе.
— Не, ти тъкмо тръгваше. Просто имах нужда да те видя. — Да те докосна, помисли Сила. Моето бебче. — Отивам на работа. Имам разговор с новия търговски директор. Баща ти ще ме закара. Днес можеш да ползваш моята кола.
— Откъде знаеш, че ми трябва кола?
— Имам връзки — обясни Бойд. — Твоята ще можеш да си я вземеш следобед.
— Ти си го уредил. — Али затвори вратата зад себе си и се намръщи.
— С което искаш да кажеш, че ти би се оправила с колата, с Овъртън и с цялата бюрокрация — вметна Сила. — Не вярвам да съм възпитала една неблагодарна дъщеря, която очаква баща й да седи със скръстени ръце, когато нето се случва с нея. — Тя наклони глава и вдигна вежди. — Бих била разочарована, ако се окаже, че е така.
Бойд се засмя, обви ръка около раменете на жена си и я целуна по косите.
— Ама че го измисли — засрамено смотолеви Али. — Благодаря ти, татко.
— Няма защо, Алисън.
— Е, сега кой от нас ще насвие сармите на Денис Овъртън? — Сила потри ръце. — Или можем всичките? В този случай си казвам, че съм първа.
— Тя има склонност към насилие — отбеляза Али.
— Няма нужда да ми го казваш — въздъхна Бойд. — Амазонка. Остави системата да си свърши работата. А сега, детектив… — Прегърна дъщеря си през раменете и тръгнаха към асансьора. — Първо трябва да отидеш в болницата. Там има един заподозрян, който трябва да бъде разпитан.
— Следствието за стрелбата?
— Тази сутрин. Ще трябва да дадеш показания и да представиш доклад. До десет часа. Детектив Хикмън снощи написа доклад, който дава много ясна представа. Няма за какво да се тревожиш.
— Не се тревожа. Знам, че съм направила това, което е трябвало да направя. Снощи имах доста тежки моменти — въздъхна тя. — Много тежки. Ала вече съм добре. Колкото мога да бъда добре.
— Снощи не трябваше да оставаш сама — намеси се Сила.
— Всъщност аз… Бях с един приятел за малко.
Бойд отвори уста и отново я затвори. След обаждането на Али предишната вечер той се бе свързал веднага с Киники и бе разбрал, че Джона бе откарал Али у дома от болницата, така че много добре знаеше кой е този приятел.
Но изобщо не знаеше какво мисли за това.
Али стигна до болницата и пообиколи, докато намери място за паркиране. Когато заключи и включи алармата, забеляза Хикмън.
— Хубава кола — отбеляза той, пъхнал ръце в джобовете си, и примижа срещу ярката слънчева светлина. — Не всеки полицай има мерцедес за резерва.
— На майка ми е.
— Не всеки полицай има такава майка. — Бе виждал Сила и знаеше, че е вярно. — Е, как е?
— Добре. — Тя тръгна до него. — Слушай, знам, че вече си представил доклада си за снощния инцидент. Благодаря, че си го направил толкова бързо и си ме защитил.
— Написах каквото беше. Ако това те успокоява, трябва да ти кажа, че ти стреля, преди аз да съм успял. Ако бях пред теб, щях аз да я застрелям.
— Благодаря. Знаеш ли нещо за Диц?
— Още е в критично състояние. — Хикмън помръкна. — Преживял е нощта, така че има надежда. Само да ми падне кучият син, който го докара дотук…
— Ела с мен.
— Знаеш ли как да го изиграеш?
— Мислих за това. — Заедно минаха през фоайето и се насочиха към асансьорите. — Тя се е обадила от мобилния си телефон, което значи, че имат поне още един съучастник. Бих казала двама. Някой, който е в клуба и онзи, който дърпа конците и организира всичко. Този тук е застрелял полицай, така че знае, че лошо му се пише. Жена му е убита, работата му е пропаднала и го чака смъртна присъда.
— Няма да има кой знае какъв стимул да говори. Ще му обещаеш доживотна присъда?
— Това е пътят. Да видим дали е готов да тръгне по него.
Али показа удостоверението си на дежурния полицай пред стаята на Фрикс и влезе вътре.
Фрикс лежеше на леглото. Лицето му беше бледо, леко сивкаво, очите му замъглени, ала все пак отворени. Погледът му премина през Али и Хикмън и отново се насочи към тавана.
— Нямам какво да кажа. Искам адвокат.
— Е, това ни опростява работата. — Хикмън се приближи към леглото и сви устни. — Не прилича на човек, който е убил полицай, нали, Флечър?
— Не го е убил. Не още. Диц може и да оживее. Разбира се, този тук и без това го чака да го вържат за масата и да го убият като болно куче. Кражба с взлом, обир, притежаване на нерегистрирано оръжие, нападение и опит за убийство на полицай. — Али сви рамене. — И още колко неща ще излязат наяве.
— Нямам какво да кажа.
— Тогава млъкни — предложи му тя. — Защо трябва да се опитваш да си помогнеш? Остави на адвоката да има грижата за всичко. Обаче… Аз не съм в настроение да се пазаря с адвокати. А ти, Хикмън?
— Ами, не мога да кажа, че в момента съм точно в такова настроение.
— Ние не сме в такова настроение — подчерта Али. — Не и когато наш колега се бори за живота си в интензивното отделение. Това наистина ни отблъсква от адвокати, които се чудят как да измъкнат убийците на полицаи. Нали така, Хикмън?
— Да, направо ме отблъсква. Не виждам никаква причина да му даваме какъвто и да било шанс. Бих казал да го оставим сам да си виси на въжето.
— Е, трябва обаче да погледнем и цялостната картина. Прояви малко съчувствие. Снощи е загубил жена си. — Али видя как по лицето на Фрикс пробяга болка и той затвори очи. Тук бе ключът към него. — Това е тежко. Жена му е мъртва, а той лежи тук прострелян и чака смъртна присъда. — Али вдигна рамене, после ги отпусна. — Може би не си е мислил как други хора, хората, които са го докарали до това положение, ще се измъкнат чисти. Чисти и богати, докато той се полюлява на вятъра, увиснал на едно много късо въженце. А жена му ще лежи в земята. — Наведе се над леглото. — Обаче сега трябва да го мисли. Разбира се, той може и да не е обичал жена си.
— Не ми говорете да Мадлин. — Гласът му трепна. — Тя беше моето сърце.
— Наистина ли? Трогната съм. Това ме трогва. Виж, на Хикмън всичко можеш да му говориш, обаче аз се разчувствам от истинска любов. Заради това ще ти кажа, че трябва да помислиш как можеш да си помогнеш сега, защото ако и ти си бил нейното сърце, тя не би искала да загазиш сам. — Очите му бързо се отвориха, после отново се затвориха. — Трябва да помислиш, че ако ни съдействаш и ни кажеш това, което искаме да знаем, ние ще отидем в прокуратурата и ще настояваме за малко снизходителност. Прояви малко разкаяние, Ричард, протегни ръка. Това много ще помогне да се спасиш от масата с инжекцията в една
