— Ще се озовеш в неудобно положение. Изпий си виното, детектив Флечър, и си върви у дома.
Сигурно си мислеше, че гласът му е рязък и студен. Ала бе дрезгав и напрегнат. А сърцето му се блъскаше бясно под юмрука й.
— Какъв беше този отговор, който ти винаги ми даваш? Не. Да, точно така. — Пресуши чашата и силата на виното запулсира неспокойно в нея. — Не — каза отново, хвърли чашата настрани и вкопчи ръка в колана на панталона му.
Той отново отстъпи, възбуден и вбесен.
— Престани да се държиш глупаво.
— Накарай ме да престана. — Тя отметна назад глава, хвана се с две ръце за врата му, подскочи и обви крака около кръста му. — Ела и ме накарай. Имаш много възможности. — Устните й се спуснаха към неговите и Али почувства дивата, чудесна смесица от страст и гняв. — Свали ме — прошепна и вплете ръце в косата му. — Довърши ме, довърши ме.
Кръвта му бушуваше. Усещаше върху езика си вкуса й, горещ и женствен, с лек аромат на вино.
— Търсиш си белята.
— Тогава… — Тя потърка устни в неговите, сякаш за да запечата вкуса си. — Дай ми я.
Самообладанието му се срути. Джона чуваше в главата си ехото от тътена. Сграбчи косите й, нави ги около ръката си и дръпна назад главата й. Али леко ахна.
— Чертата е премината. — Очите му вече не бяха студени. Блестяха, сякаш светкавица бе паднала върху езеро. — Ще ми дадеш всичко, което искам. Каквото не ми дадеш, ще си го взема. Това е условието.
Дишането й вече се бе ускорило.
— Съгласна съм.
Погледът му се спусна по дългата й нежна шия, после той впи зъби в нея.
Тялото й конвулсивно трепна от болка и удоволствие. И после тя, вкопчена в него, пропадна в сенките, в тъмнината.
Загуби дъха си, когато се озова на леглото, загуби контрол, когато тялото му покри нейното. А после, за момент, когато Джона разтвори ризата й, загуби ума си.
Като се бореше да запази самообладание, Али протегна ръка и се вкопчи в завивките на леглото.
— Чакай.
— Не.
Устата му бе върху гърдите й, устни, зъби и език. Тя се мъчеше да си поеме въздух, мъчеше се да намери силата, която само допреди миг бе нейна. Но се чувстваше замаяна, отвъд самообладанието, отвъд разума.
Ръцете му бяха върху нея, както бе поискала. И бяха твърди и бързи, и безмилостно разкриваха нейните слабости, тайните, които не бе подозирала, че има. После устните му се върнаха към нейните, горещи и алчни. Гърленият й стон издаваше колкото ужас, толкова и тържество. Привлечена от топлината, Али отговори на страстта със страст.
Полудя под него — извиваше се, мяташе се, протягаше ръце към него. Той не искаше нищо по-малко. Ако трябваше да съгреши, щеше да съгреши изцяло и напълно да се наслади на удоволствието преди наказанието.
Кожата й сякаш гореше под дланите му, под устните му. Джона копнееше за източените й чисти линии, за стегнатото й силно тяло, за нежните извивки. Претърколи се с нея върху широкото легло, вземайки каквото и както искаше.
Тя дръпна ризата му и копчетата отхвърчаха, после простена от диво удоволствие, когато плътта срещна плът. Потрепери, когато той я издърпа на колене. Ала не бе останал никакъв страх.
Виждаше очите му, хищния им блясък. Въздъхна накъсано и прокара ръце по гърдите му, по косата.
— Още — каза Али и впи устни в неговите.
И имаше още.
Бързи като светкавица избухвания на непоносим екстаз. Изблици на трепетна страст. И порой от желания, връхлитащ и върху двама им.
Джона смъкна панталоните по бедрата й, като ги следваше с устни, докато тя започна да трепери и да шепне името му с дрезгавия си, чувствен глас, който той не можеше да изхвърли от главата си.
Зъбите му се впиха от вътрешната страна на бедрото й и силните й мускули трепнаха. Али се изви и Джона се нахвърли върху нея.
Тя извика, впи ръце в чаршафите и се отдаде на удоволствието, докато тялото й заплака от радост. Обля я топлина и Али я прегърна, наслаждавайки се на задъханата сила на това, което бяха направили заедно.
— Сега… Джона…
— Не.
Не можеше да й се насити. Всеки път, когато му се струваше, че страстта го покорява, намираше нещо ново, което го омагьосваше. Неуловимият блясък на бедрата й, тънкият й кръст. Искаше отново да почувства как ноктите й се впиват в него, да чуе задавения вик на облекчение, когато я докарва до следващия връх.
Дишането й бе накъсано, а той изобщо не можеше да си поеме дъх и имаше чувството, че дробовете му ще се взривят. Отново се претърколи върху нея. Ръцете й го обхождаха, а тялото й тръпнеше.
Виждаше очите й и нищо друго. Само тъмния им блясък. Сдържа се още един миг и проникна в нея.
Тук бе всичко. Тази мисъл го прониза и разтърси, когато тя се обви около него.
Издигаше се с него, спускаше се с него, въздишаше с него от удоволствие. Сърцето й се блъскаше срещу неговото. Дъхът им се смеси и устните му се затвориха върху нейните, още една връзка.
Темпото се ускори и въздишките преминаха в задъхани стонове. Али заби нокти в гърба му, за да го накара да продължи, въпреки че в момента потъваше в поредната забрава.
Джона усети как се предава, прекрасно чувство, и падна върху нея, заровил лице в косите й.
С него бе свършено. Разбра го в момента, в който дишането му се успокои и умът му отново заработи. Никога нямаше да я преодолее. Никога нямаше да може да я заобиколи. С един замах тя бе разрушила старателната предпазливост на целия му живот.
Сега бе глупаво, безпомощно, непоправимо влюбен.
Нищо не би могло да бъде по-невъзможно и по-опасно.
Али би могла да го насече на парчета. На никой никога не бе позволявал да има такава власт върху него. Нямаше намерение да позволи това да се промени сега.
Имаше нужда от някаква защита и се отдръпна от нея с намерението да започне да я изгражда.
Тя просто се претърколи с него, протегна дългото си гъвкаво тяло върху него и каза: „М-м“.
В друг случай би се засмял или поне би изпитал чисто мъжко удовлетворение. Сега почувства как го обзема лека паника.
— Е, получи каквото искаше, Флечър.
Вместо да се обиди, което би му позволило да се овладее, Али просто се сгуши във врата му.
— Точно така. — За да си достави удоволствие, обви крак около неговия, преметна се отгоре му и отметна назад косите си. — Харесва ми тялото ти, Блекхоук. Стройно, стегнато и здраво. — Прокара пръст по гърдите му, наслаждавайки се на контраста на своята кожа върху неговата. — Имаш индианска кръв, нали?
— Много разредена. Апахи.
— Отива ти.
Той нави кичур от косите й около пръста си.
— Ти пък си грозна. Обаче ти отива.
Тя се наведе и опря нос в неговия.
— Сега, след като си разменихме комплименти, какво ще кажеш да ми направиш една услуга?
— Каква?
— Храна. Умирам от глад.
— Искаш ли меню?
