малка стая.
— Ако проговоря, съм мъртъв.
Али хвърли на Хикмън един поглед.
— Ще имаш защита.
Очите на Фрикс още бяха затворени, но от тях започнаха да избликват сълзи.
— Аз обичах жена си.
— Знам. — Сега интимност, помисли Али. Съчувствие. Тя седна на леглото му. — Видях ви заедно в „Блекхоук“. Начинът, по който се гледахте, ми показва, че между вас е имало нещо много хубаво.
— Тя… Нея я няма.
— Ала ти се опита да я спасиш, нали, Ричард? Ти изтича пръв навън от къщата, за да я прикриваш. Затова сега си в такава каша. Тя те е обичала. Тя би искала ти да си помогнеш. Тя би искала да продължиш да живееш, да направиш каквото трябва, за да продължиш да живееш. Ричард, ти снощи се опита да я спасиш, отвличайки вниманието на полицаите от нея, за да може тя да избяга. Ти направи каквото можа. Сега трябва да спасиш себе си.
— Никой не трябваше да пострада. Пистолетите бяха просто за всеки случай, да се изплаши някой, ако нещо не е наред.
— Точно така. Ти не си имал такова намерение. Вярвам ти. Това ще има голямо значение за начина, по който нещата ще се развият за теб. Ситуацията просто е излязла извън контрол.
— Досега нищо не се беше обърквало. Тя се паникьоса. Това е всичко. Просто се паникьоса и аз не можах да измисля какво друго да направя.
— Ти не си искал да нараняваш никого. — Али продължаваше да говори тихо и съчувствено, въпреки че пред очите й изплува образът на Диц, проснат на земята и облян в кръв. — Просто си искал да й дадеш време да избяга. — Изчака за момент, докато той плачеше. — Как минахте през алармата?
— Бива ме в електрониката. — Фрикс взе кърпичката, която тя му подаде, и изтри очите си. — Работил съм в охранителна фирма. Хората невинаги се сещат да си включат алармата, но ако са я включили, аз обикновено успявам да я изключа. Ако не успея, се отказваме и си тръгваме. Къде са сложили Мадлин? Къде е тя?
— Ще поговорим за това. Помогни ми сега и аз ще се опитам да уредя да я видиш. Кой ти се обади от клуба, Ричард, да ти каже, че нещо не е наред със семейство Барне? Това същият човек ли е, на който Мадлин се обади от колата?
Той въздъхна, хълцайки, и поклати глава:
— Искам имунитет.
Хикмън изсумтя и понечи да издърпа Али от леглото.
— Кучият син иска имунитет. Ти се чудиш какво да направиш, за да го отървеш, а той иска имунитет. Зарежи го. Остави го да увисне на въжето.
— Чакай, Само почакай малко. Не виждаш ли, че човекът е разстроен? Лежи тук така и дори не може да уреди погребението на жена си.
— Тя… — Фрикс извърна глава настрани и гърдите му се повдигнаха. — Тя искаше да бъде кремирана. За нея това беше важно.
— Можем да ти помогнем да го уредиш. Можем да ти помогнем да й дадеш това, което е искала. Ала ти трябва да ни дадеш нещо в замяна.
— Имунитет.
— Слушай, Ричард, в момента не можеш да искаш звездите от небето. Сега мога да ти дам всякакви обещания, обаче искам да съм честна с теб. Най-многото, което мога да направя, е смекчаващи вината обстоятелства.
— Нямаме нужда от него, Али. — Хикмън взе картона от леглото му и го погледна. — Той ни е в кърпа вързан, а след два дни ще имаме останалите парчета от мозайката.
— Прав е — въздъхна Али и отново погледна към Фрикс. — След два дни, а може би и по-скоро, ще знаем всички отговори. Но ако ти ни спестиш малко време, ако докажеш, че се разкайваш, задето си застрелял този полицай, мога да ти обещая да се застъпя за теб. Знаем, че има и други хора. Въпрос само на време е да стигнем до тях. Помогни ми и аз ще помогна на теб. Ще ти помогна за направиш това, което трябва да направиш за Мадлин. Това е честно.
— Беше брат й — процеди той през зъби и отвори очи. Те вече не бяха замъглени, вече не бяха мокри, а горяха от омраза. — Той я накара. Той можеше да я накара всичко да направи. Щяло да бъде приключение, вълнуващо. Той уреди всичко. Той е виновен, че тя сега е мъртва.
— Къде е той?
— Има къща в Литълтаун. Голяма къща на езерото. Казва се Матю Лайл и ще потъне заедно с мен заради това, което се случи на Мадлин. Той е луд. Казвам ви, луд е и обсебен от нея. Той ще ме убие.
Добре, не се безпокой. Няма да стигне до теб. — Али взе бележника си. — Разкажи ми нещо повече за Матю Лайл.
В четири следобед Джона се бе разположил зад бюрото си и се опитваше да работи. Беше бесен на себе си, че три пъти се бе опитал да се обади на Али, два пъти в дома й и веднъж в полицейското управление. Също толкова бесен беше и на нея, че не се бе и опитала да отговори.
Бе решил, че бе направил много голяма грешка, като бе излязъл от апартамента й, вместо да остане с нея в тъмното, в леглото, вместо да вземе онова, което искаше. Това бе грешка, за която трябваше да плати, и бе сигурен, че по-лесно ще плати за нея, отколкото за другия възможен избор.
Всичко, което искаше сега, бе просто информация. По дяволите, тя му дължеше поне това. Той я бе допуснал в живота си, в работата си, бе й позволил да работи рамо до рамо с неговите приятели и да ги лъже. Принуждавайки и него да ги лъже.
Сега, за Бога, искаше отговори.
Отново грабна телефона и в този момент вратата на асансьора се отвори. В стаята влезе Али.
— Още знам твоя код.
Джона остави слушалката, без да каже нищо. Бе облечена като за работа, забеляза той. Като за работа като полицай.
— Ще си запиша да го променя.
Тя вдигна вежди, ала прекоси стаята и се разположи удобно във фотьойла срещу бюрото му.
— Предположих, че искаш да знаеш какво става.
— Правилно си предположила.
Нещо го притесняваше, забеляза Али. По-късно щяха да се върнат към това.
— Фрикс издаде брата на жена си. Матю Лайл, известен също като Лайл Матю или като Лайл Дилейни. Основно компютърни престъпления, няколко нападения. Богато криминално минало, но повечето от обвиненията са оттеглени. Липса на достатъчно доказателства, договорки. Ала е бил и в психиатрия. Изчезнал е. Преди два часа отидохме у тях и го нямаше. — Тя замълча, колкото да разтърка очи. — Не е имал време да вземе всичко със себе си. Къщата е пълна с крадени вещи. Както изглежда, много малко са успели да превъртят, ако изобщо нещо са успели. Прилича на аукцион… О, и тази вечер ще караш с една сервитьорка по-малко.
— Не съм и мислил, че тази вечер ще дойдеш на работа.
— Не, не говорех за мен. Джан. Според Фрикс тя и Лайл са били… — Вдигна ръка и кръстоса два пръста. — Много близки. Джан е вътрешният човек. Набелязвала е жертвите, съобщавала е номерата на кредитните им карти по мобилния телефон на Лайл. Семейство Фрикс започват да действат, тя ги прикрива, докато вземат ключовете. После ги предупреждава с друг код, когато жертвите искат сметката си. Дава на Фрикс време да си довършат работата и да се изнесат. Много добре организирано.
— Хванахте ли я?
— Не, изглежда снощи не се е прибрала в дома си. Предполагам, че е отишла направо при Лайл и са избягали заедно. Ще я хванем. И двамата ще ги хванем.
— Не се и съмнявам. Предполагам, че с това свършват твоите връзки с „Блекхоук“.
— Така изглежда. — Али стана и се приближи към прозореца. Днес щорите бяха спуснати и тя погледна между тях. — Трябва да разпитам твоите хора. Мисля, че ще се чувстват по-удобно, ако го направя тук. Ще
