имаш ли нещо против да използвам твоя кабинет?
— Не.
— Много хубаво. Ще започна с теб. Да свършим с това. — Али се върна да седне и извади бележника си. — Кажи ми какво знаеш за Джан.
— Работи тук от около година. Беше добра в работата си, любимка на няколко от редовните посетители. Имаше дарбата да помни имена. Беше надеждна и способна.
— Имал ли си лични отношения с нея?
— Не.
— Обаче знаеш, че тя живее в един и същ блок с Френи?
— Това противозаконно ли е?
— Как стана така, че я назначи?
— Тя кандидатства за тази работа. Френи няма нищо общо с това.
— Не съм казала, че има нещо общо. — Али извади от чантата си една фотография. — Виждал ли си този човек?
Джона погледна полицейската снимка на тъмнокос мъж около тридесетте.
— Не. Това Лайл ли е?
— Да. Защо си ми ядосан?
— Раздразнен — поправи я той студено. — Бих го определил като раздразнение. Не ми е приятно да ме разпитва полицията.
— Аз съм полицай, Джона. Това е факт. — Тя прибра снимката обратно в чантата си. — Трябва да си довърша работата. Това е още един факт. И съм ти се натресла, това е факт номер три. Може би всичко това те дразни, но няма какво да се прави. Сега бих искала да започна с разпитите.
Али се изправи и той също стана.
— Права си. Всичко това ме дразни.
— Тръгвай. Ще ти бъда благодарна, ако ми изпратиш Уил. И остани долу. Може да се наложи отново да говоря с теб.
Джона заобиколи бюрото и се приближи към нея, предупредително присвил очи. Сграбчи я за реверите на сакото и я повдигна на пръсти.
Десетина желания, всичките невъзможни, се въртяха в главата му.
— Прекалено много ми действаш — измърмори той, пусна я и излезе.
— Ти на мен също. — Ала го каза тихо, след като вратата се бе затворила зад него.
— И така… — Френи запали цигара и се вторачи в Али през облак дим. — Ти си ченге. Можеше и да разбера, ако Джона не беше с теб. Той харесва ченгетата не повече от мен.
Френи бе заела войнствена поза, забеляза Али и кимна.
— Е, това е страхотна новина. Слушай, дай да го направим колкото е възможно по-безболезнено за всички. Ти вече знаеш за поредицата от обири, знаеш как е бил използван клуба и, че Джан е била замесена.
— Знам това, което ти си решила да ми кажеш сега, когато носиш значката си на детектив.
— Точно така. И това е всичко, което трябва да знаеш. Откога я познаваш?
— Май от около година и половина. Запознахме се в пералнята на нашия блок. Тя работеше в един бар, аз работех в друг бар. — Френи вдигна рамене. — От време на време се срещахме. Аз я харесвах. Когато Джона откри този клуб, аз й помогнах да постъпи на работа. Това прави ли ме съучастник?
— Не, това те кара да се държиш грубо с мен. Тя споменавала ли е някога, че си има приятел?
— Джан харесваше мъжете и мъжете я харесваха.
— Френи… — Али реши да смени тактиката. — Може и да не обичаш полицаите, но в момента един полицай е в критично състояние и ми е приятел. Още не са сигурни дали ще оживее. Той има две деца и жена, която го обича. Още една жена е мъртва. Някой е обичал и нея. Ти искаш да се заяждаш лично с мен. Добре, ала нека първо да приключим с това.
Френи отново сви рамене.
— Тя понякога говореше за този мъж. Никога не ми е казвала как му е името. Обичаше да бъде загадъчна. Обаче говореше, че много скоро няма да мъкне табли и да проси бакшиши. — Изправи се и се приближи до барчето на Джона по начин, който трябваше да покаже, че в кабинета му се чувства като у дома си. Извади една газирана вода и отвъртя капачката. — Мислех си, че това са само приказки. Джан обичаше да раздува за мъже. Като за завоевания, нали разбираш.
— Виждала ли си я някога с този мъж? — Али избута снимката през бюрото.
Френи, отпи от шишето и се върна да погледне фотографията.
— Може би. Да. — Почеса се по брадичката. — Един-два пъти съм ги виждала да влизат заедно в блока. Не ми приличаше на неин тип. Малко е нисък, доста топчест. Обикновен. Джан си падаше повече по блясъка. Нещо расово с платинена кредитна карта. — Сепна се, поклати глава и седна. — Това звучи грубо. Виж какво, тя е млада и може би малко глупава. Обаче не е лоша.
— Не забравяй, че е използвала теб, Джона и заведението. Сега, споменавала ли е някога за някакво място, където ходят заедно, за някакви планове?
— Не… Е, май ми е разправяла нещо за някаква къща на брега на езеро. Аз не й обръщах много внимание, когато започваше да се хвали. Повечето й приказки бяха просто въздух.
Али я разпитва още петнадесет минути, но не попадна на нищо.
— Добре. Ако се сетиш за нещо, ще ти бъда благодарна да ми се обадиш. — Подаде й една визитка.
— Разбира се… — Френи й хвърли един поглед. — Детектив Флечър.
— Би ли помолила Бет да се качи, ако обичаш?
— Защо, по дяволите, не я оставиш на мира? Тя нищо не знае.
— Обаче страшно ми е приятно да стряскам и заплашвам потенциалните свидетели. — Али заобиколи бюрото и приседна на ръба му. — Добре, гонгът удари. Сега е време за твоя личен рунд, давай.
— Не ми харесва как дойде тук, как ни използваше и ни шпионираше. Знам как се прави. Извършила си предварителна проверка за всеки, ровила си се в живота ни и си си съставила мнение. Предполагам, съжаляваш, че се оказа Джан, вместо една бивша проститутка.
— Не си права. Аз те харесвам.
Френи изненадано седна.
— Глупости.
— Защо да не те харесвам? Ти си се измъкнала от една спирала, която върви винаги надолу. Имаш почтена работа и се справяш добре с нея. Единственият проблем, който имам с теб, е Джона.
— Как така Джона?
— Ти имаш връзка с него. Аз го харесвам. Това те превръща в личен проблем за мен.
Френи, вече съвсем слисана, извади още една цигара.
— Не те разбирам… Сериозно ли говориш за Джона? — попита след минутка. — Падаш ли си по него?
— Така изглежда. Ала проблемът си е мой. Както ти казах, харесвам те. Всъщност, направо се възхищавам как си преобърнала живота си. На мен това никога не ми се е налагало, никога не ми се е налагало да преживявам такива неща, да правя такъв избор. Иска ми се да мисля, че ако ми се беше наложило, щях да се справя така добре, както ти.
— По дяволите. — Френи скочи и закрачи из стаята. — По дяволите — повтори тя. — Добре, първо. Аз нямам връзка с Джона. Не каквато мислиш. Той никога не ме е купувал, когато се продавах, и никога не ме е докосвал по този начин, когато бях свободна. Дори когато съм му предлагала.
Макар че през нея се разля чувство на облекчение, Али попита невинно:
— Той сляп ли е, или глупав?
Френи спря да крачи и я изгледа намръщено.
— Не искам да те харесвам. Обаче ти се държиш така, че ми е трудно да не те харесвам. Аз го обичам. Преди много време го обичах… По различен начин. Ние сме израснали заедно, повече или по-малко. Искам да кажа, познаваме се от деца. Аз, Джона и Уил.
— Знам. Личи си.
